Ханс Цимер, композитор: Холивуд ми даде свобода
Световноизвестният холивудски композитор Ханс Цимер идва в България за голям концерт в зала "Арена Армеец" на 16 май. През последните 30 години той е създал музиката за над 150 заглавия - "Рейнман", "Телма и Луиз", "Гладиатор", "Черният рицар", "Аленият прилив", "Карибски пирати", "Шифърът на Леонардо" , "Последният самурай", "Интерстелар", "Цар Лъв" и много други. Пионер в прилагането на електрониката към класическите аранжименти, след девет номинации и един "Оскар", след четири "Грами", той все още чувства, че светът е пълен с предизвикателства.
Обичам да се впускам в нови неща, казва той за турнето си, в което за пръв път от дълго време ще се изправи пред публиката в родната си Европа и ще изпълни известни свои произведения на живо - не само с оркестър, но и с група. Като дете бъдещият шеф на музикалния отдел на студиото "Дриймуъркс" обича да комбинира клавишите на пианото си със звука на моторната резачка. После пък има кратка кариера на европейската ню уейв сцена и дори се появява в първото видео по MTV - хита на Buggles "Видеото уби музикалната звезда" . Не и за него. Холивуд ми даде свобода, казва Цимер.
- Слабо известен у нас факт е, че сте започнали като кийбордист на ню уейв групи през 70-те години...
- Да, и в известен смисъл се връщам там, откъдето започнах! След толкова много години в студиото отново потегляме на турне. Вълнението от живото изпълнение, енергията, която идва от публиката... С огромен оркестър. Нямаме търпение.
- Какви бяха амбициите ви през онези години - представяхте ли си, че ще композирате филмова музика и ще стигнете до Холивуд, дори до "Оскар", или искахте да сте рок звезда?
- Всъщност исках да се махна от музикалния бизнес, защото беше започнало да става много скучно. Ако случайно имаш хит, се очаква да повториш същата формула в следващата песен. Не исках да правя еднакви триминутни парчета, така че за мен филмовата музика беше добре дошла...
Това е необичайно за някого без формално музикално образование - да се впусне в далеч по-сложния свят на композирането.
- Да, в известен смисъл сте права. Но тогава не гледах на него като на нещо по-сложно. Просто исках да опитвам нови неща. В Лондон работех като асистент на Стенли Майер, известен филмов композитор. Един ден дойде предложението да направя "Рейнман" и така се започна. Не бих казал, че преходът ми към Холивуд беше труден.
Всъщност за мен това беше свобода! Предлагах разни много екстравагантни неща, електронна музика, необичайни оркестрации - и всичко се приемаше. А да имаш стая със 100 музиканти, които са готови да експериментират с визията ти, е страхотно. На мен кинобизнесът ми даде свобода.
Как избирате филмите, за които композирате - особено сега, когато сте име? И как подхождате към писането на музиката?
- И преди, и сега винаги се започва по един и същ начин. Звъни телефонът и от другата страна е някой режисьор: "Дай да ти разкажа една история." А всички обичаме истории. И докато ми говори, понякога започвам да чувам откъслечни ноти, музика. Винаги се започва от историята, от разговора с режисьора - и дали мога да я разкажа чрез музика.
Но съм чела, че правите и проучвания - например за "Шифърът на Леонардо". Как ги прилагате в музиката?
- О, да, за "Шифърът..." направихме голямо проучване... Но всъщност не ги прилагам, защото музиката не работи с факти - за нея ползвам въображение. Даже не бих го нарекъл проучване, а просто учене. За снимките отидохме в Лувъра... Самият факт, че бяхме там, само ние, по средата на нощта, на метри от всички тези картини, беше невероятно. Това е красотата на филмовия бизнес - за една година можеш да посетиш няколко различни свята.
Можете ли да определите най-голямото си изживяване - от всичките филми и светове, в които сте попадали?
- Съвсем скорошно е - "Интерстелар". За който общувахме с невероятни учени като Кип Торн (едно от големите имена в теоретичната физика, консултирал филма - бел. ред.) Той работи върху теорията за гравитационните вълни от 20 години и сега целият му труд бе доказан.
Имаше хора, които се оплакаха от звука на "Интерстелар".
- Звукът на "Интерстелар" беше точно какъвто го искахме. Бих казал, че подходихме малко рокендрол... (Смее се.) Но има много начини да приложиш новите технологии - да вземеш кристалния звук, за който са предназначени, или пък да експериментираш с възможностите им. Вярно, че имаше хора, които се оплакваха, че на моменти не чуват диалога... Кристофър Нолан искаше да създаде у зрителя усещането, че е там, в пилотската кабина. Той не би пуснал нещо, ако не е перфектно според неговата визия.
След толкова филми и награди остават ли предизвикателства?
- О, винаги има предизвикателства на света. Да се изправя пред публиката на живо.Това е по-честно, отколкото да се криеш зад филма и да седиш в студиото, където имаш месеци да изпипаш всичко до последния детайл. Така че потегляме на това турне. Има тръпка, даже е леко плашещо.
Кой е вашият идол в света на филмовата музика?
- Енио Мориконе. Винаги голям експериментатор. Майстор.