Ивелина Василева: Борбата с климатичните промени е възможност за развитие на икономиката
Дни преди да се включи в конференцията за климатичните промени в Париж, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева разказа за очакванията й от преговорите, за действията на България свързани с овладяване на климатичните промени, както и за някои актуални теми.
Предстои ви посещение на Конференцията за климата в Париж. Какви са очакванията Ви за крайния резултат на преговорите?
– Очакванията на всички са, че конференцията ще приключи с подписването на глобално споразумение за климата, с конкретен правнообвързващ ангажимент, защото е постигнат компромис между оформените две полярни позиции на развиващите се и съответно на развитите страни. Това решение ще изрази волята на всички държави да прилагат политики, които да ограничат вредните въздействия от изменението на климата.
Вие ще отидете на срещата на върха на финала – за подписването на споразумението?
– Да, това ще се случи в последните три дни на конференцията.
Всяка държава-участник в конференцията отива там с проект за план как тя предлага да действа, за да намали вредните емисии след 2020 г. Какъв е планът на България, представен в Париж?
– Държавите-членки на ЕС, няма да участват с индивидуални приноси, а с декларираният общ принос. Още на 6 март на заседание на Съвета на министрите по околна среда имаше поет общ ангажимент от страна на съюза за намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г. Това е общ ангажимент на всички 28 държави и с него ЕС участва на преговорите в Париж в момента.
По-дългосрочните цели на ниво ЕС, които се очакват, е да се върви към намаляване на емисиите парникови газове до 2050 г. с 50% спрямо нивата от 1990 г. и съответно да вървим към нулеви емисии в края на века.
Очаква се страните по конвенцията да поемат и свои национални ангажименти. В този смисъл 150 държави вече са декларирали програми, които да доведат до постигане на целите.
България как конкретно смята да намали парниковите емисии, за да изпълни целите?
– България предприема конкретни действия и през изминалите години, и в настоящия период се реализират редица проекти, които водят към намаляване на емисиите.
Енергийната ефективност безспорно е наш приоритет, отчитат се много положителни примери в тази посока, например, Националната програма за енергийна ефективност, дейността на Националния доверителен екофонд, който изпълнява националната схема за зелени инвестиции, там бяха инвестирани 32 млн. лв. за саниране и прилагане на други мерки за подобряване на осветлението, отоплението, електропотрблението в сградите, свързани отново с намаляване на парниковите емисии.
Върви Национална инвестиционната програма за климата, по която през 2015 г. имаше 13 млн. лв. финансов ресурс. Санирани са общо 90 публични сгради. За всички тях икономиите са 5 млн. лв. годишно, намалено е и въздействието върху околната среда и емисиите на парникови газове. Изчисленията показват, че от реализираните мерки са спестени 488 млн.тона въглероден двуокис – емисиите, които биха се отделили от консумацията на ток за 1 г. на 61 000 домакинства, или които биха се отделили при изминаването на 1.6 млрд. км от един средностатистически автомобил.
Следващата година за същата програма сме заложили 15 млн. лв., 14 млн. лв. са за енергийна ефективност отново, а 1 млн. лв. – за пилотната програма за стимулиране използването на електормобили, насочена към администрациите.
В оперативните програми много сериозен акцент са политиките по климата. Общ финансов регламент е по всички оперативни програми 20% да са насочени към проекти, свързани с изменението на климата, това е национална политика. В Оперативна програма "Околна среда" сериозен ресурс пряко е свързан с превенция от наводнения и свлачища - едни от негативните последици от климатичните промени.
На какъв етап е Стратегията на България за адаптация към климатичните промени, мерките срещу бедствия като наводнения също са тук?
– Завършихме необходимия анализ на уязвимостта на българската икономика. На тази база стартирахме подготовката на стратегията, тя покрива много от секторите на икономиката, ще бъдат разработени и конкретни стъпки за адаптация. Привлекли сме и Световната банка за подпомагане на тези действия.
Стратегията ще промени ли политиките в горите, реките – ще има ли например забрана да се секат вековните гори, които са важни водохранилища, пазят от порои?
– В нея се залагат мерки, които със сигурност ще доведат до защита. Анализите показват, че българската икономика е умерено уязвима на климатичните промени.
За две десетилетия средногодишната температура у нас се е повишила с 1.3 градуса , това значи увеличаване на периода на засушаване, на броя на горещите дни, на интензивни порои. Това налага в определени сектори да има нови мерки за адаптация, за да посрещнем предизвикателствата.
Кога тази стратегия ще бъде готова? Има ли забавяне в приемането й?
– Очаква се тя да е готова до края на 2017 г., както е планувана. Нямаме забавяне тук. Тя ще е общо усилие на много експерти от различни ведомства, ще има обществено обсъждане.
Няколко поредни години в България изпитахме негативните последици от климатичните промени в България, от поройните дъждове, например. След този горчив опит, подготвени ли сме за тях преди приемането на тази адаптационни стратегия?
– Редица действия бяха предприети – за засилване на координацията, законодателни промени, въвеждане на национален орган за контрол (Държавната агенция по технически и метрологичен надзор), проверки за проводимостта на водата, срещу нерегламентирани сметища край речните корита, санкции. В ОП "Околна среда" средствата за подпомагане на тази превенции са 160 млн. лв.
Преди това колко са били заделяните за това средства по тази програма?
- Досега в оперативната програма нямаше заделени такива средства, свързани с наводнения, свлачища и превенция.
Възможно ли е борбата с климатичните промени да доведе до икономически ползи за България?
