Даниел Вълчев, "Движение България на гражданите": Моделът КОЙ е никой не иска да поеме отговорност
Даниел Вълчев е бивш министър на образованието по времето на тройната коалиция от квотата на НДСВ и е преподавател. Участва в създаването на партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите", като в момента не заема ръководни постове в партията и в Реформаторския блок. "Дневник" разговоря с него за блока и как той се справя с ролята си на управляваща формация, за реформите на правителството и за вътрешните проблеми на формацията.
Реформаторският блок влезе в управлението с обещанието да направи реформи в ключови сектори. Затова и взе важни министерски ресори – образование, здравеопазване, отбрана... До момента има ли реформи или само на думи?
- Винаги съм считал, считам и днес, че да правиш реформи не означава да говориш за реформи. Говоренето за реформи е важно, защото в някаква степен подготвя общественото мнение, без подкрепата на което трудно се правят промени в големи системи. Но в никакъв случай то не ги изчерпва. Реформатор е онзи, който прави реформи, а не онзи, който говори за тях.
Реформаторският блок действително влезе в управлението с амбицията да направи реформи в определени сектори. И то важни за обществото сектори. Нека да припомня, че участието в това управление стана с цената на много компромиси. Например "Движение България на гражданите" се създаде като алтернатива на ГЕРБ. За нас и нашите избиратели не беше лесно да направим крачката към общо управление с тях. АБВ пък, много деликатно казано, не е най-европейската част от БСП.
А неделикатно казано, каква част е?
- Аз съм по-скоро деликатен човек.
Да ви помогна. След като разбра, че Георги Първанов подава оставка от АБВ, лидерът на ДСБ Радан Кънев изрази удовлетворение, че не трябва да обяснява на избирателите си защо управлява заедно с Гоце?
- Както се убедихме, това беше проява на известна наивност. Да се счита, че АБВ въобще може да бъде нещо без Георги Първанов, който го олицетворява и му дава съответния профил, за мен не е много добро предсказание. Няма да има оставка.
Та за компромисите...
- Всички ние направихме компромиси, но дори да не ни харесва това, компромисите са част от политиката. Важното е колко големи компромиси правиш и в името на какво. Ние ги правим в името на реформите. И ето големия въпрос – колко време трябва, за да се разбере дали в един сектор започва реформа? Според мен това се разбира най-много на шестия месец. Аз съм бил управлението. Спомняте си, че бях четири години министър, и ако на човек не му е ясно до шестия месец какво прави и не успее да формулира какво смята да направи, в какви срокове и с какъв инструментариум – промяна в нормативни актове, в структури и т.н., то според мен в тази система няма да има реформи.
Но приближават местни избори. Има опасения, че преди тях едва ли ще започнат реформи.
- В обществото винаги нещо се случва. Сега ще са ни виновни изборите, след това – някакво международно събитие, после ще изтекат някакви срокове по някакъв закон. То човек, ако иска да търси повод да не свърши една работа, винаги ще намери. Целият въпрос е дали ние ще направим това, което правят други политически сили – да се оправдаваме с външни фактори: "Ама ние много мислехме, това не стана, онова няма как да стане, щото не ни разрешиха, защото Космосът или климатът... Международният валутен фонд." Всевъзможни институционални или битови мотиви, скрити зад тежки клетви.
Според мен къде въобще трябва да се направят сериозни реформи. Има три групи проблеми, които, ако в някаква краткосрочна перспектива не започнат да бъдат решавани (не казвам, че ще се решат с един замах), ние средносрочно ще се окажем в много тежко положение като общество. Първата група проблеми са свързани с влошаването на човешкия фактор. Застаряваме като нация, образователният статус се влошава, особено сред някои групи, здравният статус се влошава, дори сме една от малкото нации в света, които не знаем на колко години ще се пенсионираме.
Втората група проблеми са свързани със спазването на реда. То става все по-проблематично. Даже на чисто битово равнище ние търсим начин да решим един въпрос не по установения ред, а по някакви алтернативни начини, които често са свързани с правонарушения.
На трето място, това е инфраструктурата. За разлика от други държави ние не успяхме за тия 20 и кусур години да изградим една модерна инфраструктура. Там, където я изграждаме, се оказва нетрайна поради това, че някой е откраднал от асфалта, бетона, мантинелата, водопровода или Бог знае какво. Където успяваме пък, не умеем да наложим правила, по които да се поддържа построеното.
