Моника Писанкънева, съорганизатор на "София прайд": За истинска толерантност са нужни лидерство и промени в училище
Моника Писанкънева е активист във Фондация "Ресурсен център - Билитис" и един от организаторите на "София прайд". Тази година събитието беше подкрепено от над 1000 души. Разговаряме с нея за декларацията, подкрепена от 12 организации и две партии, с която се иска въвеждането на образователно съдържание в училище, насочено към намаляване на дискриминацията спрямо ЛГБТИ ученици.
Тази година акцент на "София прайд" беше декларацията за недискриминация на ЛГБТИ ученици в училище. Разкажете малко повече за документа?
- Всяка година се стремим да има конкретно послание, което да стигне до институциите и до политическите партии. Тази година акцентът е върху по-голяма толерантност и разбиране в училище към ЛГБТИ.
Декларацията прилича на план за действие, като покрива всички сфери, в които трябва да се работи - интегриране на ЛГБТИ, противопоставяне на училищния тормоз, достъп до информация и подкрепа за ЛГБТИ ученици и учители, образователни институции като безопасни и приобщаващи, повишаване на видимостта. Ако младите хора растат с по-голяма видимост на различията, смятаме, че обществото като цяло ще бъде по-толерантно и възприемащо тези различия, като част от нормите.
Каква подкрепа получи декларацията?
- Декларацията е подкрепена от 12 организации и две политически партии - Зелените и ДЕОС. За съжаление все още нито една от управляващите партии не я е подкрепила, но Радослав Стоянов от БХК и Лора Новакова от Ресурсен център Билитис се срещнаха в Брюскел в седмицата преди прайда с евродепутати от трите основни политически сили - ГЕРБ, БСП и ДПС. И при трите срещи е бил поет ангажимент от евродепутатите да предоставят контакти с представители на техните партии, които работят по социални въпроси. Ще се радваме това да е началото на диалог, който да се пренесе и на национално ниво.
Досегашният ни опит сочи, че ние някак по-лесно разговаряме с евродепутати, а когато искаме да разговаряме с българските институции и с политическите партии на местно ниво, това става много трудно.
Как решихте това да е акцент на тазгодишния прайд?
- Конкретният повод е скорошно проучване на Европейската агенция по основните права, която изтъква много висок процент на ЛГБТИ хора, които са били дискриминирани или са се чувствали некомфортно, докато са били в училище. В България 71 % от анкетираните са се чувствали некомфортно в училище, а 96% са ставали са свидетели на обидни реплики и нападки спрямо хомосексуални и трансджендър хора.
В училището се формират нагласи и разбирания. Българското образование засега запазва пълно мълчание по въпросите за сексуалната ориентация и половата идентичност, както и изразяването на пола. Сексуалната ориентация съвсем бегло се споменава в съдържанието на предмети като психология и човек и общество, но би могло много по-задълбочено да се говори по тези теми във философските дисциплини в средния курс. Доколко адекватно ще се говори за ЛГБТИ хората и техните права, зависи от разбиранията на самия учител и неговата мотивация да въведе темата.
Т.е. по-скоро никой не говори за това с децата в училище?
- За съжаление нашите сведения са, че по темата се говори в много малко училища, където преподавателите имат възможност за обмен с чуждестранни институции, където са по-отворени към международни практики в образованието. Това са предимно училища в най-големите градове. Така се получава, че за лесбийките, гей мъжете, трансджендър и интерсекс хората се говори единствено на улицата и в интернет. Най-често това говорене е обидно и стереотипно, с негативни квалификации.
Това е и основата, върху която младите хора формират своите нагласи към тези уязвими групи. Ето защо, негативните стереотипи се репродуцират във всяко поколение. Средата остава скрито и открито хомофобна
Как може въвеждането на образователно съдържание да промени това?
