Ерик Вю-Ан, балетист: Варна е невероятен шанс да срещнеш нови танцьори
Френската балетна звезда Ерик Вю-Ан е член на журито на Международния балетен конкурс във Варна. За първи път той участва в "балетната олимпиада" през 1980 г. и направи сензация като спечели награда в категория "младша възраст". Неговата световна кариера започва в Гранд опера, а след това има дълъг творчески период като танцьор в трупата на Морис Бежар.
Ерик Вю-Ан се снима и като артист във филмите "Чай в Сахара" на Бернардо Бертолучи, "Катя и Володя" на Доминик Делуш и в "Нижински – марионетка на Бога" на Филип Валоа. Блестящата му кариера на солист включва широк репертоар от класически роли – една от най-ярките е Солор в "Баядерка". Артист, певец и педагог, Ерик Вю-Ан е аботил е като артистичен директор на трупите в Бордо, Авиньон и Националния балет на Марсилия. В момента е директор на балет "Медитеране" в Ница.
Защо е важно за един млад танцьор да участва в Международния балетен конкурс във Варна, както го направихте Вие през 1980г.?
- Участвах в конкурса през 1980 г., защото това е най-известният конкурс в света. Освен това ние, французите, имаме традиция в този конкурс – като се започне с Патрик Дюпон, Клотилд Вейе – моя приятелка и блестяща балерина, Елизабет Плател...
На 16 години реших, че ще е добре да срещна няколко поколения артисти, които танцуват тук. Тогава видях Евелин Харт, която танцува в "Старша възраст", и в която се влюбих. След това имах шанса да участвам с нея в различни гала-концерти по света и станахме приятели. Варна е невероятен шанс да видиш танцьори от цял свят, да се запознаеш с тях.
Трудно състезание ли е?
- Да, всяко състезание е трудно, когато си млад. Особено когато искаш да направиш всичко по най-добрия начин. Голямо предизвикателство е дали ще стигнеш до финала.
Сега като член на журито във Варна какво виждате – променя ли се танцът?
- За щастие – да! Танцът е еволюция – техниката, чистотата стават все по-съвършени. Но имам чувство, че някои балетисти и балерини не отдават нужното на смисъла на танца. Работата не е само да правиш повече пируети, а да мислиш за музиката, защото твоето тяло е част от оркестъра. Артистът трябва да знае защо прави стъпките, какво е значението им и да интерпретира според музиката – това са двете най-важни неща, за да направиш връзка с публиката. Иначе тези технични състезатели приличат на танцуващи машини, макар и красиви.
Как се срещнахте с Морис Бежар?
- Бях в парижката Гранд опера и танцувах с Мари-Клод Пиетрагала. Участвахме в "Пролетно тайнство". Бежар беше много впечатлен и пожела да работи с млади танцьори като нас. Постави едно голямо па-де-дьо за мен и Силви Гилем – балет от половин час "Движение. Ритъм. Етюд" по музика на Пирори. А след това постави седем творби само за мен - "Болеро", "Кабуки" с Балета на Токио, "Бакти", "Арепо" с балета на Парижката опера, "Шака"... Работихме в Русия в Санкт Петербург заедно с балета "Киров". Това беше "Бяла нощ" заедно с Владимир Василиев, заснет е и на филм.
Една от най-впечатляващите ни работи с Бежар беше възстановка на една много много отдавнашна творба, направена за Ида Рубинщайн през 20-те години на ХХ век по музика на Дебюси. Беше вълнуващо и заредено с много енергия.
Имал съм щастието да общувам с всички гении на танца от ХХ век – Мая Плисецкая, Серж Лифар... Цялото това обкръжение със своя потенциал дава много. Връзките ни са били лични, на живо. За разлика от новото поколение, което е втренчено в YouTube. Не казвам, че е лошо да гледаш старите майстори на видео, но личната връзка, усещането да работиш в залата с големите, те да ти показват, да ти предават – дори и две стъпки, които могат да се окажат важни за бъдещето тиq са много важни. Личният контакт – това е друг "парфюм".
Как се чувствате като директор на балетната трупа в Ница?
- Добре, защото, когато отидох да работя там, това беше една съвсем малка трупа от петнайсетина човека. Успях да убедя кмета на Ница да я увеличи до 26 танцьори. За седем години поднових почти изцяло трупата. В репертоара съм включил произведения на всички значими съвременни хореографи – Начо Дуато, Килиян, Баланчин, Робинс. Имаме голяма продукция – аз поставих "Копелия" с костюми от Парижката опера, хореографията на второ действие е изцяло моя.
Поставих "Дон Кихот", "Силфида"... Пътуваме по цял свят – Хонг-Конг, Куба, миналия септември играхме в театър "Михайловски" в Санкт Петербург. Ако работех в голяма трупа, щях да съм по цял ден на бюрото си, а малката трупа ми дава шанса да съм с танцьорите в залата и да започвам деня си с екзерсиз.
Вие живеете в Ница, където ден преди началото на Балетния конкурс във Варна се случи поредния чудовищен атентат...
- За мой късмет ден по-рано вече бях пристигнал в България. Мястото, където работя, е буквално на 10 метра от това, на което беше извършен атентата. Обичайно нашият театър има спектакли през юли, но тази година си дадохме почивка заради футболното първенство.
Голяма трагедия, огромно нещастие, а още повече, че дни след това стана похищението в църквата в Сент Етиен дю Рувре, където беше убит свещеник. При това пак недалеч от нас.
Ужасявам се при мисълта, че нападения се случват по време или след представления и концерти. Смятам, че ние трябва да продължаваме да творим красота, защото тя прави нещо специално – променя сърцето на човека, мислите му. Светът е полудял, станал е жесток, случват се ужасни неща – загиват невинни хора, деца. Това, което можем да направим като артисти, е да разпространяваме повече човечност, която да изтласква безчовечността.