Тези три групи въпроси изискват бързи, смели и системни решения.
Описахте три групи проблеми. Не изглежда, че е започнало решаването им. По-скоро даже изглежда, че назначенията са по-важни. Сред основните критики към Реформаторския блок е начинът на определянето им. Чуват се критики, че Реформаторският блок преяжда с власт или с отговорност. Има ли основания за такива твърдения?
- Зависи как гледаме на властта. Считам, че властта винаги е и отговорност. Наслаждаването на властта е твърде краткотрайно, ако го поставим в съотношение с последиците за някоя политическа сила или за хората, които са били във властта. Правенето на реформи у нас е много трудна работа, защото в огромния брой случаи трябват да се предприемат мерки, които не срещат общественото одобрение, поне не в началото. Това е една от причините в първия си мандат ГЕРБ да не направи никакви реформи.
Борисов е човек с много изострена чувствителност към обществените настроения. Много неща могат да му бъдат отречени, но това не. Това е една от причините те да не докарат нито една реформа до края, но и практически да не започнат значими промени. Затова като че ли с охота бяха дадени на Реформаторския блок ключови министерски места. Големият въпрос е дали блокът ще намери сили да изисква от своите представители в изпълнителната власт да кажат нещо ясно и да го следват, или ще се чува само: "Този е от вашите, онзи е нашите. Не пипай нашия, ние няма да пипаме вашия." Това до нищо добро няма да доведе.
Дали сме узрели достатъчно за такъв тип самокритично отношение – трудно ми е да кажа. Наскоро някой беше питал трябва ли да сме толкова строги към нашите министри. Според мен трябва. Ако утре хората не искат да подкрепят блока или не вървим към разширяване на подкрепата, това значи, че не е добре свършена работата.
В правилна посока ли се движи образованието? Тодор Танев търпи много уместни критики за свои изказвания, има и настроения срещу него вътре в блока. Какво трябва да се промени в сектора?
- Радвам се да чуя, че образованието се движи. Действително г-н Танев има известна специфика в поведението си, но това не е достатъчно да се каже нещо добро или лошо. В крайна сметка за един министър се съди по това какво е свършил. Дотук в сектора се е случило едно нещо – внасянето на проекта на закон за училищното образование.
Но този проект не може да бъде отнесен към това правителство...
- Това е един законопроект, чиято логика беше заложена в една стратегия още през 2006 г. Като министър го внесох през 2009 г., но тогава той остана неприет поради възражения от страна на ДПС. След това ГЕРБ го пренаписваха три години, но той така и не мина през парламента. И сега депутати от ГЕРБ – трябва да признаем водещата роля на Милена Дамянова, го внесоха наново. Това е важното, сериозно нещо, което предстои да стане в българското образование.
Проблемът с Министерството на образованието е, че нямат позиция по нито едно предложение за промяна в закона. Дали да има едни, три или безкрайно много учебници; дали да се финансира частното училищно образование и детски градини и това колко ще струва, може ли да си го позволи бюджетът; какво правим с ресурсните центрове – на общините ли ще ги даваме, ще има ли нови ресурсни учители, какво става с децата, които не могат да бъдат интегрирани в общите училища, ще има ли специфични училища...
Груба грешка е да се счита, че щом законът е внесен от депутати, министерството следва само да наблюдава процеса. Време е да се разбере, че министерството е органът, който прави политиката в сектора, а не само назначава и уволнява в регионалните инспекторати.
За съжаление сред част от колегите в Реформаторския блок желанието за смяна на хора е по-силно от желанието за реформи. Не казвам, че хората не са важен фактор – понякога един човек на едно място може да свърши много работа, а друг просто да съсипе системата. Но нека да се съгласим, че да правиш реформи това не означава да сменяш хората, а да променяш правилата в системата. И най-големият кретен да попадне в една добре регулирана система, правилата няма да му дадат възможност да се разгърне. Обратно, когато там е правилният човек, е важно той да може в рамките на системата да направи някакви добри неща. Големият въпрос е борбата за правила, а не просто смяната на ваш с наш.
