Бони Петрунова, зам.-министър на културата: При проучване и опазване на културното наследство не са допустими компромиси
Доц. д-р Бони Петрунова е един от заместниците на Вежди Рашидов в Министерството на културата. Според поместената на сайта на ведомството справка: Тя е заместник-директор и ръководител на секцията по средновековна археология на Националния археологически институт с Музей към Българската академия на науките.
Хоноруван лектор е в Пловдивския, в Шуменския и в Нов български университет с курсове лекции по "Османска култура", "Българската култура на Късното средновековие", "Каменна пластика на Късното средновековие", "Културата на българите през османския период". Научен ръководител е на бакалавърски, магистърски и докторантски тези в НБУ и в СУ "Св. Климент Охридски". Участвала е в над 50 научни конференции, симпозиуми и семинари.
Доц. Петрунова е ръководител на повече от 50 археологически експедиции - теренни проучвания и разкопки. Ръководител на различни проекти, свързани с археологически проучвания, туризъм, популяризиране и опазване на българското културно-историческо наследство. Сред най-важните проекти са: Проект за създаването на център за развитие и разработване на ефективни модели за културен туризъм и регионите на Каварна и Костанца, Проект "Урвич - последната крепост на Шишмановци", разработен в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019, Проект за проучване, специализация и рехабилитация на крепостта "Лютица".
Доцент Петрунова е учредител на археологическа карта на България с разработка "привеждане в известност на намиращата се в музеите информация за археологическите обекти". Учредител е на Награден фонд "Кръгът на Калоян", отличаващ достойни българи за подкрепата им в опазването на българското културно-историческо наследство. Ръководител е на програма "Издирване на мястото на битката от 1443 г. между войските на Османската империя и полския крал Владислав III Ягело (Варненчик)". Ръководител е на проект към Секция за средновековна археология "Българските земи през XV – XVII в."
Член е на организационния комитет за издаване Корпус на паметниците от територията на бившата Османска империя. Интересите на доц. Петрунова са насочени към историята от периода на Второто българско царство, крепостното строителство, погребалните обреди и култовите практики от късното средновековие. Във връзка с това е реализирала проекти за проучване и опазване на паметниците от този период, сред които са: крепостите Лютица, Калиакра, Урвич, Цепина, Хоталич, Красен.
Автор е на повече от 200 книги, статии, монографии, научно- популярни публикации. Доц Петрунова отговори писмено на въпросите на "Дневник".
Казахте, че ще промените критериите, по които се отпускат пари за археологически разкопки - вече няма да бъдат "по малко на всеки". Сформирана ли е комисията, която ще ги разпределя, колко и кои са хората в нея?
- Комисията включва традиционно представители на всички институции, които имат право да провеждат археологически проучвания. Критериите вече са променени и след като бъдат одобрени от министъра, ще бъдат качени на сайта на министерството.
Много специалисти негодуват срещу проектите по европейската програма за регионално развитие, по която се харчат много пари за дострояване или направо - построяване на антични или средновековни обекти. Какво е вашето мнение?
- Има управляващ орган към МРРБ, който приема изпълнените проекти. Според мен всеки случай трябва да се разглежда отделно, защото има много добре реализирани консервации и реставрации, зад които стоят екипи от специалисти – архитекти, проектанти, археолози…
Интересен факт е, че най-критикуваните проекти са съгласувани през 2010 – 2011 г.от НИНКН. Тогавашното ръководство на института носи отговорност за това.
Какви компромиси заради туризма и бизнеса са допустими според вас?
- Като археолог смятам, че на ниво проучване и опазване на културното наследство не са допустими компромиси.
Какво е отношението ви към идеята да се реставрират и социализират Голямата базилика в Плиска и Златната църква в Преслав?
- Стига да се намерят средства, е хубаво да се реставрират всички паметници на културата в България.
Какви промени в Закона за културното наследство замисляте? Кой или кои ги подготвят?
- По промяната на отделни части от ЗКН работят вече няколко ръководства на Министерството на културата. Постепенно се оформя в работните групи мнението, че е необходим нов Закон за културното наследство, но доколкото това е дълъг и сложен процес, ще се търси възможност за промяна на онези текстове, които доказано са остарели или не "работят" в полза на българската култура.
Кои по-точно текстове от закона за културното наследство не работят в полза на българската култура според вас?
Няма да уточнявам конкретни точки и параграфи, но със сигурност трябва да се променят текстовете по отношение на горите и земеделските територии. Много не уточнени въпроси има и във връзка с частните колекционери, но по-точен отговор ще дам, когато започнат да работят комисиите.
Бюджетът за опазване на паметниците не е променян от 10 години. Предвиждате ли увеличение за него?
- Това не е вярно, има много проекти, финансирани с европейски средства, които не са от бюджета. Освен това в изпълнение на постановления на Министерския съвет през годините са осигурявани по-големи размери от първоначалните за изпълнение на целеви проекти за консервационно-реставрационни работи на недвижими културни ценности. За 2016 - 2018 г. са заявени по 3 млн. за всяка година.
