Ричард Цюндрич, финансист: Централните банки наливат пари и това създава големи проблеми
Д-р Ричард Цюндрич е член на Борда на директорите на Австрийския икономически център и на института "Фридрих А. фон Хайек". Той е независим финансов консултант в Швейцария, специализиран в капиталови пазари, управление на активи, планиране на кадровото развитие и стартов капитал. Преди да основе компанията си д-р Цюндрич е работил в сферата на международните корпоративни финанси за редица международни банкови институции. Притежава докторска степен по право от Виенския университет.
В България Ричард Цюндрич бе по покана на проекта за Югоизгочна Европа на германската Фондация за свободата "Фридрих Науман", която е тазгодишният партньор на Free Market Road Show. Разговаряхме с Ричард Цундрич преди лекцията му в София.
В България сте по повод Free Market Road Show. Какво всъщност е това събитие?
- Първоначално Free market road show беше създадено от няколко неправителствени организации, поставили си за цел да разпространяват ценностите на свободния пазар. Започнахме точно след разпадането на комунизма, в началото на 90-те години, с желание да подпомагаме местни организации, които искаха да постигнат промяна към свободен пазар в бившите съветски държави.
Днес обаче идеите се разпространяват без ограничения, има много хора които искат да постигнат по-свободни пазари в региона и по тази причина през последните години отидохме и в други държави, например Гърция, Италия, Испания, Франция. Възможно е Free market road show да се върне дори и в САЩ, при своите корени.
Голяма част от лекциите в София са свързани с Австрийската икономическа школа. Можете ли да разкажете за нея?
- Смятаме, че свободното общество и свободният пазар вървят ръка за ръка, и, ако има потискане на пазарите, то това води и до потискане на свободата в обществото. От друга страна, има много предизвикателства, на които се търсят решения – има глобална криза, а ние смятаме, че Австрийската школа предлага решения, които все още не са приложени.
Ще дадете ли пример за проблем, който може да бъде решен с инструментите на Австрийската школа?
- Случват се много промени. Например, традиционните, контролирани от държавата индустрии, западат, в тези отрасли се губят работни места, които хората се опитват да създават на друго място. Предприемаческият дух, създаването на нови фирми е източник на заетост.
Именно с предприемачеството е свързана и лекцията ви в София. Къде виждате ролята на предприемчивия човек в обществото, и как следва да се регулира тя?
- Предприемачеството създава работни места – при такива, за чиято нужда не сме и подозирали преди. Бях тук преди 25-30 години, тъй като първата ми работа беше да се занимавам с Източна Европа, а промените, което виждам днес са поразителни. Разхождам се наоколо, с мобилния си телефон в джоба – както казва Стив Джобс, преди няколко години дори не знаехме, че се нуждаем от тези неща, а днес никой не може без тях – и виждам как навсякъде се създават работни места, най-вече в технологичната сфера. Същевременно изчезват в традиционните сфери, например металообработването или земеделието.
Предприемачите се справят много добре в откриването на ниши, в помагането на хора и откриването на работни места в сфери, за чието съществуване дори не сме подозирали.
Предприемачеството в Източна Европа е много различно в сравнение с това на Запад. Тук има често нелогични регулации и силно корумпирана система. Какво бихме могли да направим, за да създадем по-добра среда за това, особено в постсъветския свят?
- Както посочих, бях тук по времето, когато всичко беше регулирано и имаше централно планиране, но дори и тогава имаше предприемачи – хората, които обменяха пари по ъглите. Целият черен пазар бе от предприемачи, които предоставяха услуги, които не бяха достъпни никъде другаде. Така че да, тук има предприемачески дух.
Корупцията, от друга страна е голям проблем, понеже има регулации, но и начин те да бъдат заобиколени с помощта на подкуп. В секторите, в които има по-малко регулация има и по-малко корупция. Ако трябва, например, да платите такса, за да ремонтирате апартамента си, това увеличава разходите за всички.
Но особено в Източна Европа, въпреки това има нужда от предприемачество, защото старите отрасли залязват, а работните места изчезват. Предприемачите заемат тяхното място. Ако намалим корупцията, това ще е добре за всички.
Да обърнем малко повече внимание на валутните войни. Те са резултат от политиката на централните банки. Къде виждате ролята на централните банки и какво би трябвало да е поведението им?
- В момента централните банкери провеждат огромен експеримент – изливат пари в системата и се надяват, че тези пари ще бъдат ползвани от икономиката. Това не е правено никога досега. То внася големи проблеми на финансовите и на капиталовите пазари.
Изглежда обаче, че тези пари не пристигат там, където са предназначени – всички се надяват, че предприемачите и малките фирми ще имат достъп до повече банков кредит, но от друга страна това не случва до такава степен, до каквато би трябвало, понеже има ограничения върху кредитирането, и в крайна сметка фирмите не получават финансиране.
От друга страна средностатистическият депозитор губи пари – ако внесете парите си в банка, в момента лихвата по тях е 0%. Спестявания ли са това?
