- Първо се налага да задам контравъпрос, защото той определя условията на задачата. Той е "Какво е Реформаторският блок?". Останах учуден, включително на нашето Национално събрание, че една не малка част от делегатите възприемат Реформаторския блок като снимка на петима партийни лидери. Тези партии се явихме на избори преди създаването на съюза между нас и останахме извънпарламентарни. Реформаторският блок е много повече от партийна коалиция, като преди всичко е гражданско обединение. Винаги голямата му сила е била в това, а голямата му слабост е била, когато тези граждани ги напъхваме по разни преговори в кьошето.

От друга страна Реформаторският блок е програма и аз съм сигурен, че огромната разлика между процентите, които ни даваха социолозите, и това, което взехме на парламентарните избори, а и след това на местните избори, е в програмата и посланията на Блока. Така че за мен е изключително нахално някой да си помисли, че при положение, че сме в опозиция, ние ще излезем, защото сме верни на програмата и посланията. Ние трябва да се борим за цели, да се борим за ценности, а не да превъзпитаваме Меглена Кунева и Божидар Лукарски. Видях това обвинение. Казах и на Националното събрание, че не съм наивен.

Вярвам, че 90% вътре в Реформаторския блок е здрав като активисти и 100% като избиратели, така че не съм готов да предам тези хора.

- Ние сме опозиция. Точно толкова просто е. Там, където няма аргументи "за", няма как да чуете аргументи "против". Връщам се на въпроса какво е Блокът. Той е огромна общност от избиратели, но и от политически активисти, които ние не сме чули. ДБГ и СДС не са правили Национални събрания от лятото на 2013 г. - от преди създаването на коалицията, от преди европейските избори през 2014 г., да не говорим преди парламентарните същата година. ДСБ оттогава е направило три. Последното го направихме в историята на българския политически процес пред камери от първия до последния момент, предавано онлайн. Искам Блокът като единен политически субект, какъвто го разбират нашите избиратели – те не гласуват за пет партии, да даде отговор за отношението си към властта и ще се боря с всички сили този отговор да е отрицателен.

- Май не ме разбрахте. Отдавна съм изчерпил аргументите си пред лидерите на част от партиите. Не съм човек, който обича да го лъжат, колкото и да съм склонен на преговори и компромиси. Моят разговор с Кунева и Лукарски общо взето свърши на 14 септември 2014 г. Това е преди повече от година и половина. Оттогава поддържам повече от необходимия контакт, за да функционира парламентарната група.

- Повтарям. Важно е и няма контрааргумент - искам Реформаторския блок като единно тяло. Дали на конгрес, дали чрез референдум на всичките си членове, всеки вариант е отворен, Блокът да се произнесе. Искам да чуя хората от СДС – Свищов, на които коалицията ГЕРБ и БСП уволни чистачките от общинската администрация. Да чуя хората от ДБГ в Каварна, които са от екипа на Цонко Цонев, отново уволнени от ГЕРБ и БСП, хората на СДС в Петрич, където отново същата коалиция извърши чистка до девето коляно на всички, които са били членове на партията. След като чуя тези хора, тогава мога да преценя Блокът като единно тяло дали е жизнеспособен. Тези хора са Блокът, а ние четири-пет човека.

- Този въпрос е към тях, не към мен. Влиза отговорът на въпроса за следващата опорна точка за шизофренията и тя е как така ДСБ ще гради нов проект, ще гради реална властова алтернатива, без да е напуснала парламентарната група Реформаторски блок. За първи чух от този тип коментари – че участието в парламентарна коалиция пречи на някого да се развива, да приема нови хора. Ние приехме с огромно мнозинство устав на ДСБ, който ни дава да се отворим по непознат до момента начин и към нови членове, и към хора, които не са ни членове от всички нива – от селско до национално. България е пълна с хора с десни убеждения, с центристки убеждения, които са готови във всеки един момент да се включат в една сериозна политическа алтернатива, но не са готови да търпят петима лидери да им се пазарят върху главите.

За да бъдем наистина силни, за да можем да дадем алтернативата след края на доверието в модела на сегашното управление ГЕРБ – ДПС, трябва да сме готови да работим с всички тези хора и ДСБ вече активно работи в тази посока.

