Геновева Петрова: Местните избори ще покажат свити до минимум възможности за алтернатива на управленската коалиция
В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, "Дневник" се обърна към политолози и социолози за оценка. Днес редакцията публикува коментара на политолога Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията?
- Като, както бе обявено, е бил единствено възможен, за да се постави началото на реформирането на съдебната система. Макар да остави у много хора неприятното усещане за пазарлъци вместо преговори и неясни договорки вместо истински политически консенсус, все пак фактът, че се запази основната цел на внесеното предложение за конституционни промени – разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии – заслужава положителна оценка. След като първоначалният проект не успя да събере нужните 160 гласа в парламента, алтернативата – бламиране на конституционните промени – беше още по-неблагоприятна.
Ще допринесе ли той за реформиране на съдебната система и при какви условия?
- Определено ще позволи да се постави началото на предлаганата от правителството съдебна реформа, което е невъзможно без промени в Конституцията. Любопитният въпрос сега е ще се предприемат ли наистина реални промени (което би било повод да определим реформата като историческа) или ще станем свидетели на нов отпор от самата съдебна система и нови политически капани от страна на самопредставящото се за консенсусен играч ДПС.
Освен ясната политическа подкрепа необходими условия за успешно реформиране на съдебната система са постоянство от страна на инициаторите й (на което вече сме свидетели) и генериране на по-висока обществена подкрепа за заложените в нея мерки, което е възможно чрез формулиране на разбираеми за по-широк кръг от хора послания. Иначе важни за реформата мерки като осигуряването на независимост на съда от влиянието на прокуратурата чрез разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии рискува да остане неясно за обществото и респективно, да не може да ползва предимството на гражданската подкрепа.
Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?
- От гледна точка на съдебната реформа, като всяко начинание, което още при старта си прави компромис с част от планираните инициативи, прекият страничен ефект е, че най-вероятно ще се реализира с по-бавни темпове (а не е напълно избегнат и риска отново да зацикли).
От политическа гледна точка, най-вероятен страничен ефект ще понесат ГЕРБ и Рефоматорският блок, тъй като част от техните избиратели възприемат компромиса като недопустима прегръдка с ДПС. Именно това поставя още по-остро необходимостта от предприемането на реални действия – единственият антидот, способен да неутрализира подобно усещане.
Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна?
- В този си вид конституционните промени определено не помагат за премахване на безконтролността на прокуратурата. Тази възможност изглеждаше реалистична в първоначалното предложение за конституционни промени. Сега тя е все по-хипотетична...
Акциите на коя/кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?
- Не мисля, че за момента има партия или политик, които печелят дивиденти от този компромис. От гледна точка на общественото доверие в партиите, успех би било запазване на досегашното му равнище. Ако обаче реформата стартира успешно, печеливши ще бъдат нейните най-силни поддръжници в лицето на Реформаторите и министър Христо Иванов, както и правителството като цяло.
Как разчитате гласуването за референдума?
- Трудната за разчитане част от това гласуване е поведението на Реформаторския блок. Така Реформаторите дадоха възможност на коалиционния си партньор от ГЕРБ да отправи публични критики към блока и в трудно удържания баланс на управлението се показаха върховете на подводни коалиционни камъни.
От друга страна, обяснението на представителите на блока за гласуването остана неубедително за избирателите им, подписите на много, от които стоят в подписката за референдума.
С какво ще запомните този политически сезон? Защо?
- С поставеното начало на важни реформи като здравната, пенсионната, а с постигането на компромиса по конституционните промени – и на съдебната. Тези реформи са сред основните ангажименти на правителството, към които има силни обществени очаквания и придвижването им, макар все още на етап законодателни промени, е едно от добрите постижения на политическия сезон.
Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?
- Очаквам, че коалицията ще успее да се запази. Въпреки противоречията и отделните искри в края на сезона, като цяло досега не са възниквали неразрешими конфликти. Приближаващите местни избори вероятно ще изострят напрежението и ще станем свидетели на още случаи, които създават впечатление за нестабилност на мнозинството. Всяка от формациите, които участват и подкрепят управлението, обаче е заложила на достатъчно важни за нея реформи и цели, за да си позволи да влезе в ролята на партньора, който нарушава споразумението. Поне докато правителството следва приоритетите от управленската програма...
Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?
- ДПС се прояви в типичната си роля: изчаква удобния момент, в който щедро предлага нагарчащ консенсус на неизвестна към момента на предлагането цена за обществото.
Какво очаквате да покажат местните избори?
- Очаквам резултатите да очертаят ограничени до минимум възможности за алтернатива на сегашната управленска коалиция, които да сложат край на всякакви спекулации по въпроса.
Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?
- Изненада е не толкова избирането й, колкото поведението на ГЕРБ, което е толкова трудно обяснимо, колкото и гласуването на Реформаторите за референдума. Иначе, ако омбудсманът се избираше пряко от хората, резултатът определено би бил различен. Предишният омбудсман Константин Пенчев бе една от малкото ползващи се с обществено доверие публични фигури през последните години, докато макар и активна, Мая Манолова предизвикваше силно противоречиви обществени реакции.