Давос Държеливия или Луковия рицар е дясната ръка на един от претендентите за Железния трон в хитовия сериал на HBO "Игра на тронове" - Станис Баратеон - и е безспорен мъж на честта. В ролята е 54-годишният ирландец Лиъм Кънингам, който има сравнително късен старт в актьроството, след като спонтанно решава да се запише в актьорска школа в края на 80-те. Дотогава е електротехник в родния си град Дъблин и за няколко години - в Зимбабве. Когато решава да се пробва в актьорството обаче, започва да жъне успехи. Носител е на две "Ирландски телевизионни и филмови награди" и е номиниран за "Британска награда за независимо кино". Участвал е в многобройни театрални постановки и в популярни филми като "Първият рицар", "Бягство от реалността", "Мумията: Гробницата на Императора Дракон", "Центурион", "Сблъсъкът на титаните", "Черни пеперуди", "Боен кон". На феновете на фентъзи сериалите освен от "Игра на тронове" е познат и от "Приключенията на Мерлин". 

 

- За пръв път на Давос и Станис им е провървяло. В четвърти сезон Желязната банка в Бравос реши да финансира армията им и сега момчетата са въоръжени и обкръжени от войници, макар и наемни. Станис е доказан пълководец и в края на миналия сезон се притече на помощ на Нощния страж срещу диваците, спаси Джон Сноу и плени краля отвъд Вала Манс Райдър.

 

Така че в пети сезон заварваме отбор "Драконов камък" за пръв път в престижна позиция – те имат власт и сила, победили са един от "враговете си" в кавички. Събитията, които следват, мисля че са доста логични – завладяването на железния трон вече изглежда като истинска възможност за Станис и това е тяхната цел. 

 

Каква е ролята на Давос до Станис, има ли повече власт сега? 

 

- Давос не мисли толкова за победите и благата, колкото за това, че има да се върши работа. Мисля, че основната му задача на този етап е да държи Станис на правилния курс. Той не е военен, но можете да си представите, че в компанията на Червената жрица (Мелисандра) и при развоя на събитията през сезоните той се сблъсква с това все повече и повече. Без да издавам нищо, ще ви кажа че историята му завършва с много сериозен и драматичен край. Може би не трябва да използвам думата "край", а по-скоро драматична "посока" по-нататък в сериала.

Как се разбират сър Давос и Джон Сноу – може ли да се каже, че имат допирни точки? 

 

- Видимо е, че между тях има огромно взаимно уважение. Обаче отговорностите на Джон Сноу в пети сезон нарастват значително и той е поставен в много трудна позиция заради клетвата си към Нощния страж. Тя може и да се окаже проблем. И двамата герои, всички герои постоянно са дърпани едновременно в няколко посоки. Това е едно от най-великите неща в този сериал – героите постоянно трябва да избират между лоялността, политическата изгода и собственото си оцеляване, и решенията им определят хода на цялата история.

 

Кое е това, което държи Давос лоялен на Станис? 

 

- Предисторията им е дълга – започва още когато Станис отрязал пръстите на Давос за наказание, но го пощадил и му осигурил по-добър живот. По-рано в шоуто Давос казва на сина си: "Виж, той ни измъкна от калта, даде ни живот, благодарение на него можеш да четеш, а аз съм лорд." Давос е свестен човек, но просто живее в гнездо на пепелянки. Със сигурност не е страхливец, защото не цени високо собствения си живот. Мисля че в трети сезон Станис го попита "Грижа ли те е за живота ти?", а Давос му отвърна: "Не, не съвсем."  

 

В известен смисъл той е мъжът, който всички бихме искали да бъдем – при въпроса дали да продаде себе си, душата си за богатства, той дори не би се замислил. Не съществува толкова голяма торба злато, заради която Давос да се продаде, защото това е против природата му. Той отвръща с това, което му дават – ако към него се отнасят добре, тогава го интересува само как да върне жеста. Мисля, че това е дефиницията на лоялността и няма и капка съмнение, че в образа му липсват лицемерие и двуличие. Има една съвършена простота в характера му, която е достойна за уважение.   

 

Мислите ли, че събитията в "Игра на тронове" могат да се сравняват с актуалната политическа картина в реалния свят? 

