- Най-стяскащите констатации в доклада са свързани с най-стряскащите развития с правата на човека през 2015 г. Те бяха в три сфери:

Разгулът на расизма, ксенофобията и дискриминацията спрямо някои етнически групи и особено срещу ромите и бежанците; Безпрецедентните констатации на два международни органа (Европейският съд по правата на човека по пилотното дело Нешков и други срещу България и публичното изявление на Комитета срещу изтезанията) във връзка с нечовешките и унизителни условия в местата за лишаване от свобода в България и с малтретирането на задържани от полицията; Влошаването на положението със свободата на изразяване и по-специално със свободата и етичните стандарти за упражняване на журналистическата професия. И в трите сфери положението в България отбеляза сериозен срив като най-сериозен бе той по отношение на публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие срещу ромите и бежанците.

- Това изследване констатира особено широко разпространение на речта на омраза в интернет сайтове и форуми, както и в други публични платформи. В нашия доклад ние, освен че констатираме широкото разпространение на публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие, обръщаме внимание и на причините за него, пред които ние като общество сме длъжни да се изправим. Те са две: влизането във властта на ултранационалистически партии от неототалитарен тип – НФСБ и ВМРО, за които расисткото и ксенофобско подстрекателство е основа на политиката и безнаказаността, породена от липсата на познания, на правна култура и на ценностна ориентация, съответна на нормите на едно демократично общество, което уважава правата на човека, у българската прокуратура.

Две телевизии с отявлено расистки и ксенофобски профил – СКАТ и "Алфа", бяха основни пропагандни рупори на посланията на политическите партии, на които те принадлежат, и подстрекаваха системно срещу ромите, бежанците и мюсюлманите. Езикът, който не само тези две медии, но и редица други, включително популярни телевизии, употребяваха спрямо бежанците – етикирането им като "пришълци", "незаконни мигранти", "ислямисти", "напаст", беше безпрецедентен. Кандидатът за кмет на София на БСП на свой ред ги нарече "нашественици". По отношение на ромите езикът на омразата стана особено вирулентен в навечерието на местните избори около разрушаването на техни жилища в няколко населени места на България.

По отношение на словото на омраза през 2015 г. за нас като правозащитници от ключово значение бяха констатациите и препоръките на Европейския комитет против расизма и нетолерантността (ЕКРН) в петия му мониторингов доклад за България от септември 2014 г. За съжаление, нито една от препоръките не беше изпълнена. Напротив, в редица сфери настъпи влошаване. Така например ЕКРН изиска спиране на публичното финансиране на всякакви организации и политически партии, които насърчават расизма. След последните парламентарни избори обаче се получи точно обратното – то се разшири. Освен партия "Атака", публично финансиране започнаха да получават и две други подобни партии – ВМРО и НФСБ, които ЕКРН открито нарече "фашистки". ЕКРН поиска проявите на подобни организации да се следят отблизо и техните расистки и ксенофобски изяви да получават ефективни санкции. Получи се точно обратното – техните подстрекателства, освен по партийните им телевизионни канали, получиха широко разпространение и чрез основните електронни медии. Техни партийни активисти са редовни гости в техните студиа и са масово припознавани като "експерти".

- Нека преди всичко да сме наясно за какво "разпространение" говорим. Става дума са публично подбуждане към омраза, дискриминация и насилие, което е престъпление. На него се противодейства с ефективни наказателни санкции. Обект на такива следва да станат преди всичко високопоставените политици, които са ангажирани с подобни прояви. Но както и при други престъпления по високите етажи на властта, органите на правосъдието в този пункт по-скоро ги прикриваха, отколкото да ги наказват. Какво се получи на практика? Всички си спомняме изказването от парламентарната трибуна на съпредседателя на НФСБ Валери Симеонов, който през декември 2014 г. употреби по отношение на роми израза "озверели човекоподобни", а за ромските жени каза, че са с "инстинкти на улични кучки", при това от парламентарната трибуна (може би най-вирулентното расистко изказване направено някога от трибуната на българския парламент). През юни Софийска градска прокуратура отказа да образува досъдебно наказателно производство срещу него. През февруари 2015 г. СГП отказа да образува досъдебно производство и по повод на изказването на министър Петър Москов от декември 2014 г. в което той оприличи ромите на "скотове" и "диви животни". На 31 януари 2015 г. ВКП окончателно отхвърли жалба срещу отказ от образуване на досъдебно производство по повод предизборните програми на НФСБ и ВМРО. В тези предизборни програми се предвижда трудова повинност за роми, сформиране на "доброволни отряди за защита на българското население" от ромите, изселване на ромите в "изолирани селища" с "денонощно полицейско присъствие", които да служат за "туристическа атракция", ограничаване на раждаемостта им. ВКП прие, че липсват данни за осъществяване на престъпно деяние по член 162, ал. 1, тъй като "със съответните предизборни програми се представят идеи и виждания, изразява се мнение по конкретно наболели въпроси и се излагат евентуални варианти за тяхното ефективно решаване." За прокуратурата с други думи имаме не расистки подстрекателства, а "варианти за ефективно решаване" на "наболели въпроси".