- Затова направихме Националното си събрание пред камерите, за да са излишни такива въпроси. Заседанието продължи 7 часа в изключително открит и изострен тон. Нищо не беше скрито, всичко е заснето. Много спорни въпроси може да има в партията, но участието във властта не е един от тях. Нито един глас не се чу за участие във властта, напротив – чуха се гласове против Реформаторския блок, които можеха и да надделеят, ако не беше моята намеса в рамките на събранието. Давам си сметка затова.

- Ние сме обещали, че ако ДПС е на власт, ние сме в опозиция. А ДСБ се чувства много добре, когато си изпълнява обещанията.

- На много вярна преценка на настроенията в партията. Ако теоретично попадна в неговото положение, вероятно ще направя същото. Напрежение между мен и Петър няма, напрежение между неговата политическа позиция и политическата позиция на партията му има огромно.

- В ДСБ винаги е имало място за различни мнения.

- Няма и няма да има нов проект на Радан Кънев.

- Най-жалкото нещо в българската политика е вековната традиция всеки лидер да си създава своя проект, за да осъмнем през 1913 г. с коалиция между четири либерални партии, в които единствено различно в програмите на партиите им е името на председателите им.

Ако заговорим за партия на Радан Кънев, или проект на Радан Кънев, значи влизаме в партизанската традиция на българската политика, която от няколко години се боря отчаяно да наруша. Вижте какво става в ляво, ляво – център. Татяна Дончева напуска БСП – изключително подкрепян човек, с висок рейтинг, и прави партия на Татяна Дончева и взима 1%. Напуска Георги Кадиев – популярна личност с някаква мажоритарна подкрепа за себе си, прави партия на Георги Кадиев и със сигурност ще е под 1%. Дори те двамата нещо не си говорят.

Изключват Лютви Местан от ДПС. Какво имаме? Партия на Лютви Местан. То има още 40-50 такива партии, но много бързо сме ги забравили. Цитирам пресните примери. Няма да има партия на Радан Кънев.

Моята цел е да се съберат всички тези хора от гражданското общество, от бизнеса, от политическите партии, които са наясно какво се случва в България, и искат да го променят. Да се съберат хората, които са готови да гледат малко по-далеч от носа си и искат да си представят България след 15 години, а не догодина. Заедно в режим на истинска общност да избират, да гласуват, да предлагат, да номинират. Дали едно такова широко обединение от хора би харесало Радан Кънев за лидер е въпрос към всички тях.

- Нямам никаква представа. Не сме говорили с нея. Не се бяхме виждали месеци преди това събрание. Тук се засягат два много важни въпроса. Единият е неприятното прекъсване, което се случи с Найден – некрасив жест от част от нашите делегати, но не мога да кажа, че не го разбирам. В продължение на два месеца знайни и незнайни хора от ДБГ се изхождаха три пъти седмично по медиите, че обикаляли структурите по страната, и ДСБ искала да стои във властта, а само лидерът бил в опозиция. В момента, в който тези структури се събраха на едно място, се видя, че всяко едно такова изказване е било директна лъжа. Много трудно е да се очаква, че няма да имат реакция срещу ДБГ. Тъпото в цялата ситуация, че Найден не е част от тази лъжа. Той получи отношение, което лично не заслужава и съжалявам, че конкретно се случи с него.

Има по-важен въпрос, който очевидно младите колеги от ДБГ, които коментират, не мога да схванат. Той е, че в България отдавна нито партийни активисти, камо ли избиратели, не ръкопляскат на етикети. Това, че някой се е нарекъл десен, не носи аплодисменти. Това, че някой има минало в лявото, може да донесе, защото в България проблемът е какви позиция заемаш и какви изводи правиш, а не какво си си сложил на ревера. Татяна Дончева е единственият политик, извън ДСБ и Гражданският съвет, който заема ясна, непоколебима и смела позиция по съдебната реформа и по тази причина получава аплодисменти съвсем не само от ДСБ.

- Със сигурност сме склонни на партньорство в името на съдебната реформа. Политическо партньорство - в момента не бих могъл да дам отговор. Отговорът е труден и за нас, и за "Движение 21". Не бих се хвърлял смело напред в подобни разговори.

- Затова и казах, че въпросът за сътрудничество е изключително труден. От друга страна се вижда кое натежава повече. На събранието табела "Аплаузи" не излиза на екрана зад трибуната. В ДСБ всеки преценява кога ръкопляска и кога освирква. Хората през последните месеци са преценили тежестта на битката, която се води за съдебна реформа и това колко малко хора са достатъчно годни да носят такава тежест.