 

- Да, това е още едно от нещата, които правят това шоу толкова страхотно. Специално в пети сезон спокойно може да смените имената на някои от героите с имена на нашумели политици и да се пренесете в живия живот. Ще видите например тези хора, които влизат в политиката и бизнеса със съвсем прости и безобидни намерения – за да променят нещо нередно, за да изкарат някой друг паунд и да се запишат в историята. Обаче когато играеш играта, усилието да се задържиш на върха може да разруши до основи първоначалната ти мотивация и да започнеш да мислиш, че "целта оправдава средствата", на всяка цена. Това убива духа.

Какъв беше снимачният процес за вас през последната година? 

 

- Снимките със сигурност не са толкова бляскави, колкото червения килим и срещите с фенове, след като всичко е готово. Голяма част от времето прекарваме в сгъваеми столове или сгушени около газова печка, докато си ядем обяда с пластмасови вилици. Снимането е трудно, защото е много мащабно и обикновено на тежки терени – в сняг и киша. Моите снимачни локации са винаги в Северна Ирландия, затова често ни вали. Не може да се каже че е приятно, но няма значение как се чувстваме, защото пейзажът е като самостоятелен герой в сериите. 

 

Вече няколко години снимате "Игра на тронове". Впечатлявате ли се още от локациите и сцените? 

 

- О, да. В този сезон например имаше нещо невероятно. Без да издавам сюжета, ще ви кажа, че имаше екип художници, които "рисуваха", обработваха пейзажа в продължение на месец. Става въпрос за хълм от стотици квадратни метри, който трябваше да направят да изглежда покрит със сняг. Имаха терена, но не и снега. Използваха нещо, което приличаше на торфен мъх и едни продълговати пластмасови плоскости, които приличат на навалял сняг. Никога не бях виждал подобно нещо. От материалите направо можеше да си направиш снежна топка. Невероятно! Когато го видях, казах: "Я, валяло е". Те ми отговориха: "От един месец работим, за да изглежда така". Аз се изумих, какво друго можеш да направиш... 

 

Това внимание към детайлите помага ли на актьорската игра? 

 

- Има огромно значение. В много филми можете да разпознаете, че актьорите вървят пред зелен екран и около тях няма нищо. В тези случаи като актьор, разбира се, си използваш въображението и всичко е наред в първите дни, но на третата поредна седмица, в която се взираш в зеленото платно въображението ти се изчерпва. Докато ако имаш реквизита около себе си - а в нашия случай става въпрос за много много скъп реквизит, за невероятни костюми и внушителни гледки – това прави работата много по-лесна. По-лесно можеш да се убедиш, че си част от този свят, образът ти става по-близък.

 

Кои сцени са ви любимите?

- Масовите сцени с костюмирани тичащи хора са сцените, които дават най-много плътност на епизода, но те са любими на режисьорите. Актьорите в тези сцени са (в най-добрия смисъл на думата) марионетки, пионки, командвани от режисьора. Много харесвам техническия аспект на изпълнението на тези сцени и обичам да наблюдавам процеса.

 

Шоуто понякога е много напрягащо за гледане. А вие на снимачната площадка успявате ли да се забавлявате? 

 

- Честно казано, това е една от най-тихите снимачни площадки, на които съм работил. Всички хора там са с нагласата, че трябва да работят здраво и много да се стараят. Но, разбира се, не може постоянно да сме сериозни, защото това ще е много скучно. С Карис ван Хоутен (Мелисандра) много се забавляваме. Дружки сме. Обичам да се задявам с нея, трябва да си призная. Тя е много добра компания. Познаваме се от години, защото снимахме филм заедно още преди "Игра на тронове". В него бяхме любовници, но сега нещата са доста по-различни. 

 

Възможно ли е да припламнат искри между Давос и Мелисандра? 

 

- Не е немислимо. Щом Червената жрица реши да спаси живота на Давос, когато Станис се готвеше да го убие, защо да не може Джордж (Р.Р. Мартин) да реши да ги събере, да си направят едно "червено бебе". Това би било забавно. 

 

Когато умре някой от героите, екипът изпраща ли го по някакъв начин? 

 

- Вижте, във всеки сезон има смърт, така че няма да ви изненадам като ви кажа, че всеки път е ужасно. Прекарал си толкова време с тези хора и в един момент те трябва да си тръгнат. Обикновено пием по нещо, все пак снимаме в Ирландия, там сякаш си задължен по закон да пиеш. Ужасно е когато колегите си тръгват и го чувстваш нередно, все едно се откъсва парченце от това голямо странно нещо, от което си част и самият ти.