-  Адвокатурата дължи отговор единствено в рамките на осъществяваната от нея дейност по налагане на дисциплинарна отговорност и тя го дава непрекъснато по дисциплинарните дела. Дава го достойно и отговорно, при еднакви стандарти и без да прикрива адвокатите, извършили  дисциплинарни нарушения – и точно в това е съществената разлика с  подхода на Висшия съдебен съвет (ВСС) към редица случаи на магистратски провинения. 

Що се отнася до морала като личностна категория, тук няма общоприложима матрица. Свободната адвокатура уважава различното мислене, за нея е чужд и неприемлив моралният абсолютизъм, който изначално определя някои действия като абсолютно правилни или абсолютно грешни, независимо от причините и намеренията, поради които те са предприети, както и от последиците им. Всеки адвокат е свободен гражданин и има право да изразява без цензура гражданската си позиция или професионалното си становище, без значение дали то се харесва на Висшия адвокатски съвет( ВАдвС),  на ВСС или на главния прокурор.  

Когато главният прокурор пита за морала на неназовани адвокати, човек остава с впечатлението, че за прокуратурата вече е решен проблемът с поименно посочените от Върховния касационен съд и от Европейския съд по правата на човека магистрати (предимно прокурори и следователи), прилагали непозволени, противоправни и укорими средства за въздействие върху свидетели, за манипулиране на процеси и за настройване на общественото мнение срещу определени лица. Но това не е така. Тези магистрати не са дисциплинарно санкционирани, нито срещу тях е образувано производство за престъпление против правосъдието. Необвинени от прокуратурата останаха и представители на изпълнителната власт, въпреки очевидните за обществото основания за предприемане на наказателно преследване. Хубаво е да се огледа моралът и на магистратите, прилагащи различни стандарти на правосъдие спрямо различни лица, независимо от еднаквостта на обвиненията срещу тях, вероятно силно повлияни от положението, което заемат някои обвиняеми в държавата или в политиката. За всичко това правителството плаща с данъците на българския данъкоплатец по осъдителните решения на Съда в Страсбург и на съдилищата в страната. Както простичко съветваха някои управляващи: "Нека всеки  си изчисти къщичката" преди да хвърли камък по съседа.  

- Мисля, че премиерът е подведен и по своя специфичен начин развива  теза, която му е внушена от други. Струва ми се, че е подведен от лица и институции, които имат интерес идеята за съдебна реформа да бъде пренасочена в различна от начертаната посока. Адвокатурата подкрепи реформата (както впрочем и ВКС, конституционалистите, националният омбудсман) и е удобно сега да бъде неоснователно включена сред виновниците за неуспехите в наказателното преследване. 

Посланията, че трябва да се ускори наказателният процес и че това би могло да стане и чрез подслушване и следене на адвокати, водят до внушение, че не полицията е безпомощна, не прокуратурата греши, а просто законът пречи да бъде осъществено правосъдието. Излиза, че съвместните екипи на прокуратурата, МВР и ДАНС, седмичните оперативки на съдебната власт с изпълнителната (уж при условията на разделение на властите), са безполезни, или поне не решават проблемите по опазване на обществения ред и разкриваемостта на престъпленията. Удобно се внушава, че една от пречките е необяснимата, според премиера, защита на контактите между адвокат и клиент. 

 Парадоксално е, че у нас все законът излиза крив, никога правоприлагането. 

В отговор на тези внушения трябва да се каже, че принципът за неприкосновеност на комуникацията между адвокат и клиент е приложим от десетки години във всички демократични общества, залегнал е в Международния пакт за граждански и политически права, в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в българската конституция, и защитава правото на справедлив съдебен процес за всеки гражданин. При действието на тази гаранция работят прокуратурите и полицията на  старите европейски демокрации и на никого не е минало през ум да се оплаче, че това му пречи. Неприкосновеността на разговорите с адвокат не е имунитет за адвоката, а защита на гражданина, който има право да  контактува с адвоката си без опасения, че ще бъде контролиран. България няма как да отстъпи от този принцип, защото това означава да се оспори върховенството на закона и да се суспендира Конституцията, която в чл.4 обявява, че сме правова държава.  

- Това е първата реформа, която наистина е насочена към осигуряване на независимост на съда, към освобождаването му от влиянието на прокуратурата в кадрово или дисциплинарно отношение. Тя преосмисля критериите за атестиране на магистрати, пренаписва правилата за командироване по начин, който да предотврати както командировките-наказания, така и тези, чрез които се заобикаля конкурсното начало, създава бариера против капсулирането на съдебната власт чрез обновяване на състава й чрез външни конкурси.

