Мари Шуинар, хореограф: Вслушвам се в пулсирането на човешкото тяло
Световен театър в София и Международният театрален фестивал "Варненско лято" ще представят за първи път у нас безспорна емблема в съвременния танц - канадската хореографка Мари Шуинар. За Мари Шуинар е характерно, че нейните спектакли поставят като своеобразен ритуал примитивната енергия и еротичността в човешкото тяло. "От 1978 г, аз правя само едно – вслушвам се внимателно в пулсирането на живота в тялото и го отвеждам до точка на неговото кристализиране в един нов порядък", казва тя. Именно през 1978 г. Мари Шуинар прави своя дебют на хореограф и танцьор. През 80-те години си печели слава на скандална фигура на канадския танц с поредица от провокативни и сексуално заредени сола.В "Малък танц без заглавие" (1980) излиза на сцената, изпива чаша вода и уринира върху букет цветя. В друг танц от 1981 г. тя симулира сексуална сцена с човешки скелет. През 1990 г. създава собствена компания "Мари Шуинар", в която се изявява като артистичен директор и хореограф и печели световна слава, както и поредица от отличия. През юни тя ще получи най-високото национално признание - наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество. Досега отличието е било връчвано на творци като Джони Мичел, Ленард Коен, Дейвид Кронънбърг. Тя ще бъде представена в България с хореографиите й "Следобедът на един фавн" и "Пролетно тайнство". Те заемат особено място в творчеството й, както е и при големите хореографки Пина Бауш и Ан Тереза де Кеерсмакер, които също се връщат към първоосновите на модерния балет. Версиите на Мари Шуинар се представят по цял свят вече повече от 20 години. И двете представления запазват връзка с оригиналите на легендарния Вацлав Нижински, който с тях преобърна представите за танц на сцената в началото на XX в.
Занимавате се с танц вече почти 40 години, като от 1990 г. сте артистичен директор и хореограф на вашата компания "Мари Шуинар". Как бихте описали пътя си в това изкуство?
- Моят път в танца винаги е бил и продължава да бъде път на изследване, на изграждане, на непрекъснато удивление и празник.
В редица от вашите представления телата се появяват почти голи, често гротескни, еротично заредени, понякога дори анималистични. От друга страна често казвате, че гледате на танца като на сакрално изкуство. Какъв смисъл влагате в това?
- Христос е бил почти гол на кръста. Адам и Ева са били съвсем голи. Дева Мария често е изобразявана на Благовещение с почти оргазмично изражение на лицето. Не е ли образът на дявола също част от сакралното? Като тук говорим само за християнско изкуство. В много други култури – на северноамериканските индианци, на балийците, в тибетската и в африканската култура, голотата, анималистичните тела и изражения на лицето са свързани със сакралното. Посещението на музеи е добър начин да разширяваме разбирането си за човешката реалност и несъзнаваното.
Действително вие като че ли търсите стимули от различни културни среди. В момента сте установена в Канада, но сте живели също в Ню Йорк и Берлин, в Бали и Непал, като сте поставяли представления и за редица международни компании. Контекстът, в който работите, оказва ли специфично въздействие върху артистичния ви подход, има ли той някакво влияние върху вас?
- Не директно. Политическият или географският контекст може да окаже някакво влияние, но то не би могло да се открие еднозначно в работата ми. За мен винаги тялото е основният източник – неговото дишане, връзката му с космоса, с неговото ДНК, с органичната му история.
Как подбирате танцьорите в компанията си, какво търсите в един танцьор?
- Компанията ми прави редовно прослушвания и търси много добре тренирани танцьори, които подхождат към танца като артисти, като към поле за експериментална практика.
В България ще бъдете представена за първи път със "Следобедът на един фавн" и "Пролетно тайнство". И двете хореографии се отнасят към революционни танцови постановки от началото на 20 в. на Вацлав Нижински. Днес, когато някой хореограф създава своя версия на тези две произведения, винаги се появява очакването за някакво програмно изказване на собствените възгледи за изкуството на танца. Имахте ли това намерение? Каква беше вашата мотивация да се върнете към тези исторически заглавия и до каква степен вашите хореографии наследяват тяхната история?
- В "Следобедът на един фавн" ме интересуваше изпълнението на самия Нижински като фавн (тъй като аз вече имах няколко сола с "рога"). В "Пролетно тайнство" ме интересуваше партитурата на Стравински. Аз подходих и към двете хореографии въпреки и извън тяхната каноничност.
Основните мотиви в оригиналното либрето на "Пролетно тайнство" са ритуалът и жертвата. Но вашето представление изглежда като тържество на виталната и сурова енергия на живота. Това ли беше посоката, в която искахте да работите?
- Да, действително.
А може ли човешкото тяло да се окаже жертва на собствената си инстинктивна природа?
- Човешкото тяло е способно на всичко. Аз не се интересувам от изпадането му в жертва.
Какво ви впечатли в оригиналната хореография на Нижински "Следобедът на един фавн" и какъв беше вашият начин да я направите авторска и съвременна?
- Ние не знаем много за хореографията на Нижински. Можем да се доближим до нея единствено по снимките на барон Адолф де Майер. Интересуваше ме постигането на специфичната плоска архитектурна структура на тялото, което през цялото време е паралелно на публиката, и същевременно въплътяването на неговата органична и еротична сила.
Вие пътувате по цял свят. Според вашите наблюдения на какво се дължи изключителният отзвук, който работата ви получава навсякъде?
- Много хора ми казват, че са се почувствали дълбоко докоснати на емоционално, интелектуално, кинетично и естетическо ниво.
Спектаклите "Следобедът на един фавн" и "Пролетно тайнство" ще се играят в София на 31 май, 20 ч., Зала 1 на НДК и във Варна на 3 юни от 20:30 ч., Драматичен театър - Основна сцена, Варна.