Иван Мудов, художник: Явно обичаме да се шегуваме с музеите
Иван Мудов стана вероятно най-популярният български концептуален художник у нас, след като преди 10 г. "откри" несъществуващ Музей за съвременно изкуство на Подуенската гара в присъствието на политици, дипломати и журналисти. През 2012 г. той успешно повтори този трик, като стресна софиянци с информационна табела за строежа на нов "мутроМавзолей" на мястото на стария, а малцина се усъмниха, че общината не е способна на подобна дързост.
В работата си, която разчита на хумора и играта, Мудов често взима на абордаж функциите на институциите или използва собствените им правила, за да ги "хакне" - както когато регулира движението в Грац в костюма на български катаджия (Traffic Control, 2002) или вмъква контрабандно България на всички павилиони във Венецианското биенале чрез своето "Вино за откривания" (2007 г). Там той излага и своите "Фрагменти" - колекция с парчета от произведения на известни автори, крадени от световните музеи, в куфарче а ла Дюшан.
Въобще художникът обича да се шегува с положението ни на бедния източноевропейски роднина, който трудно си позволява гостуването на известни изложби, но може да се порадва на "невидими" такива като "Аудиогид" (Баня Старинна, 2006 г.) с помощта на едноименната музейна екстра. Авторът показва и много други произведения в самостоятелни и групови изложби из чужбина, които ще бъдат събрани в последния му проект "Сертификат за автентичност" - голям преглед на творчеството му, но под формата на бъдещ каталог, който публиката "редактира", като закупуваше отделни страници от експозиция в Института за съвременно изкуство в София. По всички тези теми го потърсихме за разговор.
През 2015 г. се откриха много музеи - дългоочакваният "Квадрат 500", Музей за история на София, дори министърът на културата спомена, че иска да направи институт за обучение на музейни специалисти. Какво мислите за новото музейно дело?
- Не съм бил в нито един от изброените музеи и не бих искал да се изказвам. "Квадрат 500" е на много хубаво място... Знам, че архитектът е добър, но не ми остана време да разгледам. По-голямата част от музея е старата Национална галерия за чуждестранно изкуство, която и преди изглеждаше добре. Надявам се скоро да направят изложба, която да ме накара ги посетя.
А за Музея за съвременно изкуство - негов филиал?
- Такъв музей, доколкото ми е известно, няма. САМСИ ("Софийски арсенал" - Музей за съвременно изкуство - бел.ред.) е просто сграда с табела. Музеят трябва да покрие съвсем други критерии, а това място е някаква шега. Явно хората обичат да се шегуват на тази тема.
Имате ли чувството, че ви копират?
- Да, САМСИ много прилича на акцията, която направих преди десет години, когато обявих гара "Подуене" за музей и поканих хора на откриването му.
Трудно ли е да се работи във вашия стил, когато самите институции често произвеждат неща, които не са за вярване? Имате ли чувството, че ви изземват метода на критика?
- Ако имам "стил", ми е по- лесно да работя в него. Абсурдите винаги са ми действали стимулиращо. В случая обаче не става дума за изземванe на метод, а за просто копиране. Ако държавата се беше сетила сама да направи такава акция, щях да погледна по друг начин на нещата...
Как и кога си представяхте българския музей за съвременно изкуство, когато правехте МУСИЗ?
- Представял съм си, разбира се, идеалния музей, но идеята на акцията бе да обърне внимание на липсата и от тази гледна точка беше успешна. Не съм очаквал, че в резултат ще възникне музей. Tой ще се появи, рано или късно, защото това е естествения ход на нещата. Въпросът е да е по-рано, защото ако стане след 20-30 години, ще станем за смях.
Но акцията МУСИЗ беше преди десет години, оттогава възгледите ми малко се промениха. Пак смятам, че трябва да има музей, но вече не съм толкова ентусиазиран.
Защо?
- Музеят е етап, който ми се вижда далечен. Предпочитам да се занимавам с по-скромни неща. По-смислено беше да направя ъндърграунд пространство, което е съвсем малко, не изисква администране и големи бюджети. (Галерията One Night Stand в едно мазе на ул. "Христо Белчев" 25, която отваря само за "откривания" и представя изложби в рамките на една вечер - бел. ред.)
