Мартин Димитров, депутат от Реформаторския блок: Вместо да обясним, оставихме БСП да демагогства за дълга

Мартин Димитров е депутат от Реформаторския блок и член на гражданския съвет на коалицията, но също така и икономист. "Дневник" разговаря с него за предстоящото гласуване на ратификацията за договор с четири банки за дълг от 16 млрд. лева, посрещнато със много критики от опозицията с обвинения, че това е теглене на нови заеми, които ще вкарат страната в дългова спирала. Също така Димитров обяснява какво се крие зад предложението на финансовия министър Владислав Горанов и защо реформаторите го подкрепят.
Управляващите отчетоха, че министърът на финансите Владислав Горанов не е успял да обясни на обществото какво се крие зад предложението му за ратификацията на договор с четири за дълг от 16 млрд. лева. Бихте ли обяснили какво ще гласува тази седмица парламентът?
- Такива рамкови споразумения е имало поне няколко пъти, но те са били едногодишни, а сега за първи път се предлага за три години. Министерството на финансите трябваше много подробно да обяснят какво става и защо. Трябваше да бъде казано, че следващите три години имаме падеж на около 12 млрд. лева стари дългове, част от които дори от времето на Тодор Живков. Нямаме спестени пари да ги върнем и трябва да вземем нови заеми, с които да ги рефинансираме. Общият ефект върху дълга е нулев, защото, като върнеш стари заеми с нови заеми, нямаш увеличение на дълга.
Например, ако човек има кредит за 1000 лева в една банка с лихва 5% и го замени със заем от друга банка с по-ниска лихва - 3%, неговият дълг не се увеличава. Даже личните му плащания спадат.
Защо давам пример с лихвени плащания. Другото нещо, което не беше обяснено, е, че в момента ситуацията на международните финансови пазари е такава, че България може да вземе кредит при много ниски лихвени условия, за 2-3%. Не само да си повишим общото ниво на дълга, а имаме шансове да намалим плащанията си. В сегашната ситуация, която не знаем колко ще продължи, е важно това решение да мине по-бързо, то да не бъде бавено особено заради аргументите на левицата, които ни разиграват. Така ще можем да се възползваме от ниските лихви на международните финансови пазари.
Опозицията твърди, че това на практика е изтегляне на нов заем за 16 млрд. лева, с който страната ще влезе в дългова спирала. Има ли такава опасност?
- Вече изяснихме, че когато заменяш 12 млрд. лева стар дълг с нов дълг общото ниво на задлъжнялост не се увеличава. Демагогията на БСП беше грозна и икономически изключително погрешна. Убеден съм, че хората, които поне малко са прегледали предложението, са видели, че твърденията на социалистите са лъжа.
Това, което наистина увеличава дълга, е бюджетният дефицит, защото той се финансира с дълг поради липсата на големи финансови резерви, в случая фискални. Дефицитът директно се превръща в нов дълг. Именно по тази причина, когато кабинетът на Пламен Орешарски искаше да вземе нов дълг, бяхме против, защото това беше част от стратегия за увеличаване на бюджетния дефицит. Орешарски завари страната при дефицит 0.5%, а в края на годината, в която подаде оставка, дефицитът беше 3.7%, или беше увеличен седем пъти.
Казано просто - Реформаторският блок подкрепяме взимането на нови дългове, когато те са част от стратегия за намаляване на дефицита, не подкрепяме взимане на нови кредити с цел увеличение на дълга. Това е разликата между дясното и лявото.
Предложението на Горанов е поетапно намаляване на дефицита. Заложено е тази година да спадне от 3.7 на 3%, догодина - до 2.5%, през 2017 г. - 2%. Ние смятаме, че тези показатели могат да бъдат още по-амбициозни, ако нещата вървят добре с реформите.
Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Найден Зеленогорски каза в неделя, че не 16 млрд. лева, а 19 млрд. лева са нужни на страната за нейното финансово стабилизиране. Наистина ли са нужни толкова средства?
