Стефан Попов: Това централно място в София не трябва да се пипа, камо ли да се плячкосва
Днес официално беше открит паметникът на цар Самуил в центъра на София, до базиликата "Св. София", а в общината беше внесена подписка с искане събитието да бъде отложено. Подписката започна ден преди церемонията, в интернет. В писмото, разпространено в социалната мрежа "Фейсбук" от изпълнителния директор на фондация RiskMonitor Стефан Попов, се казва: "нито стилът, в който е изпълнен монументът, нито мястото, на което се планира инсталирането му, са подходящи. Нещо повече, убедени сме, че този проект ще нанесе непоправима щета върху лика на едно от най-съществените символни места в столицата. Той дори ще навреди на целите, които, изглежда, този проект си поставя".
Стефан Попов е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996).
Какво не ви харесва в паметника на цар Самуил - владетелят не заслужава паметник, фигурата не струва, мястото до базиликата "Св. София" не е подходящо, малко е късно за паметници на царе или нещо друго?
- Моето лично мнение няма особено значение. Както става в социална мрежа аз скромно си казах мнението, че преди всичко на това място не трябва да се строи нищо. Не само този паметник, а никакъв паметник. След това видях случайно как изглежда въпросният паметник: той става за комикс, за черна утопия в детска литература, за анимационен сериал на ужасите и други. Но какво значение има аз какво мисля. Може да не съм прав. Безусловно вярно смятам едно: това чувствително място в столицата не трябва да се пипа, камо ли да се плячкосва с тази инсталация.
На второ място смятам, че подобни решения не трябва да се вземат по този начин. Във всички западни градове, в които съм живял доста, подобно контрабандиране на ключови за градската среда елементи е недопустимо.
Как трябва да се взимат решенията за вдигане или пък събаряне на паметници?
- Когато става дума за силна интервенция в самото сърце на града, Общината е длъжна, първо, да инициира широко обсъждане и докато то не се състои, да не предприема нищо. Второ, в случая с този паметник да направи табла, добре видими на мястото; аз бих направил дори макет и бих го оставил там няколко месеца.
Подписката, която събрахте и която приканваше общината да не бърза с инсталирането на фигурата, обезсмисли ли се от тържественото откриване с гвардейска рота и с участието на президента и патриарха?
- Не. Напротив. В момента общината готви цяла серия покушения над градското пространство. Най-недопустимите са реконструкциите на площад "Александър Невски" и на Борисовата градина. Има и ред други, но тези са най-съществени. Убеден съм, че след такава мощна и напълно спонтанна опозиция ще мислят по-внимателно.
Тези хора там трябва да се научат, че градът е живо тяло, а не площадка за блиц експерименти. И двете реконструкции трябва да се спрат. Нито площадът, нито паркът имат нужда от друго освен от чистота, градинари, прилично поддържане. Тези пространства имат нужда от уважение и внимание.
Според македонски сайт "Споменик на цар Самоил ги македонизира бугарите". Ако оставим настрана претенциите на Скопие към цар Самуил, какво ще кажете за тази фраза?
- Ще кажа, че в Македония тече бавно полудяване. Те ликвидират столицата Скопие с тези циркове. След унищожителното земетресение през 1963 година Скопие има градосутройствен план, направен от Кендзо Танге. Той прави и центъра, както и някои сгради.
Сега няма следа от това начало, както поради бедността на Македония, така и, много повече, от реминисцентната психоза, ако мога така да кажа, в която македонското общество живее.
Разумната позиция спрямо македонските ексцеси, както с паметници, така и с изказвания, е позиция на съчувствие като към човек, който не може да се оправи в този свят и е потънал в някакъв сън, унес.
Вдигането на паметника на Самуил съвпада с разрастващото се строителство на крепости, намерение за възстановяване на Голямата базилика в Плиска, предпочитанието към филма по "Време разделно"... Какво става?
- По принцип това е лоша тенденция. Тя подсказва, че България няма проект. Проект означава обърнатост към бъдещето и поемане на риск. Ако в твоя проект се настани трайна ориентация към митове от миналото, това означава не само, че не се придвижваш напред, но и че се чувстваш добре да се връщаш назад. Отпускането в едно минало не е национално-отговорна позиция и програма, както някои се опитват да твърдят. То е резигнация, самодоволство от стоенето на едно място. Ако си представите финалната точка, до която би могло да стигне един по-радикален реминисцентен проект, тя е сам да станеш паметник, да се изживяваш като монумент. Което означава, че си напуснал света на живите, но това те устройва, така си добре.