- Основният сред тези фактори е безнаказаността спрямо подстрекателството към омраза, дискриминация и насилие на лица от висшите етажи на властта. Тъкмо тя отприщи вълни от слово на омраза в интернет сайтове и в социални мрежи, което достигна безпрецедентни мащаби през 2015 г.

Безнаказано, с редки изключения, като например глобата срещу журналистката Албена Вулева, остана и подбуждането на по-ниско ниво. Такива бяха случаите на отказ, потвърден на три прокурорски инстанции, да се образува досъдебно наказателно производство по повод множеството закани и призиви за насилие и смърт срещу участниците в София прайд - 2014 г. чрез социалната мрежа Фейсбук, както и отказът от сътрудничество на МВР по установяването на източника на крайно расистки антиромски фотоколаж във Фейсбук.

- Най-застрашени от подбуждане към омраза, дискриминация и насилие през 2015 г. бяха ромите и бежанците. И в двата случая подбуждането се отля в действия. Бежанците бяха отблъсквани от границата, стреляни, бити и ограбвани от служители на Гранична полиция и от частни лица. Достъпът до територия и процедура на най-уязвимите от тях бе възпрепятстван от продължаващото строителство на оградата по българо-туската граница. Ромите в няколко населени места станаха обект на принудителни евикции от единствените им жилища около местните избори.

Наред с тези две групи, системни обекти на подстрекателство станаха мюсюлманите и хората с различна сексуална ориентация. Мюсюлманите понесоха негативите както на устойчивите анти-мюсюлмански стереотипи, така и на терористичните актове, извършени от екстремисти и масово заклеймени от мюсюлмани по цял свят. Хората с различна сексуална ориентация бяха заплашвани и обиждани особено около организирането на миналогодишния София прайд.

- Преди всичко, като си дадем сметка за това какво го поражда. То се дължи на няколко фактора – възможността на партии и политически лидери да притежават медии, натискът върху журналистите и плащането от властите на медии, най-често чрез пари по проекти на Европейската комисия, които формално са за отразяване на проекта, но на практика за осигуряване на медиен комфорт.

Възможността партии и политици да притежават медии в България е сериозен проблем. Такива са случаите с телевизия СКАТ, с телевизия "Алфа", както и с медиите около депутата от ДПС Делян Пеевски. Това не са медии в собствения смисъл на думата, така както не беше медия органа на ЦК на БКП "Работническо дело". Медия означава посредник в един просветен диалог по обществени въпроси между различни заинтересувани хора и групи със застъпване на различни гледни точки. Когато медията е собственост на лидера на една политическа партия за какво посредничество може да става дума? Това е политически агитпроп, а самата медия е негов рупор.

Що се отнася до натиска над журналисти, това е сериозен проблем в България, ако се съди по миналогодишното изследване на АЕЖ-България, но също така и трудно решим в малка и бедна страна, в която има симбиоза на политика, бизнес и реклама и никаква възможност на медията да се издържа от своите читатели/слушатели/зрители. Може би базираните върху интернет медии, чиито разходи са по-ниски, ще са в състояние да осигурят една по-голяма независимост на журналистиката. Но до това изглежда в страна като България има да се извърви дълъг път.

- Да, има, дори в такива ключови и "трудни" сфери като положението в местата за лишаване от свобода. След пилотното решение и публичното изявление на КПИ предишният екип на Министерството на правосъдието се мобилизира бързо и осъществи спешни ремонтни и строителни дейности в няколко затвора. Той също така предложи реформа в законодателството, регулиращо наказателното изпълнение, която, ако бъде приета от парламента, ще постави солидна основа за трайно решаване поне на най-сериозните проблеми. Положителни промени имаше и в други сфери – в деинституционализацията на детската грижа, колкото и половинчата да се оказа реформата там, в отслабването на политическия натиск върху независимостта на съда в сравнение с минали периоди, във внасянето в Народното събрание на законопроекта за равнопоставеност между мъжете и жените, в законодателните промени, регулиращи достъпа до обществена информация и дори, ако вземем бежанците, в подобряване на условията в приемателните центрове.