По този начин успявам да създам известна динамика в столичната сцена, без да трябва да ангажирам никого, да търся пари. Заобикалям всички досадни и неприятни подробности. Ако някой ме попита дали може да има изложба директно бива дисквалифициран. Държа аз да избирам художниците. Казвам всичко това, за да се възползвам от трибуната, която ми предоствяте и да кажа: "Не ме търсете, аз ще ви намеря!".
Сега по-скоро ми се ще да има места, които да сa по-динамични. Музеят все пак е консервативна институция, а това в нашите условия може да е пагубно за съвременното изкуство.
Спомням си ваш цитат отпреди 5 години - че няма как да има "underground", ако няма нищо "on the ground". (Игра с английските термини за "под" и "на" земята, в смисъл на алтернативна и официална култура - бел. ред.)
- Проблемът е, че все още няма нищо, което да е стъпило сериозно на земята. Всичко изглежда направено набързо, за да се отбие номера. За десет години има лека промяна, има признаци на живот, но още сме далеч от истината. Накратко, още няма условия за "underground".
Каква е причината съвременното изкуство да не е толкова популярно в България?
- В предлагането. Хората, които предлагат и въобще работят около този продукт, трябва да положат усилия да заинтересуват публиката. Не казвам, че трябва да стане като с театрите - да се оценяваме на база скъсани билети. Може би липсва критична маса произведения.
Но съвременното изкуство е точно толкова популярно и на други места в чужбина. Това не е турски сериал, за да се харесва на 80% от населението, то не е пасивна форма на забавление, изисква активност, любопитство и отвореност към различното и странното.
Възможно ли е художниците да не работят по теми, които занимават хората у нас, а на език, който е по-познат на чуждестранния зрител?
- По-скоро би било обратното - ако работиш за глобална публика, е много по-лесно да стигнеш до българския зрител. Но не мисля, че трябва да се избира едното или другото. Няма нищо лошо да се работи по теми, които занимават хората у нас на език, който е разбираем за всички. Изкуството е език. Не всеки има потребност да говори или разбира този език и това е ок.
Работите ви са и критика и на добре развития художествен свят - МУСИЗ с показността на откриванията, крадените части от произведения - на идеята за уникалност на произведението, последният проект "Сертификат за автентичност". Такава загуба ли е тогава, че у нас няма музеи, колекционери, пазар?
- О, да, загуба е. Това, което се опитвам, е да го изкарам като плюс. Много от работите ми са направени на гърба на тази липса. По-добре е тя да се използва по някакъв начин, а не да се отдавам на самосъжаление.
Може ли обаче липсата да се изчерпи, тоест - уморява ли ви, че промяна няма?
- Аз не съм правил чак толкова много работи на тази тема, но в България работата с музея имаше най-голям ефект и смисъл. Хубавото е, че света на изкуството е разнообразен, винаги можеш да обърнеш страницата и да започнеш нещо ново.
Как ви се струва посоката, в която сме се запътили като общество - от протестите през 2013 г. насам?
- Плюсът на изминалата година е, че беше по-приятна от 2014 г., надявам се на същото и за следващата. Но вероятно няма да е такава. Трудно ми е да се доверя на политиците, дори на тези, които звучат логично и изглеждат симпатични.
Виждате ли някакъв тип съпротива срещу това, включително артистична?
- Не знам. Много е неприятно да те карат да избираш "по-малкото зло" вече толкова години. Но за изкуство не ме вдъхновяват, моите неща са от друг тип. Не ме и демотивират. Разбира се, обстановката, в която живеем, със сигурност се е просмукала в начина ми на мислене, в ДНК-то на работите, които правя.
Приключвате ли нещо символично с прегледа на работата си в "Сертификат за автентичност"?
- Не. (Смее се.)
От време на време е хубаво да се прави каталог - добре е за бизнеса. Помага ти да стигнеш до нови места. Процесът по създаване на книга е доста приятен, до скоро не предполагах, че има място за мен в тази сфера - и най-вероятно няма. Може би за това пригодих логиката на издаване по моите стандарти и начин на работа.
Имаше ли страници от каталога, които не се изкупиха, но бихте искали да са в него?
- Не се продадоха 15 страници. Каталогът ще е около 270 страници, вече дори не се опитвам да ги продам. Предпочитам да отпаднат. Концепцията е публиката да направи подбора. Оказа се, че не е трудно да продам каталога страница по страница. Отне ми една година, такъв беше и първоначалният ми план.