Има ли правила в правосъдието – също ключов сектор за реформаторите?
- Същият проблем. Имаше голям натиск да бъде сменен Висшият съдебен съвет (ВСС) – този е четвърти или пети състав. Все ги сменяме и все нещо не е както трябва. Как става това? Този ВСС е назначен по времето на ГЕРБ. И в момента те са най-голямата политическа сила. Като сменим сегашния състав с друг, какво точно ще се промени? Не казвам, че критиките към ВСС не са основателни. Напротив. Казвам само, че често вървим в посока, която няма как да ни изведе на прав път.
Защо не направим друго? Да отнемем правото на членове на ВСС да правят кадрови предложения – доколкото разбирам, такава идея няма в подготвяния законопроект на правосъдното министерство. Добре, нека да ВСС да решава, както е по конституция, но инициатива да имат шефът на съответната магистратура – главен прокурор, шефове на Върховната касационна прокуратура и на Върховния административен съд, както и министърът на правосъдието. Да знаем кой носи отговорност за съдията Петров, Иванов, Драганова, който и да е. Сега петима неизвестни го предложили, седемнайсет неизвестни го приели. Затова не е необходима конституционна промяна. Казваме обаче, че без конституционна промяна нищо не може да се случи. Защо? Защото създаваме у хората очакване за нещо извънредно.
Искате да кажете, че това е популистко предложение?
- Нека първо да направим нещата, които можем да направим. Конституцията вече беше променяна в името на съдебни реформи. И какъв беше ефектът? Като решим да разделим ВСС на две и какво ще стане? Драматично ще се подобри работата му? Ще се повишат моралните стандарти? Тази мярка може да има смисъл само ако е част от много широк кръг реформи.
Не е ли сходно и предложението за нов орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, където в момента има БОРКОР и още няколко органа? Меглена Кунева от известно време обяснява, че това е въвеждане на т.нар. румънски модел.
- БОРКОР е нещо доста различно. Това е аналитично звено. При създаването идеята му е била да намира проблемните места от гледна точка на корупционни възможности. И на базата на това да отправя предложение към институциите с правомощия да правят промени.
Що се отнася до прословутия румънски модел, моето усещане е, че там нещата няма да завършат добре. Накрая ще се изпоарестуват взаимно. Извънредните неща не водят до стабилни резултати. Сигурно ще кажа нещо некомпетентно, но това е като кортикостероидите в медицината – ограничават инфекцията в носа, но не лекуват.
Доколкото ми е известно, идеята на Меглена Кунева е да има агенция за интегритет по румънски модел. Според мен е правилно е да има такава агенция – независимо каква е организационната й форма. Разбирането как да се борим с корупцията у нас се свежда до едно нещо – повече наказателни дела. Ожесточаването на наказателната репресия има своето значение, но не е решение. Нужна е превенция.
Моето разбиране е, че трябва да има такъв орган, който да прави две важни неща. Първо, да създаде на организационно, а и на битово равнище стандартите, за които всеки ръководител трябва да следи. В Германия например има много подробно разписани правила какво трябва да следи един административен ръководител, особено в звената, които са изложени на корупционен натиск. Ако в Германия един прокурор ходи няколко поредни недели на работа, неговият ръководител трябва да провери защо. Ако един съдия, докато е в болнични, ходи да си решава делата, ръководителят проверява защо. Това не значи, че той е корумпиран, но е някакъв сигнал. Ако служител в митниците рязко промени статуса си – карал е лада и изведнъж се качи на мерцедес S класа, трябва да провериш защо.
Има много прости правила, които могат да бъдат приложени. По света в повечето полицейски и специални служби, когато някой се издига за ръководител, той дава съгласието си периодично и инцидентно да минава през тестове за лоялност, в това число и на полиграф. Какво пречи и в България, когато един иска да стане шеф в СДВР - Добрич, в неговата длъжностна характеристика да има съгласието му за първоначално и последващо подлагане на тестове за лоялност.
Така се бори корупцията. Нима не се знае, кой кой е в полицията, в митниците, в отделните магистратури. Въпросът е как да стане така, че административните ръководители да са длъжни да следят за това.