Промените разширяват гражданския контрол върху правосъдието - чрез публичност и нови правила за избиране на съдебни заседатели, чрез възможностите за участие във ВСС от парламентарната квота и др.Съществени изменения се предвиждат в придобиването на юридическа правоспособност. Те трябва да бъдат доразвити в контекста на отдавна застъпваното от адвокатурата становище, изразено наскоро и от председателя на ВКС, че при множеството юридически факултети, един съществен критерий за еднаквост при оценяване на знанията би бил единният държавен изпит по право. Законопроектът за промени в ЗСВ предвижда превръщането на изпита за правоспособност в истинска проверка на придобитите правни знания и практически умения, което е коренна промяна на съществуващия досега формален подход. Според отдавна установените в европейските страни практики, мнозина могат да учат право, но ще практикуват само онези, които покажат истински знания. И това е само малка част от позитивите на тази реформа. 

- Открояват се противоположни позиции, като мотивите за противопоставянето станаха безпределно ясни и, за съжаление, са лични или конюнктурни. Един яростен противник на реформата заяви, че съпротивата срещу предложените промени е повсеместна, което е дълбоко невярно. Съпротивата е концентрирана в определени институции, тя е централизирана и дирижирана. Спомнете си, че първата реакция против реформата, още преди да се представят проектите за промяна на Конституцията и на Закона за съдебната власт (ЗСВ), беше, че се цели предсрочно прекратяване на мандата на ВСС. След което преговорите дали да се подкрепи реформата се пречупиха през призмата на дилемата да се сменя ли ВСС или не.

Този факт е доста смущаващ и посочва специалната, необозначена в закона функция, която политическите сили възлагат на ВСС. Защото, ако целта да се реформира съдебната система ще се постигне и чрез разпускане на този ВСС, самите негови членове могат да заявят готовност да подадат оставка в името на тази голяма цел. Свидетели сме на нещо точно обратно - именно ВСС се  съпротивлява срещу реформата. Начинът му на формиране (чрез политически пазарлъци за квотата на Народното събрание, чрез предсказуем или дори предопределен избор на членовете по право) до голяма степен доминиран от волята на управляващата политическа сила, съчетано с лобиране на всички останали, го превръща в един зависим от много фактори орган. Съветът се делегитимира с множество свои конкретни действия и неслучайно е обект на критики, както и намерения не само да се намали петгодишният му мандат (на 4 или 3 години), да се ограничи броят на мандатите до един, независимо дали последователни или не, но и да се реши въпросът с предсрочната подмяна на настоящия състав.

Разделянето на ВСС на две камари не само е наложително, то дори вече е закъсняла мярка, тъй като прокурорската и политическата квота във ВСС влияят чрез решенията си върху независимостта на съдиите. Имаше безпрецедентни случаи на разправа или на опити за разправа със съдии, имали смелостта да изразят нелицеприятни за ВСС мнения. Всички тези въпроси не са значими само в рамките на съдебната власт. Те са изключително важни за всеки български гражданин и юридическо лице, защото всички имаме интерес да знаем как, от кого и по какви принципи се избират, атестират, наказват или повишават съдите или прокурорите, които ще решават съдбите на страните по делата. Част от принципа за достъп до независим и безпристрастен съд се осъществява чрез начина на избор или назначаване на съдията в този съд. Прозрачният избор по ясни критерии освобождава съдията от зависимости, а задкулисните уговорки го подчиняват и ръководят волята и действията му.

- Аз не съм конституционалист. Крайната дума дали обикновено или Велико Народно събрание (ВНС) може да гласува промените в Конституцията ще има Конституционният съд. Тази възможност е изрично залегнала в Решение № 3 по к.д.22/2002 г., по което КС приема, че е компетентен да се произнесе по  Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, включително в частта дали промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико народно събрание (ВНС). Не мисля, че реформата трябва да бъде предпоставена от спорове относно компетентността на обикновеното Народно събрание.

Промените в Конституцията трябва да се разглеждат като средство за  приемане на измененията в ЗСВ. Затова мисля, че атаките и в тази насока са продиктувани от нежелание за приемане на промени в ЗСВ. Нямам никакви основания да се съмнявам в правилността на тезите на конституционалистите, които считат, че настоящото Народно събрание е компетентно да приеме промените в Конституцията. От друга страна, нямам причина да се доверя на становището на Върховния административен съд( ВАС) и ВСС за необходимост от ВНС, тъй като е мнение на професионалисти в съвсем различна сфера и експертизата им по конституционно право не е равна на тази на проф. Пенчо Пенев, проф. Мариана Карагьозова, проф. Емилия Друмева, проф. Евгени Танчев и др. 

