Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС: Ако недоволството на пациентите е критерий, за месец 150 болници ще бъдат закрити
След балотаж и разлика от седем гласа с втория, д-р Венцислав Грозев пое ръководния пост на най-голямата медицинска съсловна организация в България - Българския лекарски съюз на 9 май. Досега той беше председател на регионалната колегия на БЛС в Плевен. Завършил е Медицинския университет в Плевен през 1983 г., а през 1991 г. специализира в обща хирургия. По-късно придобива още няколко специалности - по изгаряния и пластично-възстановителна хирургия, лапароскопска хирургия и спешна хирургия при масов травматизъм и работи като хирург в Клиниката по хирургия и колопатология на УМБАЛ "Г. Странски".
Веднага след избора си Грозев постави "връщането на медицината в лечебните заведения" като един от основните си приоритети и призова да се изчакат три месеца, за да се видят ефектите от идеите на здравния министър. "Дневник" разговаря с него за част от плановете за реформа на здравното министерство, за приоритетите на лекарския съюз и проблемите с финансирането в здравната система.
Как се съгласихте да поемете този пост? Какви са ви амбициите за три години мандат?
- Съгласих се с много размишления, с много "за" и "против", с разговори с хора от предходното ръководство, с хора от регионалните колегии. Прецених, че на този етап бих могъл да събера в себе си сили и възможности да направим така, че да сложим още поне една тухличка нагоре, защото аз съм определено човек, който смята, че трябва да имат приемственост и градивност.
Много неща са свършени досега, определено, и то в положителен аспект. Обикновено бързаме да отречем хората преди нас, но това в никакъв случай не трябва да е така. Разбира се, също сигурно е имало пропуски и грешки – дума да не става, но ще гледаме тези неща да бъдат изгладени и да направим така, че нещата да бъдат малко по-добре оттук насетне.
В този ред на мисли – какво си казахте с предишния председател на съюза д-р Цветан Райчинов?
- Пожела ми успех и разбира се, при необходимост винаги ще бъде на среща, ще мога да споделя и неговия опит и знания, които в никакъв случай не са малко. Разбира се зависи от много обстоятелства. Не се знае в какво поприще ще бъде оттук насетне д-р Райчинов, така че ще се спазва известна етика и в тази насока. Не може да се иска непрекъснато помощ и той пък постоянно да е всеотдаен и да ни води за ръчичка.
Мислите ли да промените някои от, така да ги наречем – триковете – на досегашните ръководства на съюза? Последния път д-р Райчинов в прав текст каза на журналистите, че вече е достатъчно само да намекне за лекарски протести, за да сплаши институциите.
- Вижте, това не са трикове, аз не го приемам по този начин. И аз не съм по-малко твърд в това отношение. Зависи от обстоятелствата, в които ни поставят. Ако има достатъчно разум, достатъчно конструктивизъм, ако има решения, които не внасят сътресения в системата, кой ще тръгне на протести?! Но ако нещата стигнат до там, че ние просто да нямаме друг изход... Не е хубаво да поставяш котката в ъгъла.
Какво се случва в отношенията ви със Здравната каса – не ви отпуснаха исканите 25 милиона и сега искат да намалят цените на клиничните пътеки.
- Виждате каква е ситуацията, от тези 25 млн., които би трябвало да бъдат раздадени на болниците и особено тези, които работят по спешност, се отиде на 15 млн. - пак едно половинчато решение. И веднага след това се появи ново искане за освобождаване на средства от резерва на касата, която поне по думите на нейния управител в момента не е в състояние да отреагира. Ще се отпуснат евентуално някакви 67 милиона, които биха могли да покрият част от плащанията на дейности.
Активно започва да се говори и да се подават реплики за преговори за намаляване на цени на клинични пътеки, с което Българският лекарски съюз категорично не е съгласен. Ще трябва да намерим друг модус вивенди, за да не стигаме до сътресения в системата и неприятни последици.
Каква е реакцията на съюза към решението на ВАС за спиране на лимитите за болниците?
- Определено имаме отношение и посъветвахме своите регионални колегии, че не е правилно да се тръгва да се завишава дейността във връзка със спирането на лимита. Там има юридически постулати, които трябва да бъдат спазени. Съдът поясни, че спира, но не отменя действието на лимитите (де да беше така), т.е. имаше опасност болниците и техните мениджъри поголовно да тръгнат да завишават обемите, както и без това се твърди от страна на управителя на НЗОК, че се прави. Според него на годишна база е около 2.7% завишаването на обемите в болничната помощ и се очаква до края на годината тези размери да достигнат 12-13%. Но ако това не беше разяснено болниците щяха да задлъжнеят страшно и щеше да се стигне до фалити. Никой няма полза от това.