Иначе казано, количествените улеснения няма да доведат до растеж?
- Както казах, това е експеримент, не е било изпробвано досега. В САЩ много пари влязоха в системата, в момента икономиката отново тръгна нагоре. Дали това се дължи на количествените улеснения, или не, е трудно да се каже. В Европа тази програма едва започва и не знаем какви ще са последствията, тъй като целият проект с европейската валута не работи въз основа на единна икономика – това е част от проблемите на еврото.
Лихвените проценти в Германия, например, бяха твърде ниски за икономиката на страната и обратно - лихвените проценти в Южна Европа бяха прекалено високи за икономиките там. Преди кризата лихвените проценти трябваше да бъдат вдигнати в Южна Европа, но не бяха, тъй като имаме една базова лихва за цялата еврозона, както и за "закачените" с валутни бордове валути.
Ще видим дали този проект ще е успешен. Големият проблем който имаме, е несигурността на монетарната политика, следствие на което хората не инвестират. Дори и в икономиката да бъдат изсипани много пари, това няма да е от полза, ако хората не инвестират в производство. Улесненията водят до промени в обменния курс между еврото и долара – мнозина вземат заеми в евро, обръщат ги в долари, инвестират в САЩ, а не мисля, че това беше целта.
Основната изтъкната причина бяха опасенията от дефлация, че ако цените намалеят, икономиката ща се забави. Трябва ли да се страхуваме от това?
- Това е обичайното мислене – както посочих, количествените улеснения започнаха в САЩ, понеже американците се страхуват от дефлацията заради Голямата депресия, която беше дефлационен феномен. Европейците, особено германците и австрийците, се страхуват от инфлация, понеже в исторически план тя им е създавала по-големи проблеми – през 20-те години в Германия и Австрия, както и в много други държави имаше хиперинфлация, което доведе до много негативни последствия.
Затова европейците продължават да се страхуват от инфлацията. Някои страни от Европа растяха много бързо, като това беше балон, причинен от дълга. Затова и в момента цените в някои държави намаляват. Лошо ли е това? Лошо ли е бензинът в бензиностанциите да е по-евтин? Не непременно. Това, от което се страхуват е дефлационна спирала – ако хората не разходват парите си, понеже мислят, че ще получат по-евтини стоки и услуги догодина и затова просто държат парите си, което би довело до спиране на икономиката.
В момента аз не виждам да се движим в тази посока. По-евтините стоки, стига да не доведат до такъв тип дефлационна спирала, не са лошо нещо. Хората имат повече пари, които да харчат за други неща ако плащат по-малко, да речем, за бензин.
Смятате ли, че ЕС и ЕЦБ реагираха ненужно на данните за забавянето на инфлацията?
- Да, така мисля – реакцията им не беше пропорционална. Програмата е на стойност 60 милиарда (евро – бел.ред.) на месец. Това означава около 200 евро на месец на човек от еврозоната, или 2500 евро на година. Но те не ги дават на мен или вас, а ги впръскват в икономиката като цяло и реално не знаем къде отиват тези пари.
Знаем, че създават балони в някои сектори, потиска лихвите по държавните заеми дори повече от преди. Ако погледнем теорията, когато човек взема заем, той плаща лихва върху взетата сума. На половината правителства в Европа обаче в момента се плаща, за да вземат заеми. Миналата седмица Германия издаде дълг, и е й се плати, за да вземе заем.
Говорейки за балони и дълг, не можем да не споменем Гърция. В момента много се обсъжда евентуалният Grexit – какви ще са последствията, ако това се случи. Как биха реагирали пазарите, и еврозоната като цяло?
- Гърция спечели много от влизането в еврозоната, много пари отидоха в страната, което доведе до много ниски лихви и лесен достъп до кредити. Лихвените проценти са цената на парите, ако имаме достъп до евтини пари, можем да ползваме повече от тях. Сега лихвите в Гърция отново се повишиха, и това е ограничение. Трябва да помним обаче, че Гърция е много малка част от икономиката на еврозоната.
Мисля, че ако гърците напуснат еврозоната сега, последствията няма да са толкова тежки, колкото ако бяха напуснали веднага след края на финансовата криза. Дали това ще е добре за Гърция или за еврозоната, не мога да кажа в момента, но мисля, че кратко и бързо разрешаване на казуса ще е в интерес на всички, понеже Гърция трябва да спазва бюджетни ограничения, от които страдат всички. Пазарите не могат да обезценят гръцката валута, което би било нормално при такова положение, затова им се налага да ползват други мерки, за да се съобразяват с условията.
Друга често обсъждана в Европа тема в последно време е банковата тайна, която и ЕС, и САЩ се опитват да свият възможно най-много, в опит за борба с измамите и укриването на данъци. Смятате ли, че тази политика се движи в правилната посока?
