- Идвам от турне в Люксембург, Сеул и Амстердам, международен маршрут. С кралския "Концертгебау оркестър" представяхме един цикъл на всички Бетовенови симфонии.

- Тя е много интересна. Създадена е специално за хора, които обичат класическата музика в най-блестящата й форма. Това са произведения, които са много познати и в същото време са шедьоври за камерен оркестър и солисти. Тъй като имаме и солисти.

В програмата ще има Менделсон, Бах, Паганини - само че за контрабас, който е направен по аранжимента на моя приятел и велик контрабасист Доминик Селвис. Той е невероятен виртуоз на контрабаса и също така много интересен човек. Той е телевизионен водещ в различни формати за класическа музика в Англия и Холандия и мой много добър приятел.

С него подготвяме и едно произведение, което може да се чуе много рядко - първо, защото е много трудно, и второ, заради контакта между контрабас и цигулка. Имаме такова дуо от Ботазини, което публиката най-вероятно не е слушала.

Ботазини всъщност е наричан Паганини на контрабаса. Музиката е изключително виртуозна, романтична, даже бих казал, че има малко атрактивен характер между двата инструмента, малко хумор…

В центъра на програмата е Чайковски - Серенада за струнни инструменти, един от най-големите шедьоври на музиката за камерен оркестър, където дирижирам. Рядко го правя, но колегите настояха -казаха, че трябва, щом идваме тук.

Така че вече съм диригент, изпълнител и съорганизатор на концерта. Много хора ме питаха "защо се хвана да правиш всички тия неща сам" - защото искам да са направени по начина, по който искам да изглеждат. Изобщо, когато правиш сам едно нещо, то си има има друг чар, става ти малко като дете. Искаш да е най-доброто, най-хубавото.

- Да, със сигурност. Подготвяме интересни неща в самата зала. Ще има мултимедия, видео, по друг начин сме измислили самия концерт. Сцената няма да е просто онази зала в НДК, която хората познават. Ще видят нещо много красиво според мен.

- Не знам, не точно. На първо време е опит да представим на българската публика камерния оркестър "Концертгебау" от Амстердам, който е един от най-добрите в света. Аз съм негов концертмайстор от много, много години.

На второ място, целта е да направим класически концерт по малко по-различен начин - не като онези, от които хората едва ли не се плашат, където излизат разни хора с фракове.

Искаме да го направим по-достъпен и малко по-модерен. Това беше една от първите ни идеи с "Мюзик моушън", малката продуцентска компания, с която работим.  Може би това ще привлече нова публика.

- Мисля, че има публика за всичко - и за изчистените концерти, които правим с Английския кралски оркестър, и за други. Когато излизаш на сцената с Английския оркестър, знаеш, че хората са дошли да чуят дадени произведения по точно определен начин, с този оркестър и с този диригент.

Бих нарекъл това тясно квалифицирана публика, но аз лично съм привърженик на малко по-раздвижените концерти. Живеем във време, в което има интернет непрекъснато, гледаме видео по цял ден, много сме активни. Трудно ми е да си представя, че хората могат да прекарат дълго време на стол в гледане на нещо статично.

С времето моите представи стават все по-разчупени. Ние не правим компромиси с музиката и изпълнението, напротив - стараем се да са на много високо ниво, но мисля, че е хубаво един такъв проект да е представен различно.

- Не знам как е в България, но мисля, че по света в момента има достатъчно публика за класически концерти. Наистина обаче ми се ще да видя по-млади хора в залата, затова може би е хубаво да представяме нещата малко по-съвременно. Няма нищо лошо в това, а и достатъчно са концертите за най-строго квалифицираната класическа публика.

- Не съм сигурен дали още може да се наблюдава ефект, въпреки че вече сме в четвъртата, петата си година.

Винаги съм внимателен, когато говоря за нещо, което правя, ако не съм 100% сигурен, че съм го постигнал. Може би след 10-15 години ще се разбере имало ли е смисъл, защото ще видим дали тези пораснали деца влизат самостоятелно в залата.

Знам, че при родителите им се е появил интерес - има такива, които покрай децата са се отворили много повече към класическата музика.  И ако задържат тази любов, която са създали към класиката, мисля, че ще израсте едно поколение, което ще ни радва в залите.

- Първо трябва да съм много благодарен на семейството си, от което съм излязъл музикално, и на всичките си учители по различни предмети.  Не само по цигулка, а всичко, което съм получил като образование тук, в музикалното училище в София, и след това в Лондон, на професор Ифра Нийман, изключителен педагог.

От една страна, е средата, в която съм израснал, но наистина много хора около мен не станаха музиканти. Може би има някаква даденост, която човек развива, и аз съм щастлив, че съм имал този шанс.