В музеи, галерии и библиотеки се правят съкращения на специалисти, имаше недоволство. Готви ли министерството друг подход за финансиране на тези институции, за модернизирането им?
- Да. Чакаме предложение от синдиката на музеите, за да се съобразим с техните искания за промяната във финансирането.
Колко ще струва поддръжката на новия музей "Квадрант 500" - заплати, охрана, климатизиране? Ще има ли други програми освен постоянна експозиция през тази първа година - временни, гостуващи, обучителни, и какъв е бюджетът за тях?
- Във всички случаи няма да е повече, отколкото издръжката на двете структури, от които е съставен. Разбира се, че ще има гостуващи изложби, макар че основната идея е да се покаже изключителното художествено богатство на България.
Какво ще стане с Царския дворец, след като оттам се изнесе Националната галерия? За какво ще се използва сградата?
- Остава си галерия за изложби и паметник на културата.
Какъв е механизмът за планиране и уговаряне на изложби в чужбина като тази в Лувъра? Вие участвате ли в организирането на изложбата на икони в Толедо, за която министерството съобщи?
- Това е още само идея. Има готова изложба на икони в НИМ, която може да пътува.
Освен престижа има ли материалната възвращаемост за България от показването на тракийските съкровища в Лувъра - например от билети?
Каква досега е възвращаемостта на тази изложба, показвана в по-ограничен вид в Хърватия, Япония например?
- Престижът и известността в един момент се материализират. Конкретно срещу гостуването на нашите съкровища в Лувъра ще има гостуващи изложби в София и Пловдив на паметници от Лувъра, които за първи път ще се експонират в България.
Много хора се чудят защо Френският институт набира пари за реставрацията на обектите за изложбата - ако те са в лошо състояние, не е ли по-логично държавата да ги реставрира като своя отговорност, а да се набират средства за организиране на изложбата в някакъв по-късен етап предвид бюджета на министерството?
- Във всички такива договори се предвиждат и реставрация на паметници. Какво значение има кой ще финансира тази реставрация, всеки спасен предмет е в полза и за гостуващата, и за приемащата страна.
Божидар Димитров в интервю за "Преса" преди дни каза, че Министерството на културата се готви да отнеме "корупционната близалка" от Института за културно наследство. Какво има пред вид според вас? Наистина ли има данни за корупция там? Подготвя ли се промяна в правомощията на института, преструктуриране?
- За това какво е казал Божидар Димитров трябва да го питате него, аз не съм негов тълкувател. Колкото до НИНКН, там наистина е необходима промяна в посока на по-добра и ефективна експертна дейност. Със сигналите за корупция, както ви е известно, се занимават прокуратурата и следствието.
Служебният министър Мартин Иванов беше разпоредил проверка в НИНКН, а инспекция на министерството от миналата година беше открила, цитирам негови думи: "Много сериозни констатации и препоръки за подобряване на работата." Оказа се обаче, че никой не го е връчил на директорката за изпълнение. Какво е развитието по този случай?
- За краткото време, което съм в МК, се провежда втора проверка в института. Вече има наказани служители, определено има и подобрение на работата. Не знам кой на кого какво не е връчил. Знам, че работим добре с арх. Джуркова и резултатите са налице.
През есента на миналата година служителите на НИНКН се оплакаха в отворено писмо, че им липсва поне половината персонал, за да работят нормално - трябват им 103 човека, а са 57. Това е сериозна разлика, смятате ли, че е реалистично? След новото съкращение ще могат ли те да работят нормално?
- Не мисля, че механичното намаляване или увеличаване на служители подобрява дейността. Промените трябва да са от друг характер – съвременни технологии, изработване на критерии, подобряване на материалната база…
Кога ще бъде организиран конкурс за редовен директор на института?
- Подготвяме документите за кандидатстване, тъй като и те са морално остарели. Щом ги одобрим, конкурсът ще бъде обявен.
Отсъстват правила за развитие за 99% от паметниците на културата. Обектите имат статути на такива, които са давани през 90-те, но в момента липсва персонал (просто като налична бройка), който да изготвят правилата и предписанията - как мислите да се справите с това?
- Не разбирам за какви правила става въпрос, както и какво общо има статутът на паметника с персонала!? В законодателството много ясно е указано, че този, който е собственик, се грижи за паметника.
Имате ли намерение да предложите обекти за списъка на Световното културно наследство? Има ли у нас специалисти, които могат да преценят праисторическите рисунки в Магурата например или трябва министърът да търси специалисти от Испания?
- Да. Много добре работим с представителството на ЮНЕСКО в България. Помогнахме на община Казанлък да си подготви документите за Долината на тракийските царе. Имаме отговор от академик Воденичаров, който ни предлага пет имена за експертиза в Магурата, но вероятно ще потърсим и външен експерт по скални рисунки.