Другата важна задача на това звено трябва да бъде да идентифицира и да търси решение за намаляване на корупционния натиск в т.нар. тесни места. И тук има световни стандарти – ротация, принцип на многото очи и т.н.
А ние какво правим – постоянно пипаме Наказателния кодекс и по брой на състави за корупционни престъпления сме на едно от първите места в Европа. Очевидно не е в това проблемът.
Казвате важни неща. За да бъдат изпълнени, трябва да има воля от най-високо място. Има опасения, че т.нар. задкулисие предизвика оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Правилен ход ли беше смяната му при създалата се ситуация – първоначален отказ от премиера да приеме отстраняването на главния секретар на МВР и шефа на ДАНС?
- Познавам Веселин Вучков. Той е колега преподавател и сериозен човек. Винаги съм го харесвал и мисля, че започна да създава един добър стил в МВР. Какви са точните мотиви, за да си подаде оставката, не знам. Негово право си е.
Това със задкулисието започва да става малко натрапчиво – винаги да представяме нещо, дори и чисто битови неща, като световен заговор.
Подозирате, че е от битов характер оставката...
- Нищо не подозирам. Просто в един момент на човек му идва в повече. Това, че трудно е работил с тогавашния главен секретар, вероятно е така. Но вече има нов главен секретар. Така или иначе Румяна Бъчварова е представител на същата тенденция.
Ще се справи ли Румяна Бъчварова като вътрешен министър?
- Защо да не се справи?
Питам. Не знам.
- На 42-рия паралел сме свикнали, че като има ведомство с пагони и оръжие, трябва някой мустакат да отиде и да свърши работата. Няма нужда от тези неща. Г-жа Бъчварова е достатъчно стабилна и политически коректна. Ще се справи. Въпросът е какво има да се прави. МВР е една доста неефективна структура, както добре знаем. При съотношението администрация и състав със специални функции нещата не стоят добре. Полицейското разследване е на лошо равнище, защото се оказа, че няма достатъчно подготвени хора.
Бави се решаването с проблема с КТБ – също водещо предизборно обещание на реформаторите. Създаде се комисия, гласуват се промени в закона, но особен резултат няма и май скоро не се и очаква. Няма комисия КОЙ. Правилно ли подходиха реформаторите?
- За комисия КОЙ винаги съм бил по-предпазлив. Какво точно би разследвала такава комисия?
Вие кажете. В програмата на реформаторите пише създаване на комисия КОЙ...
- Идеологията е важно нещо. Но тя се основава не на рационални, а на ценностни съждения. Нека да кажа моето мнение за модела КОЙ. В публичния живот трябва да е ясно кой предлага някого, кой взима решението и кой носи отговорността за назначението на един човек. По време на първия мандат на ГЕРБ имаше един поучителен случай, когато беше избрана за конституционен съдия г-жа Венета Марковска. Тя беше избрана почти без гласове "против". Целокупното управление и опозиция я избра, но след това имаше обществен натиск и изведнъж се оказа, че тя не е много добър избор. От Борисов като шеф на ГЕРБ, който каза, че не ги разбира тези работи, през парламентарната група, която не може да обясни нищо, през БСП, които се оправдаха, че не всички я били подкрепили, нито един човек не излезе да каже: това е моят избор и имам тези и тези аргументи.
Това е моделът КОЙ. В българския политически живот има много необясними неща. Изведнъж някой е предложен за нещо и след това никой не иска да носи отговорност. Проблемът не е в комисията, а в самия модел, в който трябва да е ясно кой предлага, кой назначава. Затова съм против избор на хора от Народното събрание с изключение на, разбира се, на правителството, защото там отговорността много се размива. Когато 180 депутати са гласували за конституционен съдия, изведнъж се оказва, че никой не носи отговорност. Докато, когато президентът назначи един конституционен съдия, ясно е кой носи отговорност. Ако не съм съгласен, отивам и викам пред президентството.
Моделът КОЙ не е някакъв такъв виртуален модел. Всичко тръгна от това, че никой не иска да поеме отговорността кой е предложил един човек.
Ама и сега има критики за такива назначения. Например в Комисията за защита на потребителите...
- Там е напълно ясно кой е органът по назначението.
