Imago Mundi, или за едно представяне на българското изкуство във Венеция

Тази година бях на Бианалето във Венеция. Не съм впечатлен особено много, но това в сравнение с миналато издание.
Правят впечатление както липсите, така и ниличията. Например, Азербайджан имаше сериозно присъствие за поредна година.
Ситуацията със съвременното изкуство в България не е никак розова, това е факт, но за този факт са виновни и галеристите, и самите артисти. Темата е дълга, но не се различава ситуацията твърде много от това, което е като ситуация в българската литература. Там, за състоянието са винавни и авторите и издателите.
Определено България липсва на картата на съвременното изкуство, защото Кристо въобще не го броя за човек, който има нещо общо с България. Все пак, не можеш да накараш насила човек да се асоциира с родината си. Нямам представа дали мрази България, но определено идеята да му се предлага да направи нещо в България няма да сработи. Който познава естествето на работат на Кристо би трябвало да знае, че той не приема предложения за това, къде да прави проектите си. Хленченето, че целият свят щал да говори за някаква езеро, но не в България а в Италия е много, много неуместно. Ако няма проект в България на Кристо, заради това си има причина и причината се нарича Кристо!

• 3 10
• Докладване

Не виждам смисъл в натрупването на толкова много художници и образи на едно място. Или може би единственият смисъл е авторът на проекта и кураторите да отразят поредното мероприятие в автобиографиите си. Защото при такова пренасищане от произведения, зрителите едва ли ще успеят да възприемат и усетят въздействието дори на малка част от тях. Камо ли да запомнят някой образ или име.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#1] от "Додо":

ако си архитект или харесваш архитектура, миналата година беше наситена с архитектура, дизайн и urban design.

но тази година имаше много изкуство и то много добро изкуство. освен изкуството в Arsenale + Giardini аз лично много харесах още три изложби на: Сай Туомбли, Шон Скъли, Джаксън Полък (2-3 стенописа и по-интересната изложба беше на брат му Чарлз Полък).

по темата:
лично на мен не ми се струва много добра идея да се сложи по 1 малка картина на български художник в подобна грандиозна изложба. но по-добре толкова, отколкото нищо.

до редакторите:
може да добавите линк към изложбата Imago Mundi:
http://www.imagomundiart.com/exhibitions/map-new-art-0
както и българските артисти:
http://www.imagomundiart.com/artworks?collections[]=20670

• 0 4
• Докладване

До коментар [#3] от "полувишис":

3 часа бях в Arsenale. Част от хората, които посещават подобни събития са ми много интерсни и мисля, че тях ги гледам повече
Тръгнах си си с книга от там, което тежи около 3 килограма!
Cy twombly е велилопен. За първи път видях негови работи в Билбао и останах възхитен!
Да, и разбира се, за пореден път, Пеги Гугенхайм. Чарлз Полък не ми допада, но доста хора дори не знаеха, че Джаксън Полък е имал брат, да не говорим, че и той е бил художник

• 0 0
• Докладване

До коментар [#4] от "Додо":

всякакви хора ходят в Арсенале. това е целта на Биеналето.

да. 10 евро. 3 килограма.
тухла от китайската сергия купи ли си?

не много хора са от арт средите (или са завършили История на изкуството), за да знаят, че Чарлз е по-големият брат и е художник. но не може да не си забелязал, че Чарлз е трябвало да си остане живописец всичките му абстрактно-експресионистични творби приличаха на Ротко, кое на Нюман, не помня дали беше опитвал да прилича и на Стела и Леуит (и на други, които не познавам). аз лично с радост разгледах неговите неща.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#5] от "полувишис":

Имах предвид, че съм си тръгнал от Бианалето с такава книга
Книгата я купих от малката книжарницата/кафенето вътре в Punta della Dogana. 2300 страници, около 3 килограма тежи (6 паунда)
Съгласен съм за Чарлз. Разбира се, че се забелязва
Но аз гледах там доста време разни документарита за Джаксън. Там, нещо като лабораторията на Джаксън имаше, как е рисувал, и т.н. Не е нещо ново за мен, но все пак, беше ми интересно

• 1 3
• Докладване