- Образователната система би могла да допринесе от една страна чрез въвеждане на адекватно съдържание в учебните предмети. От друга страна чрез подобряване на вътрешно училищните практики за противопоставяне на насилието. Защото в българските училища насилието е много голям проблем, то не е насочено единствено към ЛБГТИ, а по-скоро към всички млади хора, които притежават някакво различие. Или по някаква причина не са харесвани от съучениците си са обект на системен тормоз. Много често сред тях са ЛГБТИ хора, те по принцип крият своята идентичност и това ги прави по-уязвими и по-некомукативни, по-затворени. Съответно това ги маргинализира още повече от техните съученици.
Подобен феномен има и спрямо учителите. Не се сещам за открити хомосексуални учители в българското училище, за които да се говори позитивно. Обикновено разкриването на един учител е риск да загуби работата си. Това допълнително допринася за репродуциране на стереотипите.
В момента провеждаме проучване чрез дълбочинни интервюта с ЛГБТИ ученици. Търсим да интервюираме и учители. Целта е да разберем техните преживявания в столични училища. Това. което чуваме, е че в училище учениците нямат към кого да се обърнат с доверие. Нито към педагогическия съветник, нито към директора ЛГБТИ учениците се обръщат свободно, за да споделят свои преживявания, свързани с тормоз или негативно отношение, основаващи се на хомофобия или трансфобия. Това е общият случай, като изключенията са малко.
Тъй като има случаи на хомофобско и трансфобско отношение от страна на преподаватели, от училищната администрация, което се изразява във вербални коментари, един млад човек, чувайки такъв коментар, се затваря, свива, не се чувства комфортно да сподели, ако е бил насилван или заплашван.
Има ли добри примери ?
- Да, има. В едно училище младежите много разчитаха на училищния психолог, който е отворен към темата. Но това не е масовият пример, в много училища педагогическият съветник не дава никакви индикации, че е готов да подкрепи ЛГБТИ учениците. Младите ЛГБТИ хора имат нужда от подкрепа, за да не се страхуват да бъдат каквито са. В същото време държанието на училищната администрация, която трябва да има грижа към тяхната закрила е по-скоро неутрално, неглижиращо въпроса.
Все едно този въпрос не съществува. При мои посещения в училища в ролята ми на оценител на проекти (нещо, което правя като част от професионалните си ангажименти), съм задавала целенасочено въпроса, "как работите с ЛГБТИ учениците?" и съм чувала коментари от директори: "слава Богу нямаме много такива", което е много потресаващо. Дори да е един, този ученик има нужда от подкрепа и адекватно третиране. Вероятно зад този отговор всъщност се крият много такива ученици, които обаче остават невидими и затворени.
Затова е много важно учителите и училищните администрации да бъдат окуражени да говорят адекватно по темите. Това разбира се е свързано с промяна и в квалификацията им.
Какво може да бъде образователното съдържание?
- Един пример е да бъде въведена задължително квалификация по човешки права. И разговор за различните малцинствени групи, които са уязвими. Много от активистите са запознати с т.нар. norm critical approach - подход на критика към нормите, който в Западна Европа се прилага все по-широко като принцип в образователните институции. Този подход създава пространство в училищната среда за критично отношение към традиционните норми и към стереотипите, които маргинализират определени групи. Традициите идват от други епохи, когато разбиранията за това как трябва да изглежда обществото са били различни. Много от традиционните норми са открито дискриминиращи. Този подход у нас не се прилага и не е известен.
Подобни теми е добре да бъдат въведени в курсовете за допълнителна квалификация на учителите. Сред активистите за ЛГБТИ права има хора с експертен потенциал, които могат да помогнат на Министерството на образованието за въвеждането на такива теми.
Обръщал ли се някой към вас по тази тема?
- За съжаление до момента не сме били използвани. Тази година Радослав Стоянов от БХК и аз подадохме кандидатури за консултативна комисия към министерството на образованието, която трябва да обсъжда образователното съдържание. Никой не ни се обади. Нямаше дори отказ. Ние няма да се откажем толкова лесно, а ще продължим да работим в тази насока.
Имали ли сте вече разговори с Министерството на образованието във връзка с декларацията?
- Да, все още те са в начална фаза.