Имам предвид, че има критики към начина на взимане на решения. Депутати на Реформаторския блок твърдяха, че не са уведоми за предложенията на СДС за членове в Комисията за защита на потребителите. Сигурно и Делян Пеевски може и да е отговарял на изискванията за шеф на ДАНС.
- В България трябва да свикнем, че има назначения в администрацията, които са конкурсни, и други, които са политически и затова без процедура. Г-жа Бъчварова не е минала на конкурс, за да стане министър на вътрешните работи, нали. В мандатните органи, опасявам се, че също е така.
Въпросът не е дали е партийно назначението, а как е избран конкретният човек?
- Това е въпрос на вътрешни отношения между партньорите. Областният управител на Сливен е областният координатор на ДСБ. Искам да кажа, че между партньорите трябва да има определена степен на доверие. Щом единият партньор поема отговорност, другите трябва да му се доверят. Невинаги, когато става дума за кадрови въпроси, може да има пълно единодушие. Нищо страшно няма в това. За областния управител на Сливен ДСБ и Радан Кънев носят отговорност. Ако някой от членовете на Комисията за защита на потребителите направи нещо нередно, ще носят отговорност СДС и Божидар Лукарски. В друг случай Меглена Кунева или Корман Исмаилов. Партньорството е в това.
Доверието включва ли и по-острия език на здравния министър Петър Москов. ДПС критикуват реформаторите най-вече заради език на омраза.
- Защо да е език на омраза. ДПС има една логика на поведение преди избори, която от години е една и съща. Когато се зададат избори, започват да се търсят подобни поводи – реални или измислени, които да повдигат темата за "ние и вие". Преди избори им е важно да казват: "Нас ни притискат. Не ни признават. Пак ни бият. Дайте, братя, да се съберем." Това е простата логика за вдигане на резултат. Не казвам, че това е нещо нечувано в политическия свят, но у нас го правят главно те.
Дали Москов е казвал нещо нередно или пък по начин, който не е трябвало, това е друг въпрос. Истината е, че той повдигна един важен въпрос от моя гледна точка. Това е въпросът, че в циганските общности в България мерилото за определен тип поведение сме го снишили повече, отколкото за останалите граждани.
В образованието ние много по-толерантно се отнасяме при неходене на училище на ромските деца. За да не ги отблъснем, да не ги дезинтегрираме...
Това не е ли следствие от финансирането на брой ученици?
- Това също е вярно. Но дори в училища, където има много деца, няма кой знае какви санкции. Подобно е положението с определени по-дребни правонарушения от типа на нещо откачили по влаковете, изчезнали някакви кабели... Не плащали ток..
Тези неща са верни. Не ми е известно място по света, където ромските общности да са интегрирани напълно. В момента копираме лицемерието на западния свят главно да направим промени в езика, а всъщност в дълбочина да не се променят нещата. Това е като с редактирането на "Пипи Дългото чорапче". Не се променя нищо, когато махнем "дебел негърски крал" и го напишем, че е чернокож с наднормено тегло. Може би след време и крал ще се промени на държавен глава.
Но все пак говоренето на Москов би ли довело до сътресения във властта. Борисов вече предупреди, че ще се оттегли от властта, ако започне етнически конфликт?
- Въпросът не е етнически. В България има много видове ромски общности.
Борисов го каза в контекста на успешния опит на ДПС да привлича ромите като електорат...
- Това казвам. Според мен налагането на реда на цялата българска територия е важно. Не мога да разбера защо аз трябва редовно да си плащам тока, а друг – с години да не го плаща. На мен това не ми е ясно и го казвам с най-добри чувства към тези хора. Ромските деца имат не по-малко капацитет от останалите, но ние нямаме система, за да им помогнем да се реализират въпреки различните културни кодове и битова среда. Москов е прав. Не можеш да изпращаш линейка, а те да я изпочупят и да набият лекарите. Извинявайте, ама ще си ги возите сами болните.
Здравният министър Петър Москов надмина по рейтинг премиера Бойко Борисов. Какво е отношението на "Движение България на гражданите"?
- Да му мисли Москов. А иначе за протокола - ние от ДБГ продължаваме да си харесваме Борисов. Шегувам се.
