- Законопроектът е крайно необходим. Ситуацията, както в света, така и в Европа показва, че подобно законодателство е навременно. Ограничаването на права може да стане само по време на извършване на антитерористична операция или при преодоляване на последствията след терористичен акт и само в определена зона. Конкретен пример- в зоната в която се извършва операцията, трябва да може да се ограничи правото на предвижване, правото на комуникация, хората да се изведат, включително и насилствено от района. Това се прави с цел да се запази техния живот. Спирането на комуникациите е с оглед да не могат да се предупредят терористите. Другото, което беше дебатирано е преместването на автомобилите. Тези всичките неща ги има и сега. Ако превозно средство пречи на полицейска акция, то може да бъде преместено. Ако става въпрос за възможността да се взимат и да се използват по време на акция автомобилите, то хората си представиха малко холивудския вариант, как полицая им взима колата и почва да гони терориста с нея. Тук може да има и различни хипотези, като нуждата да се изведат пострадалите. Това са много правилни неща за да може да реагира държавата, ако не дай боже се случи подобна операция.

Оперативният щаб, който взима решение дали да обяви или не самите нива на заплаха, включва цялото ръководство на българските специални служби, както и на МВР, и на Министерството на отбраната, както и политическото ръководство, така че има ясно разпределение на отговорността. Една друга критика е даването на полицейски правомощия на военнослужещите. И сега на армията е вменено задължението за охрана на стратегически обекти, но то бе твърде общо. Сега всичко е детайлно разписано. Тези правомощия дават право при охрана или пропусквателен режим, да се проверят документи и багаж и при необходимост да задържат до идването на полицай. Това ще става при разписани правила, както и сега става при охраната на границата

- Преди няколко години, през 2010-2011 г., когато се изготвяха една част от стратегическите документи в сферата на националната сигурност и отбраната, анализът беше, че няма заплахи в района за България. За съжаление средата за сигурност много се промени. Двата основни конфликта в района в който живеем могат да се разгорещят още повече. Единият е гражданската война в Сирия и действията на Ислямска държава в Сирия и Ирак, която се намира на около 1000 км. по въздушна линия от България. От друга страна на Североизток е конфликтът в Украйна, който не трябва да се разглежда като отделен случай, а трябва да се погледне цялото северно Черноморие, като се мине през Украйна, през Молдова, Грузия и Армения. Това е една огромна зона на несигурност до границата ни. Във всяка една от тези страни има или замразен или горещ конфликт. Ако се погледнат и събитията в Турция от миналата седмица, гръцката криза, в Македония не могат да насрочат избори, Сърбия също има много проблеми и се оказва, че единствените стабилни страни в тази част на Балканите са България и Румъния. Много хора се шегуват със стабилността, но когато нямаш стабилност, не можем да говорим за развитие на бизнес и на нищо.

Няма и перспектива да се промени ситуацията към по-добро, не става въпрос само за Сирия и Ирак, има конфликти и в Йемен, в Северна Африка продължават събитията, в Либия тепърва ще се усещат негативните последствия. За съжаление се отива към един етап на несигурност и трябва да вземем мерки. Хубавото е, че сме членове на два изключително важни съюза за нашата сигурност, това Европейския съюз и НАТО. Без тях би ни било изключително трудно да гарантираме сигурност и за това е важно, особено в рамките на Северно-атлантическия съюз, да сме не само активни, но и да задаваме дневния ред.

- В Черно море има зона на несигурност след анексията на Крим от страна на Русия. Самата Руска федерация преминава през етап на подмяна и превъоръжаване на своя флот в Черно море. Руския черноморски флот включва и средиземноморския флот на Руската федерация. Самото напрежение между НАТО и Русия няма как да донесе нещо позитивно. И двете страни трябва да намерят начин да намалят напрежението. В това влиза и изпълнението на Минските споразумения от Русия, както и от Украйна. Това, което показаха събитията в Крим е, че всички страни членки на НАТО трябва да покажем, че сме единни и ще защитим член 5-ти от договора на Алианса. Такива бяха и решенията от срещата във Варшава, включително за операциите по киберсигурност и двете зони, които са подобни – в Балтийско и в Черно море. В Черно море няма как да постигнем спокойствие с ескалация на напрежението. Премиерът беше много прав, когато заяви в Бургас по време на учението "Бриз 2016" за двете ни основни задачи. Като съюзник в НАТО имаме задача да тренираме със съюзниците, да поддържаме висока готовност на нашите въоръжени сили и те да бъдат в готовност да отговорят на всяка една заплаха. Работата на политиците е, да направим така, че въоръжените сили да нямат работа, да не допуснем ескалация на напрежението в Черно море. За това трябва да търсим начин да се гарантира стабилността и да се спре ескалацията във въоръжението. В тази връзка намаляването на въоръжението, на елементите, които биха донесли заплаха е една добра стъпка и от страна на Руската федерация и от страна на НАТО.