Имате ли предишен опит по проекти, свързани с въвеждането на тези теми в образованието?
- Преди три години имаше проект в 10 страни на Европейския съюз, финансиран от Европейската комисия и воден от Датския институт по човешки права (правителствена организация), в който партньор стана българската организация на лесбийки, бисексуални и транс-жени Билитис, в чийто борд участвам, и тогава преведохме на български помагала, изготвени от Датския институт, които са за работа в училищата по въпросите на човешките права на ЛГБТИ хората. Те могат да се прилагат от учителите по абсолютно всички учебни предмети, отнасяха се за начина, по който учителите разговарят с учениците, за да се избягва стереотипното говорене. Да речем дори въпросът, зададен към едно момче: "имаш ли си приятелка?" автоматично изключва възможността той да има интимен приятел. Тези помагала повишават чувствителността на учителите към тези изключително трудни теми и им дават подготовка да говорят компетентно и да не говорят дискриминиращо. Въпросът е учителят да се научи да говори инклузивно, да има предвид, че в класната стая са най-различни хора, да не се дискриминират не само на база сексуална ориентация и полова идентичност, но на база религия, етнос и други признаци.
Ние тогава качихме помагалата на сайт, който беше свободно достъпен и информирахме министерството на образованието, като ги помолихме за съдействие за разпространението им. Дори само да ги информираме, че тези помагала ги има и който желае да може да ги ползва. Също така част от проекта беше да се обучат в Копенхаген четирима учители от две пилотни училища, които да въведат тези помагала в своите часове. Тук срещнахме доста голяма трудност - свързахме се с десет училища, между които имаше елитни и с не толкова висок имидж. Получихме девет отказа. Само едно се съгласи веднага и това беше училище с преобладаващо ромски ученици. Директорът вече имаше голям опит в работа с неправителствени организации в областта на човешките права - беше отворен и чувствителен към темата и нямаше пречка да се работи там.
В другото училище, което се включи след дълги преговори с директорката имахме подкрепата на ресурсни учители, които са психолози, интересуваха се от темата и искаха да работят по нея. Първоначално директорката категорично не се съгласи. Според нея трябваше да има разрешение на родителите. Ние не искахме да въвеждаме външни специалисти или външно съдържание; това е все едно да се иска разрешение от родителите, за да се преподава на учениците Питагоровата теорема. В крайна сметка постигнахме съгласие да се работи в училището, но без заснемане или видео записи от уроците. Останалите училища, с които се свързахме отказаха, с коментар че те нямат такива ученици в тяхното училище и че за тях проблемът не съществува. Ситуацията е доста притеснителна, очевидно е, че училищните администрации опазват като крепост училището от навлизане на тези съвременни теории за равнопоставеността и равното третиране на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност.
Как се развиваше през годините общуването ви с различните институции по организирането на прайда?
- По отношение комуникацията със Столична община няма особени промени. Всяка година имаме спор за маршрута, тази година натискът в добър смисъл, който БХК оказа, даде резултат и не се наложи да правим отстъпки от маршрута. Всяка година ние се борим за запазване на предложения от организаторите маршрут. Съгласувателното писмо, което трябва да получим от общината, не беше готово два дни преди събитието, което ни създаде много трудности. Не че не сме подали заявлението преди три месеца, но нещата се отлагат до последния момент, може би за да се види каква е обстановката в София и дали може да се проведе безпроблемно. Всяка година отправяме покана към кмета на София да изрази своята публична подкрепа, провеждали сме и индивидуални срещи, в които сме получавали коментара, че обществото още не е готово и едно нейно появяване на прайда, щяло да се възприеме много остро и агресивно и ще създаде още по-голямо разделение.
Защо е важно кметът да изрази публична позиция?