Ние няма да спрем да си търсим правата и да искаме тези лимити да отпаднат и да има друга форма на отчитане на дейността на болниците. Много се говори вече и ние постоянно настояваме да се упражнява контрол.
Специално при клиничните пътеки, за съжаление в болниците се получава това – поръчваш количество и получаваш количество. Това е клиничната пътека – Х случая приети в болница докарват У финансови ресурси. Когато срещу този У на изхода не е искано качество в началото, получаваш само количество. Но ако поискаш качество ще трябва да ти дадат, обаче срещу съответното финансово оезпечение.
В едно от първите си интервюта поставихте приоритет за връщане на медицината в лечебните заведения. Какво означава това?
- Това означава, че лекарят трябва да има едно изконно и основно задължение – да прави това, което знае и може да го приложи по възможно най-добрия начин, за да помогне на своите пациенти.
Ето това значи - лекарят да не се занимава с бумащина, да не мисли за битовизми и тем подобни, а основно да мисли и да насочва своите усилия към пациентите. Това е връщане на медицината в болниците, а не да се чудят и управителите на лечебните заведения и самите лекари откъде какво да докарват, как да го отчитат, за да могат в крайна сметка да подишат спокойно.
Миналата седмица казахте, че естествено има нужда от реформа, но че до момента не сте чули достатъчно конкретика. Къде има неясноти?
- Нямаме достатъчно конкретика наистина. На първо място за провеждането на реформата в болничната помощ. Там нещата очевидно не са достатъчно ясни и нямаме достатъчно информация, с която да си съставим позиция. Дай Боже, така да се осъществява реформата, че да задоволи максимален брой хора и да доведе до по-добро качество и по-добри условия на труд на работещите в системата на здравеопазването – не само лекари, а и всички.
Част от реформата трябва да бъде насочена и към младите лекари, за да можем да задържим тези хора като създадем оптимални, ако не идеални, условия за тях. Далеч съм от мисълта, че можем да постигнем условията, които осигуряват страни в западната част на ЕС, но е крайно време да се мисли по тези въпроси. Има известни стъпки, които се предприемат в това отношение, например Лекарският съюз вече покани представителите на различни структури на младите лекари да се срещнем с тях, да си поговорим, да видим каква е проблематиката, която най-вече ги касае и какви са техните виждания и искания.
Кой според вас е основният приоритет?
- Основните ни приоритети са два – остойностяването на лекарския труд и задържането на младите хора в страната. Те са взаимно свързани между другото. Ако ние достатъчно добре остойностим лекарския труд и създадем достатъчно приемливи условия, по този начин ще създадем и предпоставка за задържане на младите хора тук в страната. Защото при сегашните условия губим изключителен интелектуален потенциал и не мога да разбера толкова ли сме богати, че си позволяваме подобна загуба.
А в рамките на реформата според вас откъде трябва да се почне?
- Точно тук трябва да се започне – реформата трябва да доведе до остойностяване и до подобряване на условията на работата. В същото време трябва да се направи така, че пациентите да са доволни и те да получават по-качествена и по-стойностна здравна услуга. Аз винаги съм го казвал и пак ще го подчертая - няма лекар, който да мисли лошото на своя пациент. Усилията трябва да бъдат насочени и към връщането на едни изконни ценности, наречени доверие между лекар и пациент. Ако за съжаление продължим в сегашната посока, няма да стигнем до добър край.
В такъв случай защо наричате "крайност" идеята пациентите да оценяват болниците и да са фактор в определянето на средствата?
- Неудовлетвореността, която съществува като понятие за оценка на качеството има своята стойност, но тя е изключително субективен фактор и не може да бъде един от основните. Да, тя има място в системата на оценка на качеството, но ако там са 10 критерия, то според нас неудовлетвореността трябва да бъде на 9 място и ако всеки един критерий носи определено количество точки образно казано, тя да донася например 0.3 от общо 10. Разбирате, че това е изключително огромен риск – неудовлетвореността като оценка, гарантираща съществуването на лечебното заведение.
Не е задължително да е неудовлетвореност, може да е удовлетвореност, нали така? Все пак това е целта.
