Димитър Бечев: Доган напомня кой управлява, приказките му за Русия са банални
След като ДПС разпространи речта на почетния си председател от новогодишното тържество на партията, "Дневник" потърси наблюдатели и политолози за реакции какво четем всъщност в изказването на Ахмед Доган. Единствената политическа реакция досега е на Радан Кънев.
Публикуваме коментарите на Димитър Бечев, той е директор на Института за европейски политики и гостуващ учен в харвардския Center for European Studies и наблюдател на ситуацията в Турция.
На фона на обтегнатите отношения между Русия и Турция, какво разчитате в речта на Доган?
- Реагира по-скоро по живсковски - конфликтът е твърде голям и трябва да се снишим.
Това, че отношенията на Доган с властта в Турция са сложни, го знаем отдавна. Пролича, още когато Касим Дал беше зам.-председател на ДПС - тогава при посещение на Ердоган в България той се срещна не с Доган, а с Дал. По-късно, когато Дал напусна партията, Анкара подкрепи него.
Така че там няма някакви позитивни емоции от едната страна към другата.
Само на това ли го отдавате?
- От една страна Доган няма какво да губи, ако си развали отношенията или излъчи някакво негативно послание спрямо Ердоган. От друга страна използва повода, за да покаже кой е начело на партията и да даде някакъв знак на Местан. Вече какви са техните взаимоотношения е трудно да се каже, защото там няма особена прозрачност.
Мисля, че второто е по-водещо – техните вътрешнопартийни баланси, отношения и вземане-даване.
Ако Местан е в добри отношения със сегашната власт в Турция, това какъв риск може да е за ДПС?
- Очевидно е, че Местан се опитва да поддържа добрите си връзки с Турция. А и Анкара направи крачка към ДПС, след като изборите през май 2013 г. показаха, че тя е по-силната партия сред българските турци и е незаобиколим фактор, Местан опита да сближи позициите. Беше в Анкара през септември 2014 г, срещна се с Ердоган в резиденцията Чанкая. Ясно е, че между сегашното ръководство и управляващите в Турция има добра комуникация.
Това по някакъв начин нарушава вътрешния баланс на партията. Но пак подчертавам, че е много трудно да се каже какво се случва вътре. Тези вълни на повърхността, тези прехвърчащи искри явно имат по-дълбоки причини и те не са свързнаи толкова с Турция, колкото с отношенията между стария и новия лидер.
Речта оставя впечатление, че е посветена на геополитика и международни отношения. Така ли е?
- Струва ми се, че е така. Вярвам, че се опитва да се позиционира като стратега, като дългосрочно мислещия, който не гледа само интересите на партията си, а въобще на България като цяло. Това, че говори няказкви банални неща, няма значение.
Позата, която заема, напомня донякъде на това, което Иван Костов направи в дясното – отстъпи леко назад, създаде тинк-танк, дава стратегически хоризонт. Това, което пък Първанов не успя да направи в лявото. Когато му свърши президентския мандат, той реши да се връща начело на партията, вместо да избере позиция на арбитър и стратег.
Очаквате, че думите "вече няма да съм пасивен съзерцател" по-скоро означават, че ще произвежда анализи, послания?
- Да, моделът го измисли според мен навремето още Александър Лилов: отстъпвайки от ръководството на партията, назначавайки Виденов, и дори след Виденов беше авторитет и балансьор сред различните фракции в БСП.
Къде нарочно, къде по стечение на обстоятелствата виждаме как този модел се възпроизвежда и при десницата – с Костов и неговата лаборатория, а сега и с Доган.
Това дали Доган има някакви по-конкретни амбиции вътре в пренасочване курса на партията не е много ясно. Тук вече може само да спекулираме на базата на това изказване. Но мисля, че тези геополитически анализи са по-скоро параван и повод да се напомни кой е точно е шефът в ДПС.
Има ли някакво позициониране към Русия?
- Да, това го има, но подчертавам, че неговите мисли за Русия са абослютно банални. Не е точно например, че Русия се утвърждавала. защото ако погледнем икономическите показатели и кой е в рецесия, това не е Европейският съюз.
Русия е в дълбока криза – дори Путин призна наскоро в тричасовата пресконференция, която даде. Така че, ако говорим с малко по-конкретни факти, неговият анализ увисва.
Но в речта по-важният момент не е аналитичният, а политическият. С нещата, които говори - той иска да изглежда като отговорен държавник.
Тези изказвания приличат ли на политиката на Борисов?
- Има и този паралел, само че Борисов дълго врмее не го правеше явно. Той използваше хора като президента Росен Плевнелиев, като външния министър Даниел Митов да излъчват по-твърди послания и на техен фон изглеждаше по-умереният. Направи ми впечатление, че напоследък дори в публични изказвания започна да чертае някаква линия на разграничение с президента по темата с Русия.
В отношенията с Турция - Борисов подкрепи Давутоглу по въпроса за зона за безопасност в Сирия, но това няма никакво значение, тъй като така или иначе е малко вероятно да се случи след руската интервенция. Цената на такава една подкрепа е минимална. Така че това е един съвсем реторичен жест в полза на Турция, от който не следва нищо на европейско ниво, в НАТО или пък в отношенията България-Русия.
Всеки се опитва да заеме някаква позиция в центъра, да изчака, докато отношенията между Русия и Запада тръгнат в ново русло. Но както Борисов се разграничи от своите хора, сега Доган като че ли се опитва да дръпне юздите в ДПС.
Тази реч може би нямаше да я чуем, ако не бяха тръгнали слуховете за връщането на Доган ?
- Очевидно е какво иска да каже Доган по същество – аз съм шефът и аз управлявам тук. По-скоро е интересен въпросът защо е избрал този момент, защо сега. Тук нямам обяснение, нямам теория.
Доган напомня за себе си. Неговото влияние минава през връзки с хора по етажите на властта и бизнеса. Така че това предполага, че никога не се е оттеглял на такова ниво -задкулисно. Става дума за партия, в която няма особена прозрачност. Доган и в миналото си е разчиствал сметки с потенциални наследници, точно като Живков. Претенденти за водачеството, които един след друг отпадаха – Осман Октай, Касим Дал... Но тези игри са се разигравали винаги при закрити врати, не пред обществото.
В този смисъл това остро изказване по отношение на Местан е нещо учудващо. Без да съм следил толкова внимателно ДПС, не си спомням за такъв прецедент.
