- Предварителният анализ, който направихме в нашата допинг лаборатория, показа, че има замърсена хранителна добавка. Но за да се докажат нещата, трябва разследването да продължи. Това не е в компетентността на центъра и на нашата лаборатория, а на акредитирана лаборатория на Световната антидопингова агенция (WADA). Състезателят или в случая състезателите трябва да поискат подобно разследване. Там вече компетентните органи доказват дали и колко е замърсена добавката и как ще управляват този резултат по-нататък.

- Всичко е възможно. Това подлежи на доказване.

- Той може да бъде използван от българските разследващи власти, но не може да бъде използван за управление на резултата за спортистите, защото нашата лаборатория не е акредитирана. Пробите са поръчани от международната федерация и тя е в правомощията по случая.

- Световният антидопингов кодекс дава възможност на състезателя да докаже как дадено вещество е попаднало в организма му, дали е попаднало без умисъл от негова страна. Това е много важно. Ако се докаже как е попаднало в организма и при доказване на липса на умисъл от състезателя, се преценява какво да бъде наказанието.

- Всеки в антидопинговата общност действа по правила. В правилата има такава опция да потърсят своето оневиняване. Наказание ще има, но размерът му зависи от много други обстоятелства. Ако състезателят докаже, че е със замърсена хранителна добавка, наказанието е съвсем различно. Преди години имаше случай с трима футболисти на ЦСКА, които бяха наказани за по-малък период от време, защото се доказа, че лекарят им е дал препарата и е направил грешка. А в договорите на футболистите имаше клаузи, че трябва да приемат задължително медикаментите, които им дава лекарят.

- Трябва да се знае - състезателят е този, който контролира какво пие. Не може да го задължите, ако той не желае да приема. Всеки състезател може да каже: "Искам да знам какво взимам." Това е негово задължение. Лекарят или човекът, който закупува медикаментите, трябва да обясни какво дава, да покаже етикетите и състезателят да убеден, че няма забранени вещества. Това е неговата лична отговорност, защото той подлежи на санкция, ако се докаже, че в неговия организъм е попадало забранено вещество и се решава неговата съдба. Може да има наказани и длъжностни лица, но това е последващ ефект.

- Възможно е да се прави предварителен анализ, но въпросът опира и до възможностите. Всеки сам определя какво да купува и откъде. Въпросът е да бъде проследено. Закупуването трябва да бъде с повишено внимание. В Сидни например кодексът още не правеше разлика дали състезателят има вина за попадането на веществото в организма. Сега това е регламентирано. Но пък наказанието от двегодишно вече е четиригодишно, ако състезател употребява препарати от класа на анаболните стероиди.

- Биха могли да купуват от фирми, които следят за качеството. Има фирми, които представят документ от страна на производителя, че тези хранителни добавки са преминали контрол за забранени вещества. Хубаво е, когато се купува, да се изисква от вносителя да представи такъв документ или най-малкото документ за качеството на продукта. Последните данни сочат, че 44% от хранителните добавки са замърсени. Седем случая от зимните олимпийски игрив Сочи на състезатели с положителни проби (преминали през арбитражния съд в Лозана) са от хранителни добавки.

- Не е въпросът само дали спортистите употребяват. При спортистите има забранителен списък на WADA, защото могат да повишат резултатите нечестно. Но тези хранителни добавки съдържат вещества, които са вредни за организма. Какво се случва с останалите хора, които приемат такива замърсени добавки? Голяма част от тях са лекарствени вещества и имат строги правила на предписване. Ако се взимат от здрави хора, имат много вредно въздействие върху организма им. Тази дейност има и социален аспект върху цялото ни общество и не можем да пренебрегваме този факт. Наскоро четох в пресата, че при доц. Иво Петров е на лечение 16-годишно момче с инфаркт вследствие на употребата на анаболи. Знаем проблема, но не го дискутираме и не го решаваме.

- В момента се подготвя от междуведомствена комисия национална стратегия срещу употребата на допинг в спорта. В нея е отделено специално внимание на хранителни добавки и кои са органите, които могат да ги контролират и как да се извършва този контрол. Трябва да се въведе контрол навсякъде – при вноса, при производството, при предлагането. Трябва да е ясно кой има право да предлага и да препоръчва. В добрите практики в чужбина тези хранителни добавки се продават в дрогерии или в специализирани магазини. Там обикновено има консултанти, които могат да препоръчат. При нас това донякъде е така, но не съвсем. Има добавки, които не трябва да се предлагат на пазара. Например тези, които съдържат амфетаминоподобно действие. Амфетаминът е наркотик.

- В Канада се изследват хранителни добавки, но тъй като не може всички партиди да се проследяват, се изследва една. На техния сайт обявяват, че тази партида не е замърсена. В САЩ хранителни добавки, които съдържат метилхексанаминсе предлагат съвсем свободно. Когато преди години тенисистът Димитър Кутровски се провали със същото вещество, той си беше купил добавка от магазина в САЩ, където живее и тренира.

- В някои европейски държави като Италия е криминализирана, в други като Германия се обсъжда подобно нещо. В Испания имат право да влизат да правят проверки по домовете. В Норвегия правят допинг проби във фитнес центровете. Енергийните напитки в Дания са забранени. Те се използват и в спорта, но в част от тях се съдържа прекалено голямо количество кофеин. Освен това в част от тях има и синефрин, а тези вещества влияят лошо на сърдечно-съдовата система. По-важното е ние като общество да формираме нетърпимост към вещества, които са вредни за здравето.

- Чака ни работа - подготвяне на технически документи, кореспонденция с WADA, има условия, които трябва да изпълним. Трябва да има стратегически план, бизнес план, апаратура, с която разполагаме, съответните стандарти, с които да работим. Това постижимо ли е? - За момента няма нищо извънредно, просто работата продължава. Зависи от много фактори – външни и вътрешни. Записано е, че до 2016 г. нашата лаборатория трябва да бъде акредитирана.

- Не бих казала, че е скъпо удоволствие. Казусът трите хиляди проби е изпълним и това е залегнало в бизнеса плана ни. Икономическата изгода от акредитираната лаборатория е да увеличим броя на пробите. В момента има проблем с транспортирането на кръвта, тъй като трябва да се извърши до 36 часа. Транспортът на кръвните проби е доста скъп, защото се прави в специални контейнери със записващо устройство за температурата във всеки момент. Ако транспортирането отпадне, ще намалим разходите и ще можем да прави повече проби. За миналата година направихме 895 проби, а можем да следим около 50 хиляди регистрирани спортуващи в лицензирани организации. И в момента имаме външни клиенти. На международните състезания в България ние взимаме пробите и ги изпращаме в акредитирана лаборатория. При акредитация на нашата лаборатория тези проби ще остават в България. Освен това това провеждаме допинг контрол по искане на международни федерации, които иначе отиват в чужбина. Ще имаме и договори с трети страни, които нямат лаборатории.

- Генният. Има разработени методи да бъде регистриран, но се изисква специална методика, която трябва да се валидира. Всички акредитирани лаборатории имат възможност да го откриват. Тази в Гент например е една от водещите в това отношение.