- Не бих казал, че е реформа, не изменяме конструкцията. Целта е да променим параметрите, така че пенсионният фонд да стане максимално самостоятелен, да се намали зависимостта от бюджета и да се повишат пенсиите чрез по-висок коефициент на заместване на дохода от труд. За да стане това, трябва да се променят параметри и в приходната, и в разходната част на НОИ – размерът на осигурителните вноски, стажът и възрастта на отделните категории работници, да се набележат мерки за повишаване на събираемостта и за достъпа до пенсионната система.

Допълнително бяха включени темите за връзката между НОИ и капиталовите схеми, която се разработва от Министерството на финансите, предстои да обсъдим пенсионирането по болест и работата на ТЕЛК и въвеждането на изискването за възраст за служителите в сектор "Сигурност". Обсъдихме всички параметри един по един, изслушахме предложенията и аргументите на работодателите и синдикатите и от всички тези елементи вече сглобяваме матрицата.

- Максимално приемливи. Не очаквам пълно съгласие по елементите в матрицата, но очаквам и социалните партньори и политическите сили да проявят готовност за компромиси. Всички са съгласни, че сегашното състояние на пенсионната система, особено с демографските перспективи, гарантира мизерни пенсии и тя трябва да се промени. 

- Зависи дали по-бързо или по-бавно ще се увеличават възрастта и стажът, размерът на вноската също влияе. Търсим мерки, които да бъдат максимално приемливи и да не създават допълнителен стрес върху работещите и работодателите. Стремим се за 10 - 15 години субсидията постепенно да намалява и да се сведе от сегашните 53% до близо до нулата, а ако има субсидия, тя да отива за по-високи пенсии.

- НАП обеща да даде подробна справка, но според мен сумата е в порядъци по-малка. Мерките за по-добра събираемост са свързани с приетото през декември криминализиране на укрити вноски. С работодателите и синдикатите обсъждаме мерки за намаляване на влиянието на сивата икономика, особено на трудовия пазар, за да излязат наяве сметките. Никой не обича да плаща данъци, но в България и данъците, и осигуровките са най-ниските. 

- До края на март ще имаме някакъв вариант, после следва обществено обсъждане по процедура, макар че на практика то вече е в ход, после трябва да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това вероятно ще отнеме месец и се надявам в края на април или началото на май законите да са в парламента. 

- Да разделим нещата. Промените в земеделските земи създават проблеми на фондовия пазар, не само на пенсионните дружества, но това е различна тема. За пенсионните дружества се работи законодателство, представено от КФН, надявам се, съвместно с асоциацията им. Самите те са казвали, че може да се намали таксата и е нормално да се правят корекции в системата. Вариантът, предлаган за тях, е доста по-мек, отколкото в други държави, някои от които ликвидираха втория стълб. Общо в капиталовите схеми има около 8 млрд. лв. -  вярно, че е малко, но затова промените във втория стълб ангажират повече дружествата да убеждават хората и това очаквам да повиши интереса и към третия стълб 

Теоретично е възможно, практически е по-трудно, но държавата трябва да създава такива условия. В САЩ например на някои магистрали е написано, че се изграждат от еди-кой си фонд. Говорил съм по-рано с пенсионните дружества, но те търсят държавни гаранции, каквито трудно могат да се дадат за частни инвестиции в условията на ЕС. Между другото планът "Юнкер" работи на този принцип – финансирането не е грант, нито заем, а инвестиция, която да доведе до нова инвестиция. В развитите икономики това е по-лесно. Фондовете трябва да имат някаква гаранция, че ще получат доход, а в България да се направи магистрала, пристанище, летище  невинаги е възможно с гарантирана печалба.

- Агенцията има ръководител, изпълняващ длъжността, а скоро ще има и титуляр. Там е необходимо услугите да се преориентират така, че да са близо до хората, които имат нужда от тях, а не да чакаме някой да дойде в бюрото по труда да се регистрира. Трябва ние да потърсим безработните, да потърсим и работодателите, за да ги срещнем. 

- Става дума за запазване на бизнес. От ИТ сектора са готови да наемат няколко хиляди души през следващите месец - два. Програмите в България не могат да подготвят толкова хора , защото характерът на работата изисква специфична предварителна подготовка още на ниво училище, която трудно може да се компенсира с курсове или обучение за преквалификация. Вместо да се губи бизнес, е по-добре да се позволи на хората да дойдат тук, да плащат данъци, да харчат парите си. Разбира се, временно, с временни визи. Впрочем скоро и в медицинските професии ще има недостиг, така че ще бъдем принудени да облекчим процедурата за прием на чужди граждани, която сега е доста бавна. 

- Опитваме да приложим и в България системата, която действа в други страни – човек да може да потърси услуга чрез посреднически агенции, предимно частни, например гледане на дете или възрастен, грижа за дома и покупки, ремонти. Чрез ваучерната система бихме могли да стимулираме трудов пазар в райони, в които реално няма такъв или той е много нисък.  Всеки потребител ще може да купи ваучер в интернет. Избира агенция, ползва услуга и плаща с ваучера, а държавата допълва. Може да стане с частни агенции, Червения кръст, общините, важното е да проработи и да се излезе от черния сектор.

Няма страшно, ГИТ ще се скара и ще глоби нарушителя (смее се). Гъвкавото работно време е въведено в законодателството от 2012 г., но не се използва както трябва. По закон и сега можеш да отидеш на работа с два часа по-рано или по-късно и съответно да компенсираш. В европейските институции например един път в месеца се компенсират допълнителните часове. Идеята е не да се натоварват повече хората, а да планират деня си, в масовия случай това би улеснило родителите на малки деца, но, разбира се, не навсякъде производственият процес позволява да се приложи.

- Не се и познава. Ще проработим механизмите, ако трябва, ще увеличим часовете, в които може да варира, за да може да се използва по-широко от хората.

- Надявам се да не се случи това. Действително могат да се търсят проблеми в процедурата, но това не е най-важното. Впрочем част от работодателите - КРИБ, са съгласни с размера й. Надали минималната работна заплата им пречи чак толкова много.