- Не отговарям на въпрос с повече едно "ако".

- Дълбоко съм убеден, че ако някой поставя законността преди всички други въпроси, правосъдието преди всички други реформи, сигурността преди другите теми на държавното управление, този човек е десен. От моята идеологическа перспектива един широк антикорупционен съюз ще бъде дълбоко консервативен, защото ще се опира на хилядолетия здрав разум, които са казали на човечеството, че къщата се строи от основите, а не от отгоре.

- И смята, че пуйката не социалистическа или капиталистическа. Да, напоследък виждам в Дончева крайно десен политик и това ме радва. Всеки може да се върне към разума във всеки етап от живота си.

- И с неправителствени, и с политически, и с отделни личности.

- Не мисля, че е подходящо в българската медийна среда да бъде изнасяно публично преди да бъде изнесено официално. Не е случайно мълчанието ни по темата.

- Има повече от един план.

- Естествено, че зависят от поведението на властта и от това по какъв начин тя се позиционира за предстоящите избори – били те президентските или предсрочни парламентарни избори. Трябва да си даваме сметка, че в България има доминираща политическа партия и доминиращ лидер на терена. Това са ГЕРБ и Бойко Борисов, за добро или лошо. Който не се съобразява с най-силния играч на терена, просто е глупав.

- Не вярвам в коалиционните отношения. Мисля, че аз съм направил по времето на "Синята коалиция" и сега по времето на Реформаторския блок наистина максимума от усилия и компросими, които българската политика си струват за коалиции. В момента гледам към реално политическо единство, тоест коалиционният разговор не ме интересува.

- Изразява се в обща програма и общ механизъм на взимане на решения. Естествено и общо представителство.

- Така както работеше Реформарският блок в самото начало. Когато Гражданският съвет беше водещият. Тогава се произведоха и най-добрите политически продукти на коалицията и влиянието му, популярността му бяха значително по-големи, отколкото след това на избори. Реформаторският блок имаше реален шанс да бъде това, което трябва да бъде – една цялостна алтернатива в българската политика, а не заложник на противопоставянето между ГЕРБ и БСП, както се превърнахме.

Имаше един хубав момент, в който наредихме листата за европейските избори с петима лидери в челото й, и там някъде идилията свърши.

- Гражданският съвет към Реформаторския блок е последният шанс за оцеляването на коалицията. Той винаги е бил най-силният елемент, особено на публично и експертно ниво. Неслучайно народните представители от Гражданския съвет са всъщност най-одобряваните и най-качествени депутати в целия парламент. Дали ще има Граждански съвет към ДСБ зависи от това дали ще има хора, които го искат. Ние няма да създаваме кухи структури.

- Има възможност хора, изтъкнати представители на експертните среди, на бизнеса, на преподавателските среди и на други обществени кръгове, които желаят да работят в тясно сътрудничество с ДСБ, без да стават партийни членове, да могат да го направят.

- Естествено е, че е възможно да включва, но това е перспектива отвъд житието на Реформаторския блок, а ние не искаме да гледаме в тази посока.

- Не разбрахте, защото не ви казах. Не смятам, че това е подходящият момент. Всички планове, свързани с политическото позициониране със следващи парламентарни избори, ще бъдат представени в значително по-късен етап.

- Президентските избори не са най-важните, въпреки че няколко пъти сме отбелязвали, че в сегашния момент за България са важни. Те са много мажоритарни, личността ще бъде по-важната.

- Президентът е важен в три сфери – правосъдието, отбраната и външната политика. И в трите България има много важни задачи, така че кой ще бъде държавен глава е изключително важно. Това не зависи от формата и партиите, които го подкрепят, а от мажоритарния избор и кампанията. Оценяваме предстоящите избори за президент като много важни.

- Щях да възразя на думата конфликт, но с него сме основни политически опоненти от две години.

- Така е. И в Германия социалдемократите и християндемократите са заедно в управлението, случват се тези неща, но на идейно ниво, но на ниво национални приоритети в България БСП отдавна е извън разговора. В България тенденциите, идеите, принципните спорове са между мен и Борисов. Когато бяхме във властта, пак беше така.

Тук искам да говорим за най-важното. България изостава от Румъния във всяка една област по драматичен начин. Изостава по такъв начин, че се поражда съвсем очевидният риск общата европейска граница, която ще бъде бранена срещу мигрантската вълна, да се окаже, че минава по Дунав и България, макар и формално член на Европейския съюз, да остане в компанията на Сърбия и Македония, които не са. Това се дължи на изключително тежката политическа грешка на Борисов да отхвърли румънския модел за реформа в правосъдието за прозрачност и борба с корупцията.