Да е жив и здрав Москов. Ако трябва да бъда честен, от министрите на Реформаторския блок като че ли той единствен показва воля и мисъл да направи реформа. Но да не казваме голяма дума, защото сме в подготовката. Няколко пъти съм казвал на Москов, че за мен критерият дали нещо се случва в здравеопазването е дали в рамките на няколко месеца ще въведат електронната здравна карта.
Как ще коментирате отношенията между министрите и парламентарната група? Някои депутати се оплакват, че научават от медиите за назначения и решения на Министерския съвет. А самата парламентарна група остана единственият орган на управление в блока.
- Това е вечен проблем. Няма парламентарна група, която да не недоволства, че министрите не й обръщат достатъчно внимание. Това е стара тема. Друг е въпросът, че когато си министър и искаш да бъдеш подкрепен за законодателни промени, правилното е първо да отидеш при своята парламентарна група и да обясниш на колегите си какво искаш да направиш. Не просто да те подкрепят, натискайки копчето, а активно да те подкрепят. После отиваш и при своите коалиционни партньори. На трето място може и да отидеш при опозицията.
Преди известно време Меглена Кунева каза, че мандатът на Гражданския съвет е приключил. Трябва ли да има Граждански съвет?
- Това е въпрос на концепция. Зависи как разглеждаме Гражданския съвет. В самото начало бях казал на моите колеги в "Движение България на гражданите", че според мен съставът на Гражданския съвет трябва да е от хора, които не са изкушени от политически и административни постове, които да бъдат нещо като морален борд на управлението.
Една голяма част от активните членове на Гражданския съвет станаха министри, депутати и човек си задава въпроса какво точно му е гражданското на този съвет. Всеки е гражданин в широкия смисъл на думата, но да си гражданин в смисъла на идеята за такъв е орган е да си гражданин като антитеза на държавното, както при Имануел Кант. В смисъл да имам активна позиция, но да не съм изкушен от участие в политиката. Като станеш министър, нямаш право да се самоопределяш като гражданин си.
Според вас добър ли е вариантът ГЕРБ и реформаторите да подкрепят кандидатите си за кметове на балотаж? В Сърница като че ли този модел на сработи.
- Много е трудно да се обобщи. Не знам дали кандидатът в Сърница е бил подходящ. Ако Реформаторският блок иска да се утвърди като формация, трябва да издигне на максимален брой места кандидати за кметове. Струва ми се, че поне в големите градове блокът трябва има свои кандидати.
Тоест единни кандидати за общо явяване на местните избори?
- Разбира се. Може да има изключения, но правилото трябва да бъде общи кандидати на партиите в блока. Претендентите ни трябва да са и алтернатива на останалите кандидати, в това число и на ГЕРБ. Ако всичко ни е еднакво с ГЕРБ, да вземем да се сливаме и да приключваме.
Ако примерно в София се стигне до балотаж между Йорданка Фандъкова и кандидат на БСП, реформаторите ще подкрепят ли ГЕРБ?
- Разбира се, но това не е много реалистична хипотеза, тъй като г-жа Фандъкова вероятно ще спечели на първи тур. По интересно е, ако нашият кандидат във Варна стигне на балотаж с този на БСП, ГЕРБ биха ли подкрепили. Това е въпрос на симетрия и на качество на кандидатите.
Нужен ли е единен лидер на блока?
- По принцип да. Големият въпрос е каква е процедурата и колко прозрачна е тя.
Имаше няколко опита...
Тези опити бяха – как да кажа, да се запечата едно фактическо положение. Нека РБ да започне истински реформи и след няколко месеца да видим кой колко струва. А след това да се направи един голям форум с честни правила. Това може да стане още през лятото. Въпреки че напоследък малко поохладня това желание у всички политически сили. Ако искаме да променяме обществото в посока повече прозрачност, предвидимост, правила, трябва първо да го направим вътре в нас.
Кога за последно разговаряхте с Меглена Кунева? Какво я съветвате?
- Вчера се видяхме. Аз не съветвам никого. Ако ме питат нещо, си казвам мнението. Но ми е забавно да ме представят като някой, който шепне скверни слова иззад завесата.
Питам, защото някои реформатори говорят за вас като задкулисие в блока...
- Човек не може да бъде харесван от всички. Това е ненормално. Както виждате, това, което мисля, го казвам публично. Това, че на някого не му харесва, е друг въпрос.