- До известна степен съм учудена от такава реакция, защото структурата на прокуратурата и нейните функции са запазени максимално в досегашния обем.  Очаквах реформата в тази насока да бъде по-радикална  и тогава по-острата съпротива би била разбираема. Изложеният в мотивите към законопроекта стремеж да се ограничи дейността на прокуратурата в рамките на присъщите й задължения в наказателното производство, не е изведен докрай. Проектът предвижда известни мерки за увеличаване независимостта на всеки отделен прокурор и защита на вътрешното му убеждение, но в никаква степен не ограничава огромното влияние на главния прокурор върху прокурорите от всички нива и безусловната им подчиненост. Основателни са опасенията, че в прокурорската камара на ВСС едноличната власт на главния прокурор би била неограничена. 

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт не предвижда достатъчно промени, които да елиминират възможностите за влияние от страна на прокуратурата върху политическите и икономическите процеси в страната. Ако прокуратурата остава  в системата на съдебната власт, както е редно и където е конституционното й място, необходимо е да се преградят всички възможности тя, чрез предоставените й по закон функции, да влияе върху обществения живот- т.е да бъде важен  политически фактор, с когото партиите да се съобразяват. На подобни практики сме свидетели не от вчера, но те биха били присъщи на прокуратура, принадлежаща към изпълнителната власт, каквато българската прокуратура не е.

Правилна, но недостатъчна стъпка за преодоляването им,  е премахването на предварителната проверка в предложените промени. Прокурорската ( предварителната ) проверка, която няма правна стойност в наказателното производство, намери обтекаемо основание в чл.145 от ЗСВ и на тази база се разви в една инструкция на главния прокурор, оспорена пред ВАС и сериозно критикувана в решението му. Такива проверки се превръщаха в средство за перманентен натиск и манипулация . Особено неприемлив  е фактът на тяхното огласяване, защото против лицето, против което се извършва проверката няма дори образувано досъдебно производство - т.е извършват се действия, които са "правно нищо", но са в състояние да уронят престижа на някого, да дадат сигнал на другиго, понякога да разклатят финансово фирма или банка или  да манипулират общественото мнение, насочвайки го в удобна за някого насока.  

Чрез подобни действия могат да се узнаят търговски тайни( прокурорът може да изисква документи, сведения, данни), да се инициира налагане на административни санкции от други органи, да се извършват продължителни по време ревизии и проверки и в крайна сметка да се окаже или още преди началото на проверката да се е знаело, че престъпление няма.

При това, прокуратурата отговаря за нанесени вреди при облекчения  режим на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) само при условията на повдигнато обвинение, каквото при проверките няма. Ако престъпление е налице, то извършването на проверка в срок, равен на срока на едно разследване, е огромно разхищение на материален, човешки и времеви ресурс на полицията и прокуратурата. В такива случаи е по-добре да бъде образувано наказателно производство и то да приключи с прекратяване или с обвинителен акт, вместо да се извършва проверка. Затова отмяната на възможността да се извършват предварителни проверки е голям позитив на проекта и е средство за  ускоряване на наказателното производство, което  не е противоконституционно, като тези, които обсъждахме преди малко. 

Това, което ми липсва в предложения проект, са мерките, насочени към отговорността на прокурора за предприетите от него действия. В много свои решения Европейският съд по правата на човека отбелязва неподлежащата на контрол възможност на  българската прокуратура да повдига обвинения, да ги изменя и тежестта на обвинението сама по себе си да води до по-сериозно ограничаване на правата на обвинените лица. От години настояваме броят на оправдателните присъди, осъдителните решения по ЗОДОВ и на  Европейския съд по правата на човека да се вземат предвид при атестирането на съответния прокурор, за да не се стига до случаи, при които прокурор, назовал публично  лице "абсолютен престъпник", подвел председателя на Пловдивския окръжен съд за разрешаване на СРС, да остане заместник на главния прокурор или  следовател, за когото три съдебни състава твърдят да е извършил провокация към подкуп,  да приключи кротко и по свое желание кариерата си като ръководител  на столичните следователи, без да понесе отговорност. 

Затова мисля, че проектът, засягащ функциите на прокуратурата, нито е страшен, нито е болезнен, за да предизвиква остра  реакция в нейните среди. Опасявам се, че причината  би могла да се корени  в отпадането на възможността прокурорите да оказват  влияние  върху всички сфери на правосъдието, чрез контролирано мнозинство във ВСС. 