Колкото до заплахата от паравоенни формирования не само в България, но и в Източна Европа – всички страни по източния фланг на НАТО взимат мерки. У нас скоро имаше разговор по темата между службите за сигурност и правителството. Нашите служби следят активно и ако сметнат за необходимо ще действат.

- Напротив изпълняваме доста успешно решенията от Уелс. Трябва да се постигне бюджет за отбрана в рамките на 2% от БВП до 2024 година. За първи път от много години се отделиха пари за модернизация на армията. За тази година имаме отделени 160 млн. лв. целево, от които 80 млн. за поддръжка и модернизация на МиГ-29, за да може да гарантираме нашата въздушна сигурност до момента в който дойде новия модел изтребител и 80 млн. лв. за започване на проекта за нови кораби за флота. Държа да отворя една скоба, че корабите са ни крайно необходими, не толкова като опит за увеличаване на нашата техника и въоръжение в Черно море, а по-скоро за модернизация на флота, тъй като до 3 години ние трябва да извадим от въоръжение 3 съветски кораба, което ще се отрази жестоко на нашия флот. Ние поддържаме нивото на бойни кораби, каквото е в момента, просто минаваме към по-нови платформи за да можем да отговорим на заплахите. Парламентът прие през тази година два от трите основни приоритета за модернизация – проекта за нов боен многоцелеви изтребител и за тези кораби, за да започне тяхното строителство. Очаква се правителството да внесе и третия – за нови бойни машини за пехотата. Сега текат преговорите на Министерството на отбраната, които бяха представени на парламентарната комисия и трябва до края на годината да ни дадат спецификация за нов изтребител, защото при междудържавен договор трябва да се ратифицира от парламента. Това, което е записано в проекта е, че сделката трябва да стане на ниво държава-държава, което е изключително важно по две причини. Първо, държавата ще бъде гарант. Второ, по този начин се избягва всякакъв корупционен елемент, тъй като няма фирмено участие. Живот и здраве, до края на годината трябва да имаме решението за новите изтребители, които до 2 години да влязат на въоръжение. Има един технически период в който трябва да се обучат летците и наземния състав и т.н. Важно е въпросният изтребител да е от западен модел, за да може да бъде съвместим с нашите съюзници. Има огромна разлика във философията за използване на самолети от натовските държави и тези от съветско време.

- Най-малкото е, че според вече руската, и съветската, военна доктрина има три различни типа изтребители: за прихващане, за поддръжка на пехотата, за поддръжка на флота. МиГ-35 има различни модификации за всяка една роля. По същия начин ние поддържаме два вида самолети - МиГ-29 и Су- 25, вторите са за поддръжка на флотата и пехотата. Западният вариант, било то "Грипен", било то Ф-16, "Еврофайтър" или който и да е произвеждан в натовска държава може да изпълнява в един полет всички тези мисии. Второто е самата философия на използването. При руснаците изтребителната авиация седи на земята и в момента в който се прихване мишена или нарушител, самолета се издига за да го прихване и се приземява максимално бързо. За това и двигателите им са предвидени за много по-бързо набиране на скорост, но и с много по-къс живот. Цялата концепция на западните самолети е да стоят максимално дълго във въздуха. За това имат възможности за въздушно презареждане и по-дълъг ресурс на двигателите.

- Това е проблем не от вчера, а от много години. Вече трето редовно правителство се сблъсква с този проблем. От 2013-2014-та руската страна редовно извършва полети, които реално не навлизат в нашето въздушно пространство, но ние сме задължени да вдигнем двойка дежурни изтребители. Това става по заповед от съюзното командване, което отговаря за въздушния контрол на натовското пространство, за да може при евентуално нарушение те да реагират. Руската техника така и не навлиза в българското въздушно пространство. Това от една страна изтощава сериозно ресурса на самолетите, което няма как да ни помага да поддържаме ефикасна авиация. Една страна, като знае колко точно ни е ресурса на двигателите може много по-лесно да го изтощи, дори и от икономически интерес, за да може много по-често да ги ремонтираме при тях. Има и една чувствителна информация, колко точно самолети могат да бъдат вдигани и колко е ресурса, което не е добре да го има друга страна освен от България. Това е друга причина да вземем западен модел самолет, така че да можем сами да го поддържаме.