- (смее се) Има много други причини, освен укриването на данъци, заради които хората държат парите си извън собствените си държави. Ако хората се страхуват, те предпочитат да съхраняват собствеността си и на друго място, освен в банките в страната си. Ще дам пример малко отдалечен от еврозоната – ако сте венецуелец, и в страната ви има хиперинфлация, бихте предпочели да държите парите си, да речем, в Маями, а не във Венецуела.
На второ място, хората опитват да избягват данъци или да ги оптимизират толкова повече, колкото по-високи са въпросните данъци. Ако плащам само 10% данък, най-вероятно не си струва да опитвам да го оптимизирам. Така работи данъчната конкуренция – хората и фирмите опитват да си създадат възможно най-добрите условия, и по тази причина компаниите се местят там, където биха платили най-малко данък.
Трябва да имаме предвид, че подходите, ползвани от Google и други фирми са напълно законни. Сега обаче ги атакуват. Защо се случва това? Правителствата установяват спадове в данъчните приходи и искат повече. Дори и страните, които днес имат най-големите данъчни приходи в историята си, например Германия, разходват повече, отколкото получават във вид на данъци.
Разбира се, тук говоря за законното оптимизиране, което позволява плащането на възможно най-нисък данък. Другата възможност е незаконното укриване на средства, и около това се върти международната дискусия днес – откриването на средства, върху които не е платен никакъв данък или са скрити.
Досега говорихме малко за влиянията върху европейската политика. В ЕС върху икономическата политика влияят най-вече кейнсиански и неокласически модели. Смятате ли, че Австрийската школа някога ще може да има влияние, и дали се наблюдава развитие в тази посока?
- Да, през 80-те годни Тачър и Рейгън бяха повлияни от идеите на австрийските икономисти и направиха промени в страните си, които бяха видими. Определено имаше преобръщане във връзка с икономическата криза, мнозина казаха, че това е "капитализмът в най-лошата си форма" и много от грешките, които бяха направени, бяха отдадени на тези политики.
Това обаче няма как да бъде ограничено – ние смятаме, че индивидите трябва да носят отговорност за инвестициите си. Ако човек купува продукти на финансовите пазари, например обезпечени с ипотеки ценни книжа, които не разбира, то следва да си плати цената.
Финансовата криза започна с продукти, разработвани за американския пазар, които хора извън САЩ купуваха - например в Саксония в Германия малка местна банка инвестира 3 милиарда евро в обезпечени с ипотека ценни книжа, без да има никаква представа какво прави. Когато балонът се спука, те пострадаха.
Финансовите пазари имат позитивна страна – предприемачеството се нуждае от тях, хората се нуждаят от пари, за да основават фирми. Не може обаче да има един модел за всички пазари. Централноевропейската, германската банкова система е изградена въз основа на банкови кредити за фирмите, и в много по-малка степен разчита на финансовите пазари, в сравнение с англосаксонската система в САЩ и Великобритания. Фирмите не събират средства по един и същи начин – венчър капитализмът е много по-малък в Европа, отколкото в САЩ.
Всеки пазар има своите особености – безспорно е, че предприемачите трябва да имат повече възможности да набират средства, и мисля, че това се случва. Мисля обаче, че създаваме и някои проблеми, тъй като някои институции продаваха финансови инструменти, които са толкова сложни, че никой не ги разбира, и при това ги продаваха не на правилните хора. Вината е отчасти на тези хора, защото купуваха неща, които не разбират, а добрите инвеститори, Уорън Бъфет например, казват, че никога не трябва да се купуват неща, които не разбираме.
От друга страна, регулациите водят до "пресъхването" на много пазари. Пазарите станаха много по-волатилни, тъй като банките нямат право да правят това, което правеха преди кризата – да създават пазари. Капиталовата им база беше увеличена по силата на регулациите до такава степен, че те не могат да създават пазари. Следващата криза на финансовите пазари ще бъде влошена от обстоятелството, че онези, които преди създаваха пазари, вече не могат да правят това.
Какво може да се направи, за да бъде намален рискът в тази система? Дали трябва да прекратим спасителните пакети, или обратно, да ги регулираме повече?
- Спасителните пакети и субсидиите са един от основните проблеми, посочвани от Австрийската школа, защото изкривяват пазарите и ценовия механизъм. Чак сега започваме да променяме системата, при която през последните 50 години на фермерите се плащаше да не произвеждат или да ограничават обема на мляко, което добиват. Тази система е архаична. Регулаторите трябва да бъдат ограничени до функцията си да съхраняват функционирането на системата, а не да работят вътре в самата система.
Ако се откажем от спасителните пакети, лихвените проценти ще се повишат в страните, които получават спасителните пакети, а те ще трябва да разходват парите си по-интелигентно. Това е елементарна икономика, а не запазена марка на Австрийската школа – анализът на дисконтираните парични потоци сочи, че колкото по-ниски са лихвените проценти, толкова по-висока е стойността на активите. Балоните се получават, защото ползваме грешната математическа формула.