В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, "Дневник" се обърна към политолози и социолози за оценка и коментар. Днес ви представяме мнението на политолога Първан Симеонов, директор на "Галъп Интернешънъл".

- Като тежка и закономерна пакетна сделка. Все едно цялата политическа прослойка си каза вкупом: дайте да видим набързо какво има за разчистване. И всеки май взе по нещо. ДПС запази важното в съдебната власт, заяви се като незаобиколим фактор, подчерта евроатлантическата си легитимация пред европейските и атлантическите партньори, взе нещо и по темата БНБ и т.н. Борисов взе отново ролята на "помирител" и получи коз за пред Запада. Реформаторите нямаше къде да ходят и представиха случилото се като победа, защото иначе щяха да загубят всякаква легитимност. БСП се освободи от вътрешна опозиция в лицето на Мая Манолова, но пък и Манолова получи страхотен трамплин.

Даже президентът не беше много енергичен в отбрана на референдума, което означава, че може би и той е получил обещание за нещо. ДСБ плашат, че ще напуснат, но е спорно докъде могат да стигнат и дали ДБГ и СДС също биха се дистанцирали от управлението.

- Може да допринесе. Поне е стъпка в тази посока, но ми се струва, че най-интересното в този дебат тепърва предстои – защото се намесва Конституционният съд. Дебатът остава отворен, а като легитимен събеседник в него се утвърждава ДПС.

- Разделихме се с още малко от наивността си.

- Вероятно, но я има и опасността да се върви към другата крайност – да бъде по-контролирана. Работата й да се диктува от политическата власт.

- Най-вече на ДПС. Вероятно донякъде и на ГЕРБ – защото Борисов се представи като "разсичащият възли". Не знам за реформаторите – там зависи каква интерпретация ще успеят да наложат. Засега стоят гузно пред част от избирателите и симпатизантите си, но имат късмета, че предстоящите избори са местни, а не парламентарни – в местните избори и бездруго надделява прагматизмът.

- Като част от сделката. Референдумът беше обезсилен, още когато ГЕРБ изтегли предложенията си за сваляне на прага за валидност. Това, което се случи после, е общо действие на партиите в парламента – мисля, че няма невинни. Никоя от тях не изгаряше от желание да има референдум. И дружно го заметоха под килима. Този референдум изначално беше стъпка в грешна посока, но нищо не оправдава циничния начин, по който той беше елиминиран.

- Две години след белия автобус и т.н. Борисов, Местан и Радан Кънев са на обща снимка за съдебна реформа. Мая Манолова става омбудсман, а по улиците се използва лозунгът БоСтан, който преди време беше взет на въоръжение от... Николай Бареков. Георги Близнашки стана експерт на ДПС. Каква ирония!

Всъщност това е проглеждане – политиката, за добро или зло – явно се прави по тези правила. В моменти като този ми идва да кажа на мнозина: казахме ли ви, че така ще стане? Че ДПС ще се дореди до управлението, че ярките стойности, завещани от 2013 г., ще се размият, обезсилят или дори преобърнат. И го казвам като човек, който всеки ден си блъска главата с каузи и протести. Като че ли в лятото на 2015 г. виждаме по-ясно какво и как всъщност се е случвало в лятото на 2013 г. И не виждаме особено много разлики.

- Лютви Местан обеща 600 дни толеранс – така че поне докато те изтекат, би следвало правителството да е стабилно. Стабилно не значи задължително да е със съвсем същите министри или съвсем същата подкрепа. Разбира се, всичко може да се случи, включително и внезапни ходове, но политическата логика говори по-скоро за стабилен кабинет.

- Напълно възможни са.

- ДПС трайно върви към превръщането си във втори полюс на българската политика. Единият полюс е в лицето на Борисов – полюсът на масовия, градски човек. И един на маргинализираните общности – в лицето на ДПС. Страх ме е, че в близко бъдеще това неминуемо ще се етнизира.

- Важни са за всички – за ГЕРБ, защото местната власт е гръбнакът им; за БСП – защото предстои да се разбере дали има още политически живот в тази партия; за ДПС – защото местните избори по принцип са предизвикателство за тях и не са стихията им, а и защото ще се види дали разширяват електоралната си география; за РБ – заради вътрешната им конкуренция; за Патриотичния фронт – заради видимия шанс да постигнат трайни позиции и в местната власт и т.н.

- Също с голямата политическа сделка. А и с новия/стар политически стил, който се насложи – прагматичен, лишен от много контрасти. Пак, казвам, това в известна степен е и нормализация. Въпросът е да не се прекалява – защото след още едно обяснение в стил "пултовете не работеха", дори и намаляване на цените на тока, няма да задържи обаянието на настоящото управление.