- Ако механично се съберат дълговете, които трябва да бъдат рефинансирани и чиято главница изтича - те са 12 млрд. лева, и очакваните бюджетни дефицити, заложени в средносрочната прогноза, наистина се получава подобно число. Но пак казвам - вярвам, че при успешно проведени реформи имаме шанс да свием дефицита повече от планираното, така че тези показатели за нови заеми да са достатъчни.
Какви са рисковете пред страната, ако това ратификацията не бъде одобрена от парламента.
- Ако в краен случай тази ратификация не бъде подкрепена, ще се върнем към стария вариант година за година. Само че за държавата е по-добре да има подкрепа в парламента и да има готовност България да се възползва от ниските лихвени нива в момента. Това не зависи от нас, а от политиката, провеждана от големите играчи - Европейската централна банка, държавния резерв в Съединените американски щати. Така че това рамково споразумение ще даде повече гъвкавост за по-добро планиране и България да се възползва от възможността да взима кредити при най-благоприятните нива на лихви.
Има ли друг ход в тази ситуация и какъв етой, ако не се приеме предложението на финансовия министър?
Има две алтернативи - година за година и с план за три години.
По-скоро въпросът ми е провокиран от критики, че с ратификацията правителството си дава възможност за харчене на пари. Така се заменяла стратегията на предишния финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков за "затягане на коланите" с разточителство.
- Това не е вярно. То се вижда от няколко неща. Фактът, че ще намаляваме постоянно бюджетния дефицит, показва, че се опитваме да се преборим с истинския проблем на публичните финанси. А той е, че харчим повече, отколкото са средствата, които влизат в бюджета - разходите са по-големи от приходите. Това е болестта.
Обвиненията в разточителство просто не са верни и не са адекватни. Напротив, разточителни бяха левите и Орешарски, които увеличиха дефицита седем пъти. Добре че им беше кратък мандатът, че сигурно щеше вече да е повече.
Законът за бюджета казва две неща - колко трябва да е таванът на дълга в края на годината и колко нов дълг може да се вземе. Така че това споразумение не може да противоречи и не може да измени Закона за бюджета за 2015 г. и след това за следващите две години. Това е другата спекулация на левите. Рамковото споразумение не изменя по никакъв начин закона.
Има ли депутати от Реформаторския блок, които също имат резерви към предложението на Горанов и какви са техните аргументи?
- Не съм чул такова мнение от нито един колега. Още повече че имахме тези дни сбирка, на която бяха представители на различните партии, депутати, министри. Нито един човек не съм чул да има възражения към тази политика. В началото имаше много въпроси от мои колеги. След като беше обяснено подробно, хората разбраха и подкрепиха.
Дали след подобно обяснение АБВ и Патриотичният фронт също ще се съгласят?
- Част от забележките на колегите от Патриотичния фронт, с които разговарях, е това, че те не приемат липсата на обяснение в началото и не е поискана тяхната подкрепа за провеждането на подобна политика. Искането за подкрепа идва винаги постфактум, след като пред обществото вече е дадено предложението. На този фон имат сериозни забележки, които разбирам.
Да разбирам, че става дума за проблеми в комуникацията между Министерския съвет и партиите, подкрепящи кабинета?
- Подобни решения трябва да бъдат предварително съгласувани. Тази идея трябваше предварително да бъде обсъдена и всички заедно трябваше да я обясним на хората, а не да оставяме БСП безобразно да демагогства. Извинявайте, ама те казаха няколко неверни и глупави неща.
Например, че дълговете щели да набъбнат от 30 на 60% от брутния вътрешен продукт (БВП). Казаха, че HSBC била проблемна банка, при положение че само преди една година са сключили договор със същата банка. Спекулираха с написаното в споразумението "до 10% лихва", при положение че е това стандартно и се прави, за да не ориентираш пазарите и да търсиш винаги най-ниския лихвен процент при подобни споразумения. Много лъжи на БСП се натрупаха. Те се възползваха от това, че в началото нямаше адекватни отговори.