Налагането на този модел помогна на Румъния да дърпа в бизнеса, в икономиката, в образованието и във външната политика. Нека да не подценяваме напредъка на Румъния спрямо България в отбраната. Румъния в момента е една превъоръжена държава, като ние тука се чудим как да ремонтираме москвича. Не познавам семейство, което си ремонтира москвича.

- Този въпрос е към Бойко, защото той започна тази наистина много груба атака, която беше изпълнена с преки лъжи както по отношение това, че контролираме съдилищата, така и по отношение на това, че аз съм искал от него да сменяме главния прокурор, така и по отношения на това, че гласуванията на ГЕРБ и ДПС се дължат на наши отсъствия от залата. Това са груби и преки лъжи, които мога да оборя във всеки един момент.

Въпросът, който задавате, е защо Борисов влезе в тази атака. Отговорът ми е, че го принудихме да опразни партийните каси на ГЕРБ и на ДПС. Опозицията отдясно от принципни позиции го принуди да прекратява обществените поръчки на Делян Пеевски, което неговото правителство е договорило, да спре до момента 3 млрд. лева, както се твърди, съмнителни поръчки. Това значи, че всички пари у нас са договаряни по съмнителни поръчки. То и така си беше и затова сме в опозиция. Фактът, че го принудихме да върви против интереса на партията си и против модела, по който управлява, естествено, че го е вбесило.

- Той се кле, кръсти се, че не било натиск от чужбина. Нека да му повярваме. Това звучи по-добре за ДСБ, защото значи, че е от нашия натиск вътре в страната.

- Като се кълне, че няма, значи няма.

- Те са в приоритетите, които Реформаторският блок винаги е извеждал. На първо място да се харчат отговорно парите на най-бедния данъкоплатец в Европа и да не е възможно в бъдеще 3 млрд. лева да се договарят в съмнителни обществени поръчки и те да бъдат прекратявани. За обикновения човек във Варна или Добрич това означава, че магистрала "Хемус" няма да има. Не виждам какви положителни точки може да си пише Борисов, защото са я подарили на Пеевски. В деня, в който официално я подариха на Пеевски, казах, че магистралата няма да я има, защото не може така да стане. Българското общество не може да понесе нито Пеевски да му строи магистралите, нито да строи магистрали с 30-40% надценка. Просто нямаме такива пари.

Цел е да спре картелът в обществените поръчки, където едни и същи пет фирми печелят и никога не се конкурират помежду си.

Над всичко друго да се въведе румънският антикорупционен модел с независима антикорупционна агенция в прокуратурата. Това работа доказано.

Другият приоритет е да се спре тази партийна вакханалия в назначенията в администрацията и да се електронизира управлението. Това са два процеса, които вървят заедно. Тук искам да бъда много справедлив, че предложенията на Румяна Бъчварова за електронното управление и за администрацията са изключително добри и затова не могат да минат през парламентарната група на ГЕРБ.

- Когато има слон на терена като ГЕРБ, не може да се правиш, че не го виждаш. Ние имаме политически мастодонт, въпреки че много му се огъват краката. Нестабилен е. Не може да се движи. Ние трябва да се съобразяваме с него – плановете на Борисов кога да има нови избори, той ще става ли президент, няма ли да става, са определящи за плановете на алтернативата на това управление. Тя трябва да бъде съобразена с възможността за основна опозиция на задаващата се коалиция ГЕРБ – БСП и да поеме властта след него.

ГЕРБ вече опита с ДПС и видяха, че е много непопулярно и следващият предпочитан партньор е по-вляво.

- Над половината десни избиратели гласуват за ГЕРБ.

- Моето впечатление е, че в ГЕРБ все още има много солидни десни партийни активисти на много места в страната. Общото между тях от най-ниското до най-високото ниво е, че са наритани в кьошето от Цветан Цветанов, а Бойко се прави на разсеян.

- Печели да подари още един часовник на Цветанов след следващите избори.

- Според мен това, което на политологичен език се нарича изборната машина, тоест комбинацията между присъствия в администрацията, назначаване и харчене на пари, е вече по-силно от посланията в ГЕРБ. Политиката отстъпи на машината.