- Това е идеята. Всъщност борбата с климатичните промени е и възможност за държавите да развиват своите икономики и то по устойчив начин. Това е свързано с въвеждането на нови технологии, с иновативни решения, повишаване на ефективността и България тук има своите шансове. Страната ни не е богата на природни ресурси (изчерпаеми горива - бел. ред.) и затова се работи за развитието на възобновяеми енергийни източници. Ползите са свързани и с ограничаване на вредните последствия от промените в климата.
ВЕИ у нас се приемат като нещо лошо, предизвикват недоверие заради грешно взети решения за развитието им. Какво бихте казали на скептиците?
- Действията за адаптация и борба с климатичните промени винаги са свързани с енергийната ефективност от една страна и от друга - с използването на възобновяема енергия. Винаги трябва да се търси разумният баланс, т.е. ако има стимули, те да бъдат реалистични и адекватни. Иначе може да получим обратен ефект.
И големите икономики вече инвестират сериозно в развитие на ВЕИ…
- ЕС като цяло има много силна водеща позиция в тези преговори. От друга страна Европа има 11% принос на въглеродните емисии глобално. Добрата новина е, че големите икономики, които допринасят съществено за емисиите парникови газове, декларираха ангажимент. Важно е страни като САЩ, Китай, Русия, Индия да бъдат достатъчно ангажирани, а това вече е видно, защото заявиха своите цели за постигане на глобалното споразумение.
Защо България говори за изпълнение на цели и задължения, а не поеме инициатива да се държи като лидер в борбата с климатичните промени?
- Конкретните стъпки са предмет на анализ във всеки един от секторите и националната политика се формира на базата на тези анализи. Категорично не смятам, че България може да бъде подозирана в подобно държане, позицията на страната ни е достатъчно силна и стабилна.
Страната ни е постигнала много, към 2015 г. вече е една от 13-те държави, изпълнила целите си за 2020 г. В този смисъл тя е една от водещите държави на ниво Европейския съюз. България разработва стратегически документи и програми, които залагат на иновации и нови технологии.
Последиците от климатичните промени ще са силно осезаеми за поколението на нашите деца. Според подписаната от нас конвенция за борба с промените в климата, България трябва да заложи в учебния план на подрастващите темата за климатичните промени. Правите ли нещо в тази посока в момента?
- Децата често се превръщат в учители на родителите си и затова е важно да ги образоваме за промените в климата. Заедно с Министерството на образованието участваме в работните групи за разработването на учебните планове, смятаме, че в много от предметите има място за теми, свързани с околната среда.
Много инициативи има в посока обучението на децата. В Бургас посетих 6 детски градини, санирани от Националния екофонд, там са направили и обучения на децата по тези теми. В оперативната програма ще засилим информационните дейности и работата с децата от училищата, тези дейности се подкрепят от националните структури. Първото ни събитие, свързано с ОП "Околна среда", ще е насочено към децата.
За справяне със замърсяването на въздуха в големите градове имахте идея да замените субсидиите за най-евтините, но и най-замърсяващите въглища, с такива за нещо по-качествено ?
– Водим все още разговори с колегите от Министерството на труда и социалната политика, продължава работата на междуведомствената група, в което се включват всички засегнати страни и министерства. Целта е да намерим разумното решение, комбиниране с подходящи стимули за начина на отопление.
Ние не сме за забрани, а за стимули.
Има ли вече решение на МОСВ дали проектите за нови планове за управление на Пирин и Витоша ще бъдат върнати за преработване?
- Все още няма решение. В момента експертите на МОСВ разглеждат постъпилите възражения срещу плановете, те са доста като бройка и са много обемни. Следващата стъпка от процедурата е изпълнителят да отрази в плана тези от тях, които са основателни.
Процедурата дава възможности за усъвършенстването на плановете. После следва решение на Висшия експертен съвет и след това - на кабинета.
Информираха ли Ви вече за резултатите от разследването на МВР, свързано с незаконното разораване на Витоша през ноември, ясно ли е вече кой е виновен, как ще бъде санкциониран?
– Нямаме информация, разследващите органи разследват случая все още.
Този случай накара внушителен брой хора да излязат да протестират – над 2 500 души с основния мотив, че държавата бездейства при тези нарушения на законите. Какво ще им кажете?
– Аз бях възмутена от това, което се случи на Витоша, от факта, че в продължение на няколко дни някой е разоравал там без да се разбере. Оценявам решението на земеделското министерство да засилят охраната в планината и за възстановяване на нарушените зони.
Ние винаги сме се стремили да се спазва законодателството и да се изисква от всички институции и отговорни лица.
България е под заплаха за наказателна процедура от Брюксел за липса на над 100 заповеди за обявяване на защитени зони. Какво прави МОСВ по този въпрос?
– Работим и по това, тази година одобрихме и оповестихме заповедите за одобрение на тези зони, мрежата "Натура 2000" е одобрена от Европейската комисия. В момента се разписват режимите им, което изисква много работа и дискусии с цел балансирано решение между природозащитници, бизнес и местна общност.
Към края на 2014 г. нямаше нито една заповед обявена, а с днешна дата 194 са вече одобрените зони за птиците, а зоните за местообитанията - 235.
Каква е официалната позиция на България по темата дали да се променят директивите на ЕС свързани с опазването на природата?
– Позицията ни е ясна – ние сме за запазване на тези директиви, но са подобряване на прилагането им. Европейската комисия не е предприела законодателни инициативи, които да касаят тези директиви в дневния си ред за 2016 г. Затова и не сме заявявали официално позицията си.