Доц. Лъчезар Стоянов: Без оценка на комунистическия режим младите губят връзка с европейския културен кръг

Доц. Лъчезар Стоянов е специалист по нова българска и нова балканска история. Като преподавател в Нов български университет той е един от историците и обществениците, които настояват за разширено изучаване на тоталитарния режим в българските училища.
С фондация "Истина и памет" вече са внесли в образователното министерство списък с 26 факта и събития от това време, които трябва да влязат в учебниците по история. Целта е да се създаде у младите хора критично отношение към случилото се през периода от 1944 до 1989 г. в страната.
Който не помни историята си, е обречен да я повтаря - това е един от мотивите за искането 26 факта и процеса от тоталитарния режим в България да влязат в учебниците по история. Противници на идеята обаче биха казали, че оценъчният характер на представянето на периода от 1944 до 1989 г. би бил прекалено силен заради малката времева дистанция.
- Какъв е смисълът на изучаване на историята в училище изобщо? Да се решат няколко обществени потребности - първо, едно общество е сплотено общество, когато познава миналото си, има чувство за общо минало и настояще и стремеж за общо бъдеще; второ - пренасянето на ценности: миналото никога не е еднозначно, в него има и възходи, и падения, и мерзости, и величия, и смисълът на историята е да пренася добрия пример, добрите практики. Историята има две задачи - да показва миналото като ключови събития, които са повлиявали на развитието ни, но и да дава оценка за тях - водили ли са до добро, до постижения, до напредък или до обратното, до регрес, до упадък.
В обществото бе вкарана преднамерено тезата, че историята трябва да се създаде от неутрален набор от някои факти. Такова фактологично изложение изсуши историята, премахна нейния смисъл и това е основата за духовното объркване и моралната разруха, която толкова ни тревожи особено сред младите. А недалечното ни минало еднозначно е оценявано в целия свят като едно недопустимо отклонение от нормите на нормалното човешко поведение. Имам предвид една декларация - директива на Европейския съвет, впрочем гласувана и от нашето Народно събрание, за европейската съвест на Вацлав Хавел, в която се иска да бъде осъдена идеологията и практиката на трите тоталитарни режима - комунизма, националсоциализма и фашизма. Ние сме длъжни, оценявайки най-близкото ни минало, да следваме тези насоки в европейското разбиране.
Какви истини за тоталитарния режим у нас трябва да влязат в учебниците?
- Много неща са преднамерено скривани. Например античовешката, нехуманна и репресивна природа на самата идеология на комунизма - идеология, която иска изграждането на едно общество, което е лишено от собственост, от семейство и е без държава; хора, които да бъдат абсолютно равни - то противоречи и на самата човешка природа, на самия стремеж на човек да се реализира в обществото. И за производните на тези антихуманна идеология политически партии, тяхната репресивност и желанието тази идеология със сила да се наложи на целия свят; и за тежките практики от тази идеология, които българските комунисти наистина налагат - няма една дума.
Няма една дума за такава мрачна световна организация - единствено за Коминтерна, на която БКП се съгласява да бъде само секция - напълно интелектуално, политически и финансово зависима от Москва. Откакто носи името БКП, това не е национална партия, а само секция, териториално поделение на една световна и чужда партия. От политиката на тази организация се скрива Септемврийското въстание - опит за метеж със съвсем чужди цели, за да се помогне една химерна революция в Германия; последвалата гражданска война 1923-1925 г. и един от най-големите терористични актове в България - атентатът в "Св. Неделя", насочен срещу целия политически и интелектуален елит на страната. След 9 септември, когато комунистите вземат властта, също липсват неща - репресиите за налагане на воля; произволното етикетиране на фашисти, за да елиминират потенциални противници; идеята да се унищожи буржоазията; отнемането на имуществото на практически цялото население.
В Живковата конституция се забранява частната собственост, има само лична - в тълкуванията се свежда до четката за зъби, обувките и ризата на гърба. Репресивен характер, интелектуална окастреност, цензура, концентрационните лагери, колективизацията. Всичко това е твърде, твърде много спестено заради желание да се размие този период и се появява една тлееща носталгия, която за жалост започва да набира скорост и сред младото поколение.
Не са ли причина за този носталгия фактите, че все повече млади хора у нас са безработни, че доходите са ниски, а здравеопазването е лошо?
- Разбира се, че трудностите в ежедневието са естествена хранителна среда за по-радикални настроения. Но това е част от една хибридна война в България, която има една дълбока антиевропейска насоченост - да ни измести от пътя на пълната европейска интеграция и градене на общо бъдеще в европейската цивилизация, към която имаме немалък принос за нашето 1300-годишно развитие като държава и общество. Това е само частично обяснение.