Не мога да си представя нещо без музика, макар и да има моменти, в които не ми се слуша нищо - това е от умората на всекидневието. Понякога дори не искам да влизам в заведение, където звучи музика, класическа или каквато и да е, не мога да слушам. Трябва да си го призная пред нашата широка аудитория. (Смее се.)

Но навляза ли в режим на работа, могат да минат часове, без да разбера. Защото това е работата ни практически, макар и много хора да мислят, че е някакво хоби. Става дума за голям, къртовски труд, докато дадено нещо стане перфектно. Ние, музикантите, нямаме право на втори опит да представим едно произведение по най-вълнуващия начин пред публиката - излизаш и това е. Не само техническата страна е трудна, а да влезеш в образ, в емоцията на едно произведение, да го представиш по незабравим начин. Не много хора са способни на това.

- Проследих, доколкото можах, по медиите, видях много коментари "за" и "против". Аз лично съм привърженик на неагресивното разрешаване на проблемите. Бих казал, че всеки от нас трябва да си мери думите, но човек не може в никакъв случай да се изразява така, особено на такъв пост. Аз никога не бих, би ме било срам.

Но отговорът на това не трябва да бъде агресия, защото тя провокира още по-големи проблеми. Мисля, че всички трябва да седнат около една маса и да помислят как може да се преодолее този проблем.

Знам, че няма пари, това е ясно, знам, че проблемите са съществени.  Но ми се струва, че такива замервания с думи нищо хубаво не носят. Разбирам и двете гледни точки. Ясно е, че министерството е изнервено, няма възможности, от другата страна моите колеги, музикантите, са изключително ниско платени. Не мога да подчертая с думи колко болезнено е за мен да знам за какви суми става дума, за какви пари. И за какъв труд.

От този затворен кръг не е лесно да се излезе. Има един изход - знам, че не е популярно да го кажа, но това е сплотеността между всички музиканти. Дали ще е профсъюз, дали ще е друга подобна организация, която да не позволява хората да бъдат експлоатирани по подобен начин.  

Музикантите трябва да вложат голямо усилие, за да не бъдат подценявани. Без това няма да стане. Иначе все ще казваме "много ниско платени сме, в България е така".

- Всъщност съм си тук доста често. Напредъкът е видим - това, което преди 20 години беше немислимо, вече е ежедневие, дори да говорим за прости неща като това да си платиш с карта в магазина. Има и много неща, които все още са ненужно сложни, чисто административни трудности, като да си регистрираш колата.

Но не трябва да забравяме, че София не е България. Това, което става в останала част от страната, няма нищо общо със столицата, което е признак за недостатъчно развита държава. Много обичам да пътувам, но това, което се вижда, са големи проблеми в малките населени места. Там хората се мъчат изключително, даже ми се струва, че едва ли не са се предали.

В Холандия имаме имидж, лошото е какъв е... Мъча се, когато имам възможности, а напоследък имам доста, да казвам по медиите, че съм българин и да изтъквам, че имаме други страни освен това, че група хора са източили холандската социална система по много брутален начин. И преди имахме имидж на криминално проявени - екзекутирането на Косьо Самоковеца в центъра на Амстердам беше красноречив факт. Изобщо такива неща, които не ни помагат.

Но работим по другия фланг и се надяваме, че няма да останем незабелязани. Например за концерта на 8 май получих подкрепата не само на посолството, на посланика на Холандия в България Том ван Оорсхот... Знак на доверие е, че холандската държава ме е подкрепила финансово да направя концерт в София.

Благодаря им от сърце, както и на всички, които ни подкрепят за концерта на 8 май - на онези, които са ни помогнали финансово, на "Мюзик моушън" и на музикантите от "Концертгебау".  И на публиката, която ще дойде.

- Имам, но не знам доколко мога да ги осъществя в момента, тъй като се занимавам с много различни неща - най-вече със свирене. Предстои ми интензивен сезон. Не ми се оставя цигулката, би ми било доста трудно един ден да се откажа от нея.

А иначе дирижирането е нещо много красиво. Това е да правиш музика с един инструмент, който се състои от 20 до 120 човека, но без да произвеждаш звук. Работата с хората би била също прекрасна.

Но не знам как ще затворя цигулката един ден и няма да я отворя повече. Това е… не знам дали ще го преживея.

- Запечатани на селфита от мен. Това е нещо, на което много държим и засега всички успяваме по големи празници. Стараем се да се съберем възможно най-голяма фамилна компания от всички възрасти, най-вече тук, в София.

- О, не, в никакъв случай. Никакви цигулки. Много е странно, че работата ни е нещо много красиво, но и от нея трябва да се почива.