Марияна Симеонова, Агенцията по трансплантации: Донорството в България е отражение на здравната система
Миналата седмица близките на жена в мозъчна смърт взеха благородното решение да дарят органите й и така дадоха втори шанс на трима българи. От началото на годината близо 40 човека са получили такъв шанс от десет трупни донора. Същевременно чакащите за трансплантация българи са около 1000.
Тази статистика за страната ни обаче е все още в твърде малък мащаб, за да станем пълноправен член на европейската агенция за трансплантации Евротрансплант, или изобщо да се доближим до средните нива за ЕС. Основните проблеми пред донорството у нас засега остават слабата информираност на обществото и претовареността на специалистите.
"Дневник" разговаря за някои от проблемите на донорството в България с директора на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) д-р Марияна Симеонова по време на среща на лекарите-координатори по донорство от цялата страната, която се състоя в края на юни в черноморския град Бяла.
Д-р Симеонова, през 2014 г. имаше удвояване на донорите за годината спрямо предходната, но през 2011 и 2012 г. имаше рязък спад с общо едва шестима донори. На какво се дължи провалът в този период?
- Не искам да говоря в минало време, защото всеки е свършил нещо през годините. Може би са комплексни причините – трябва държавна политика и стратегия. Навсякъде е така, защото трансплантациите свързват много области и имат съществен социален ефект. Ето, колегата ми от Хърватия д-р Желко Жупан показа, че всеки мултиорганен донор пести на държавата около 2 милиона долара от лечения и обгрижване на хората, нуждаещи се от трансплантация. Това са хора, които иначе не работят, увреждат се и страдат допълнително, непрекъснато се харчат пари за поддържането им.
Донорството е отражение на нашата здравна система. Просто трябва да се работи и институциите трябва да си вършат работата, както и нашата, за да можем да помагаме на лекарите, да информираме обществото и това да има резултат. Това е начинът и системата ще работи, ако всички работят, защото тя е много комплексна. Но ако една брънка не работи – тогава има проблем.
В такъв случай, това ли е бил проблемът тогава – някоя брънка не е работела?
- Не мога да кажа. Важното е да се върви напред. Като цяло сме анализирали проблема и водещите пречка е това, че хората не са достатъчно информирани – това е тежка тема, по-различна.
Имаме и много добри специалисти, все още останали тук, но лекарите не са достатъчно подпомагани в болниците. В самото донорство и трансплантиране работата е много специфична и трудна. Натоварването е голямо и от организационна гледна точка – да се съберат хората за трансплантация, да се проведат бързо всички необходими изследвания, такива, каквито не във всяка болница могат да се направят. Много са нещата и колегите, които са обвързани с координацията, изнемогват.
Вие похвалихте Силистренската болница, че е реагирала при потенциална донорска ситуация без да е донорска база. А не е ли логично във всички реанимации в страната да има отношение към донорството и комуникацията да е улеснена?
- Да, точно така, логично е, обаче това трябва някой да го организира, защото засега няма такава практика. Това е и нашата идея – не да тръгваме с големите идеи за промени, при положение че в базите, с които сме работили през годините дейността е спряла. Ние решихме да възстановим връзките там където има готови кадри и някакъв опит, необходимото оборудване, и след това вече да разширим. Разбира се, че е логично, така е в другите страни, но изисква време.
Дори да нямат условията и опита, самите специалисти в реанимациите би трябвало да са наясно кога има потенциална донорска ситуация и биха могли да ви се обадят...
- Да, така е, но имайте предвид, че в реанимациите в България в момента са останали да работят много малко хора, с много допълнителни дежурства и голям брой пациенти. Сестри няма достатъчно също. Това е изключително тежка специалност и при тежки условия. Така че ние трябва да намерим най-подходящия начин да ги включим, така че да не ги затрудняваме и да могат да се справят.
Какви идеи имате до момента?
- В други европейски страни например има регионални координатори освен национални и за централната европейска агенция. Но нашите координатори са малко и не можем да издевателстваме над тях. Те работят, понякога и на две места, с продължителни дежурства и не винаги има кой да ги смени, когато се наложи да отидат в друга болница.
Залагаме на болниците – болниците, които имат желание и готовност – тръгваме от тях. Когато няколко болници дадат пример, другите вече ще видят, че е възможно. Трябва да действаме логично според нашите условия и да показваме добрия опит, и да направим така че да не утежним допълнително нещата, както и да не говорим в заповедни форми.
В момента базите в страната са 28 и още две нови се присъединяват - болниците в Силистра и Гоце Делчев.
Има ли нормативна уредба, която дава инструкции на лекарите как да процедират, когато има условия за донорство?
- Има тези, които регулират цялата дейност – Законът за трансплантации и медицинските стандарти, които са приложими в тези случаи. В момента ги осъвременяваме като се конслутираме с колеги специалисти – целта е да ги направим по-практически. По закон има определени условия за заведенията, които работят като донорски бази - например да има специално обучени кадри.
От ИАТ получаваме обикновено информация за вече приключили и успешни трансплантации. Каква част от донорските ситуации са успешни и каква част не са?
- Съвсем нормална е статистиката за България. Добре се справят специалистите ни. Практиката да изпращаме съобщения след известен период е, за да се види как се възстановяват пациентите. Процесът е много дълъг и сложен, не може с една дума да се съобщи.
Около 1000 души в България чакат за трансплантация. Как се избират реципиентите, когато се появи донор?
- Всички показатели, които се проверяват са медицински. Има общи критерии, и отделни за всеки орган. Изследват се кръвната и тъканната съвместимост по генетични показатели. При бъбреците има голямо значение тъканната съвместимост – там софтуер изчислява и прави сравнението на хората в регистъра и донора, когато вече е доказана мозъчна смърт. След това се гледа нивото на съвместимост, заболявания, невъзможност за трансплантиране към момента и др., и се минава към следващия.
Възрастта дали има значение?
- По принцип има значение, разбира се, но няма гаранция че дори от млад донор няма нещо да се случи. При всички положения, при всички органи – сърце, черен дроб, бъбреци – трансплантацията е шанс. Затова и вдигнахме възрастовата граница за потенциалните донори. Опасността за нуждаещия се, докато е в листата на чакащите за трансплантация, е няколко пъти по-голяма от тази при трансплантация от по-възрастен донор.
Как се вписваме в Евротрансплант в момента? Казахте, че за да станем пълноправен член трябва да достигнем 10 донора на един милион.
- Такова е изискването към всички страни в организацията, за да има равнопоставеност. За съжаление това означава повече смърт. Но и сега български пациенти могат да се включват в листата на чакащите за трансплантация в европейски страни – нещо, което доскоро не се случваше и ни се отказваше. Към момента трима души са в листата на чакащите на Евротрансплант за трансплантация на бял дроб, каквато все още не се прави у нас.