Шели Бърг, музикант: Винаги казвам на студентите: Не се опитвай, просто бъди
Пианистът Шели Бърг - носител на "Грами", участва в джаз фестивала в Банско.Прочутият американски музикант е джаз и класически изпълнител, композитор, аранжор, декан на училището по музика в Маями (едно от най-добрите за музикално образование в САЩ). Записвал е както с оркестъра на Каунт Бейзи, "Чикаго", Джо Кокър, така и с Лондонския филхармоничен оркестър.
Вие сте пианист, композитор, аранжор, преподавател. Кога се чувствате най-удобно?
- Харесва ми да се занимавам с всичко. Най-много съм себе си, когато изпълнявам. Но се чувствам най-оценен, когато преподавам.
Какво изисква от студентите преподавателят на 21 век?
- Причината да започна да преподавам джаз в Консерваторията е, че ми се иска да променя учебната програма на студентите. Другото хубаво нещо за класическите музиканти е – да ги уча как да импровизират. Искам да ги науча, че те са творци, че създават нещо, а не само изпълнители на класическа музика.
Искате вместо обичайното "това се свири така" да накарате младите изпълнители и на класическа музика да импровизират?
- Не трябва да се смята, че правенето на класическа музика е само по правила. Някога хората са ходели на концерти, за да слушат музикантите, защото са били себе си, всеки със своята индивидуалност. Сега имам чувството, че всеки оркестър и инструменталист иска да звучи като всички останали. Затова и публиката не се изненадва. Да, има правила как класическата музика трябва да звучи и те са установени през 20 век. Смятам, че днес повечето от композиторите създават творби, които не могат да чуят в главите си и после се чудят защо публиката не ги харесва. Всъщност, до съвсем скоро композирането се е състояло в това човек да импровизира и от това, което му идва отвътре, да създаде нещо ново.
А как реагирате Вие, когато чуете собствените си творби? Винаги ли, поднесени от изпълнителя, ги харесвате?
- Задължително е да се добави нещо ново.
Т.е. не сте строг композитор?
- Ако бях такъв човек, бих показвал липса на уважение към другите музиканти.
Когато отивате на концерт на произведенията си какво искате да чуете?
- Искам да чуя по какъв начин музикантите усещат музиката ми, как се свързват с нея и как предават свои чувства чрез моята музика.
И все пак, как реагирате, ако нещо не Ви хареса?
- Трудно е, защото имам два мозъка – този на учителя и този на музиканта. И е малко трудно да слушам с неучителския си мозък, и да не анализирам изпълнителя като мой студент. Обикновено когато не харесвам нечие изпълнение, то е защото човек механично иска да покаже своите умения, а не да предаде емоциите и чувствата си.
Има едно момче в Лос Анжелис, което слушам от 11-годишно, той е музикален гений. Всеки, който го чуе през последните 7-8 години, му казва колко е гениален. Всеки пък, когато го чуя, като че ли се опитва да покаже колко е гениален. И всеки път му казвам: Не искам да ми показваш колко гениално свириш, искам да усещам какво се опитваш да ми предаваш като чувство.
Класиката или джаза предпочитате?
- Еднакво обичам да ги изпълнявам. Но имам много повече възможности да се появявам с джаз изпълнения по целия свят. Открих нещо много важно - ако изпълнявам класическата музика, така както джаз музиката, т.е. да откривам нещо ново с всяка следваща нота, се чувствам толкова удобно, колкото когато свиря джаз.
Това е като превключване, както когато един преводач говори на собствения си език, а после превежда. Изразявам себе си по различен начин. Превключвам двата стила като различните езици. Но винаги се старая да изразя себе си. Големите музиканти, могат да научат много едни от други, дори да изпълняват различни стилове.
Малко преди да почине, работих с Джо Кокър. В песента на Пол Маккартни, която изпълнявахме, в една много малка част от строфата успя да вложи цяла история. В текст, който толкова много хора бяха изпълнявали преди него, той успя да вложи нещо абсолютно ново. При това не ставаше дума за кой знае каква техника.
Къде се крие тайната за тези толкова много награди и номинации "Грами"?
- Винаги казвам на моите студенти: Не се опитвай, просто бъди! Като се опитваш, можеш да се провалиш. Никога не можеш да се провалиш, когато си.
В Банско в Шели Бърг трио (САЩ /България) Вие бяхте на пианото, Радослав Славчев - бас, и Богомил Енчев - барабани. Как се чувствахте на сцената с българските музиканти?
- Бяха страхотни. По принцип, на каквото и ниво да са музикантите, с които работя, се опитвам да намеря нещо общо с тях и да можем да общуваме. Тези музиканти умеят да слушат и да свирят много добре. Когато имаме тези компоненти в джазовото трио всичко се получава много добре. Колкото е по-малка групата, толкова е по-важна връзката между участниците. Когато работя с музиканти на такова високо ниво, мога да се отпусна и да се вдъхновявам и от тях. Бих свирил с тях навсякъде.
За първи път сте в България, но с горещата препоръка и от клавирното дуо Аглика Генова-Любен Димитров, как се запознахте с тях?
- Те са великолепни музиканти, на които се възхищавам. В момента оглавяват конкурса за клавирни дуа в Маями. Част от задължителната програма на участниците е за новонаписани пиеси. Имах задачата да напиша една от тях на миналогодишния конкурс. Работихме в тандем с Аглика и Любен, които обучаваха пианистите как да изпълняват моето произведение. Станахме приятели и по някаква причина направо се влюбиха в пиесата, която написах. Сега те я свирят и го правят най-добре от всички.