- Съгласен съм. Но ако тази неудовлетвореност като субективен фактор е един от основните определящи моменти в системата, я си представете какво ще стане. Всеки един човек по различен начин усеща себе си и чувства удовлетвореност или не. Като познаваме народопсихологията си трябва да ви кажа, че ако този фактор е в тази система с основна значимост, за един месец 150 болници ще бъдат закрити.
Ясно е, че не бихте се съгласили с намаляването на клиничните пътеки, но какво според вас е решението на това недофинансиране? И всъщност това ли е проблемът - недофинансиране?
- Определено.
Ние се движим в един порочен кръг. Българският лекарски съюз още в края на 2014 г. заяви, че дефицитът на касата ще се види във второто шестмесечие, но май прогнозата не беше вярна. Още в първото шестмесечие започна да се говори за намаляване на цените и повишаване на обемите. Лимитите довеждат до такива ситуации.
Ние не бягаме от контрол, контрол трябва да има – на разходваните средства, на правилен и неправилен прием на пациенти, но когато лимитираш априори една дейност и зад това лимитиране има определено количество финансов ресурс, който в никакъв случай не е достатъчен – ето го резултатът. Налага се отново да започнем да говорим за актуализация на бюджета на НЗОК.
Ясно е че парите не достигат, ясно е че финансовото министерство сигурно изпитва затруднения, но в края на краищата това е негов проблем. БЛС държи и ще продължава да държи, че тази дейност трябва да бъде финансирана в оптимален вариант. Аз знам, че никъде в света няма здравна система, която да е доволна от финансирането си, но едно е да си недоволен със 160 млрд. и е друго да си недоволен с 3 млрд.
А как трябва да изглеждат клиничните пътеки?
- Определено облекчени от излишни процедури, които са и финансово разходни. Облекчени от ненужни количества изследвания или образна диагностика, от които също може да се спестят определени средства. И най-важното - в тях да съществува понятоието остойностяване на труд.
Никъде в тези пътеки не фигурира труда като част от техния финансов израз. Никъде. И това е точно един от проблемите, които довеждат до този финансов недоимък. Като цифра погледнати парите са уж много, но виждате какво се случва на практика. Не твърдя и не казвам, че и ние нямаме вина някъде да се случват неприятни практики, но там където има подобни преразходи за тях има контрол.
И ако тези преразходи се случват на десет – петнайсет места в страната, моля касата да си упражни контрола и да има съответните санкции. Но не може с тези няколко лечебни заведения да се отъждествява цялата система, особено в болничната помощ. Там където има такива огромни пикове нека да се направят проверките и да се види на какво се дължат – колко са основателни, колко не са, каква е заболеваемостта, има ли ситуация или не... Но на базата на това да излезеш с извода, че повсеместно в България се прави – не е вярно. Идете в големите болници и ще видите, че тези неща не са така, пък и не само там.
Част от реформата са и сливанията на лечебни заведения. Казахте, че за момента подкрепяте протестите на колегите си от Комплексните онкологични центрове в Русе и Пловдив...
- На събора взехме такова решение относно сливането на КОЦ-овете. Там има проблеми със собствеността – коя е общинска, коя е държавна. Министерството на здравеопазването има своите законови правомощия там където става въпрос за негова собственост, така че това е друг въпрос.
Пак твърдя, че в една такава ситуация трябва може би малко по-бавничко да се бърза, за да няма сътресения. Защото здравеопазването, а то не е само медицина, нищо че това е основната част - то не обича много резки и бързи движения.
Ето, министърът на здравеопазването се срещна с протестиращите в Русе и това е един от начините да се чуе мнението на хората, да се сподели и неговото виждане. Това според мен е правилен подход. Ние също поехме ангажимент да се срещаме с хората и една от задачите ни за следващия месец-месец и половина да се чуем с колегите си в регионите и регионалните управителни съвети на БЛС.
Националната здравна карта, която планира здравното министерство, ще позволи на касата да не подписва договори с всички лечебни заведения. С това съгласни ли сте?
- Съгласен съм, че тя трябва да съществува и трябва да се изработи съвместно и с помощта на Българския лекарски съюз и неговите регионални колегии.
За другото вече, трябва да видим какви ще са термините в отделните закони – "заплаща" или "закупува" и в каква степен. Тук ще зависи от нивото на акредитация на болниците, на тяхната компетентност, на възможности, обезпечаването им с достатъчно лабораторна апаратура, образна диагностика, кадрови потенциал. Но това са неща, по които на този етап се въздържаме от коментар, по простата причина, че все още не са на дневен ред.