- За нас това означава, че българските институции и в конкретния случай местната власт, утвърждават общоевропейския стандарт на защита и опазване на човешките права и се придържат към този дневен ред - че човешките права са безусловна ценност и коментарът, че това ще създаде още повече агресия не е достатъчно основателен. Политическото лидерство и приемането на такива стъпки - подкрепа на маргинални групи, които се възприемат много противоречиво, тази политическа позиция ще доведе до постепенна промяна в обществените нагласи. В цял свят промяната тръгва и отгоре, а не само отдолу. Защото нас ни съветват да работим отдолу нагоре. Ние го правим от 20 години, ако няма политическа воля за промяна, може да отнеме и 100 години. За съпоставка, във всички бивши социалистически страни, в които вече има закони за фактическо съжителство на двойки от същия пол (Чехия, Словения, Хърватия и др.) инициативата идва от политици, които активно подкрепят човешките права.
Аргументът, че ние българите сме християни и не можем да приемем този тип граждански права, не е основателен. Много примери има за религиозни общества, в които защитата на човешките права на маргинални групи, неприемани от религията, е на много високо ниво.
На ниво Европейски съюз политиките за подкрепа на равнопоставеността на ЛГБТИ хората все повече вземат надмощие над другите, подкрепящи традиционните норми, които изключват многообразието. За нас, активистите на София прайд, е много странно да чуваме аргументи от типа, че България е нещо различно. А и защо трябва да бъдем в разрез с общоевропейските тенденции? Ние трябва да решим и това е политическо решение - дали искаме да се развиваме като Берлин или като Бейрут. В коя посока вървим? Ако вървим в посока Берлин - използвам го като синоним на столица на многообразието - е необходимо политическо лидерство и много промени в образователни програми, социални политики, както и в някои закони. Например у нас все още няма закон за престъпления от омраза, който да признава наличието на хомофобски и трансфобски мотиви. Да не говорим, че не е уредено признаването на семействата на еднополовите двойки. Един закон за фактическо съжителство, без значение от пола на партньорите, би свършил добра работа. Аргументът, че българското общество е консервативно, е един популистки мит. По статистика България е една от страните с по-голям брой хетеросексуални двойки, които живеят без брак, отколкото такива, които желаят да сключат брак. Това е точно обратният признак на традиционно общество. Ще бъде добре да говорим по-открито за нещата, които се случват в реалността и да се научим да ги приемаме. Да се опитаме да обвържем политиките с многообразието, което реално се случва. В момента политиките изостават от нуждите на обществото и това се отчита не само в сферата на защита на човешките права.
Какво за последната година се е променило в самата общност и в отношението към нея?
- Положителни неща ми е трудно да откроя. Самата общност все още е много пасивна и не се включва с готовност в прайда. В прайда, както и в други държави, има много хетеросексуални, които подкрепят и са убедени, че това е добра кауза, но самата ЛГБТИ общност все още предпочита да остане скрита, тъй като страхът от отнемане на някои права при по-голяма публичност, преобладава. ЛГБТИ хората у нас, които крият своята полова идентичност или сексуална ориентация се сливат с останалите, но всеки който проявява видимо различие и открито и свободно говори, се е сблъсквал с най-различни пречки. На първо място те идват от семействата, много от младите ЛГБТИ хора не са открити пред тях. Когато техните близки разберат, отношенията към тях се променя и животът им става кошмар. Това е преобладавашият случай.
Позитивна промяна е приетата декларация, по-разширяващата се подкрепа в неправителствения сектор, а и двете политически сили, които застанаха зад документа. ДЕОС дойдоха дори със своите партийни символи на шествието, Зелените също ни подкрепиха за пореден път с публична реч. Това е крачка напред, защото това не са просто хора, които идват анонимно и казват после, че са били на прайда. Чували сме това от представители на ГЕРБ и БСП. Те идват в качеството на граждани, но не и от името на своята политическа партия. Време е управляващите партии да престанат да неглижират правата на ЛГБТИ хората и да застанат публично в наша подкрепа.
За нас прайдът не е парад все още. Той е политически протест и начин да привлечем вниманието към все още липсващите моменти в законодателството и липсата на политическа и обществена подкрепа. От моя гледна точка ще бъде хубаво да бъдем като парадът в Берлин или в Прага, където има едно изключително многообразие и празненство на улицата, но все още сме далеч от това положение.