Преднамерено е незнанието за идеология, за истинските цели на комунизма, методите, с които те боравеха и налагаха властта си. Започва да се прокарва една идея - все по-нагло се заявява, че комунизмът, видите ли, е един светъл идеал, който само е бил изкривяван от лоши хора. Терминът "Култ към личността" е съчинен от Никита Хрушчов, прехвърляйки на Сталин обвинения за репресиите, които той наистина извърша в Съветския съюз и останалите страни - а подмяната е, че комунизмът е добър, Сталин го изкривил, но Ленин бил съвсем друг човек. Но именно Ленин създава концлагерите, създава ЧК и наследникът му КГБ. И започва пробутването на едни примери колко евтина била водата, билетчето за трамвай и т.н.
Но в момента имаме далеч по-големи лични възможности - постижение на демократичния път, по който се опитваме да вървим: свободата на пътуване в чужбина; възможността да избираш стоки, да работиш, каквото искаш; цели свободи, които нямахме в онова дефицитно общество. Хората много бързо забравиха в носталгия по една сигурност, но сигурност в мизерия. Това ли е стремежът на човек? Този "идеал" не може да бъде истински идеал на какъвто и да е човешки процес. Дори в началото и БСП се дистацира от БКП - режимът на Тодор Живков бе наричан едноличен. А сега: "При бай Тошо колко беше хубаво". Толкова беше хубаво, че първоначално силно се дистанцирахме от него. С дистанция на времето се връща този култ - показателно за това е и поклонението на БСП на паметника на Живков от страна на новото ръководство, което уж има заявка за проевропейска политика. Това всъщност е доста разобличително и хората трябва да си дадат сметка кои са те и какви са техните идеали.
Нашата перспектива са НАТО и ЕС. Да си беден в клуба на най-богатите сигурно е малко комплексиращо, но се преекспонира. В световен мащаб ние сме богато общество с добри възможности. Но отказа от сравняване, от оценка е това, което манипулира. Това е плод на една огромна манипулация, която въвлича все повече и повече от младите хора с все по-лошо образование и с доста ерозирали ценности.
Една от големите "мистерии" на онова време, която е най-близка до младото поколение, е аварията в Чернобил. Какво трябва да се знае за реакцията на българската власт тогава?
- Една технологична авария в Чернобил, която може да се случи навсякъде, както се вижда. Порочен е обаче опитът да се скрие заради идеята за престиж. В Съветския съюз всичко е най-добро, най-престижно, там не може да има катастрофи, всички хора са много щастливи. В Съветския съюз преднамерено бе скрита катастрофата и хората бяха излъгани. Това автоматично направиха и българските им слуги - не ни казаха, че пада радиоактивен дъжд, хората ядоха салати от собствените си градини, не се взеха никакви мерки за опазване на здравето, а те са били изключително лесни. И това си е едно престъпление срещу здравето на нацията. По идеологически причини да жертват здравето на населението! Колко неморално е само!? Ето това доказва, че комунизмът е антиморална и нехуманна идеология. Но това е един от многото примери.
Преди това има далече по-масови престъпления - 30 000 избити хора без съд и присъда, в концлагерите всъщност са вкарвали хора без съд и присъда, т.е. формално не са нарушили закон, но по политическа целесъобразност милицията ги прибира, някои от тях за десетилетия; "осъдени" без съда на тежък труд, някои от които умират. За каква справедливост може да става дума в едно общество, което по усмотрение на някого изпращаш човек на каторжен труд, който ще го убие. Аз съм живял много живот в това време - стоковите дефицитите бяха перманентни. Всичко беше с връзки. Опашки-връзки. Връзки-опашки. Излизане в чужбина - просто забрави. Четене на каквото искаш или слушане на каквото искаш? Просто забрави. Западна музика? Дънки? Просто забрави. Къса пола или панталон - слага се печат. Партията казваше как трябва да бъдем облечени, как да мислим, кого да славославим. Опит за контрол върху всички аспекти от живота на хората - облекло, култура, музика, нрави. Какво и как да работиш или да не работиш, къде да ходиш или да не ходиш.
Това днес не се казва. И това е опасното. И затова е и големият проблем с учебниците - целта на подготвените учебници не е да кажат това, а трябва. А най-лошото е, че в една перспектива все повече това ще отличава българските младежи от техните връстници в Европа. И посяга на една перспектива на основно право, което ЕС ни дава - на свобода на придвижване и на идеи. Каква свобода да идеи ще имат те!? Въобще няма да успеят да се впишат в европейския културен и манталитетен кръг.