 - За да не се случи промяната, умело се отклонява вниманието от обсъжданата структурна  реформа с искане за промяна на процесуалните закони. Принципно е недопустимо кодексите да се променят по няколко пъти годишно, а освен това, настоящите процесуални кодекси са съвсем нови. НПК е от април 2006 г., основно "ремонтиран" през 2010 г. по време на правителството на ГЕРБ, както и сега - през 2015 г., отново при  управлението на ГЕРБ.

През 2010 г. се твърдеше, че законите се пишат от адвокати и затова се пречи на ефективното разследване. Тогава  работна група при тогавашния министър на правосъдието – Маргарита Попова, и с участието основно на съдии, прокурори, заместник-министър на МВР и под ръководството на проф. Маргарита Чинова, изготви изменения, насочени именно към ускоряване на процеса, улесняване на прокуратурата в доказателствен аспект (чрез приобщаване в съдебното производство на обяснения на обвиняеми и показания на свидетели), чрез въвеждане на възможност за постановяване на осъдителна присъда въз основа на две тайни доказателства - разпит на анонимен свидетел и резултати от СРС, каквато възможност нямаше дотогава. Приеха се предложенията на прокуратурата и на МВР за "опростяване" на наказателния процес, но се поиска от зам.-министъра на МВР – тогава г-н Веселин Вучков, да гарантира повишаването на квалификацията на разследващите полицаи. Като резултат от тези изменения, полицията масово започна да ползва "пасивни" способи за разследване, т.е. да подслушва, вместо да осъществява оперативно-издирвателни мероприятия и да разследва. 

Сега отново се говори за опростяване на процеса, за отпадане на формализма. Значи написаните през 2010 г. изменения на НПК не дадоха резултат за ефективно (според вижданията на прокуратурата ) разследване и това несъмнено означава, че проблемът е кадрови, а не нормативен. Процесът има свои правила и всеки от участниците в него трябва да ги познава. Нали не пренаписваме българската граматика според увеличаващата се маса от неграмотни? Защо да пренаписваме процесуалния закон, който е замислен да е траен, предвидим и стабилен във времето, само защото е труден за прилагане от разследващите? Във Великобритания между идеята да се предприеме законодателна промяна и нейното осъществяване, минават не по-малко от 6 години, през което време се извършва задълбочена оценка на възможното влияние на изменението върху заинтересованите институции и лица. У нас от 2006 г. досега действащият НПК има над 20 промени. 

Последните изменения в НПК, насочени към елиминиране на бягствата на обвиняеми, бяха афиширани като проект на прокуратурата. Формални вносители бяха депутати, сред които и обвиняеми. Оказва се, че и тези "прокурорски" промени не са достатъчни, започна да се говори за нови и да се твърди, че структурната реформа не е най-важната. Бих искала да попитам колко по-нов трябва да е един процесуален закон, за да бъде удобен за прилагане и най-вече - единодушни ли сме, че за да бъде прецизен такъв закон, не трябва да се променя на парче от знайни и незнайни нормотворци?

По всички стандарти действащият НПК е един нов закон, в сила едва от 9 години. Работата по него, както и по последвалите промени в него, неизменно е била с участие на прокуратурата – и в работните групи, и в комисиите на Народното събрание. И няма никаква гаранция, че дори и сега да се направи една нова ревизия на този закон, съобразно актуалните виждания на прокуратурата, след две-три години няма отново да се окаже, че той е все така неудобен на обвинението. Многократно сме били свидетели на това, но то не бива да се толерира.

ГПК е още по-нов, той е в сила от 2008 г., но в него непрекъснато се внасят промени, до голяма степен насочени против правата на гражданите и ограничаващи достъпа им до правосъдие. Промените се приемат в спешен порядък, на парче и без съгласуване с другите текстове, върху които промяната рефлектира. Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание е отдавна ликвидиран, а сред депутатите днес няма ярки представители на академичните среди като проф. Живко Сталев, проф. Васил Мръчков, проф. Огнян Герджиков и др. Затова нивото е ниско и се явяват революционни идеи като например прокурорът или финансовият министър да спират сделки. 

Промените в законодателството не бива да се правят популистки за постигане на конюнктурни политически цели. Правосъдието е за всички, не за определена партия, клика или формация. Защото който размахва меча на Темида днес, утре може да попадне под ударите му и е важно да знае, че законът ще бъде приложен точно и справедливо, без да бъде изменян с цел да му навреди .