Сопраното Клерън Макфадън: Новите технологии променят контурите на музиката
Сопраното Клерън Макфадън е една от звездите в тазгодишното издание на варненския фестивал за експериментална музика "Радар". В неговата програма тя ще се представи с главната роля в съвременната опера "Лилит" и концерт, посветен на американската музика. Макфадън завършва оперно пеене в Eastman School of Music в Рочестър, Ню Йорк.
Международната си слава тя печели както с изпълнения на роли в класически произведения, така и с интерпретациите си на модерна и съвременна музика.
За изпълнението си на пиесата "Жената и заекът" заедно с лондонския камерен оркестър Nash Ensemble е номинирана за награда "Грами".
През 2012 г. Макфадън решава да продуцира сама първото си представление, което разказва по необикновен начин трагичната история на Лилит - първата жена на Адам според едно от кабалистичните предания.
Фестивалът RADAR е платформа, която свързва музиката с други изкуства. Дава ли това нови възможности за изява на творците или е по-скоро експеримент, ориентиран към привличането на по-широка публика?
- Мисля, че в XXI век участието в подобни проекти, които дават възможност за съвместна работа на различни артисти, е много важно. Терминът, с който някои определят подобни музикални експерименти е "кросоувър" – съчетание на елементи от няколко стила, за да стане възможно достигането до по-широката публика. Лично за мен този вид изкуство е отражение на състоянието, в което се намира модерното общество. "Чистите" жанрове, както и хомогенните общества отстъпват място на многообразието във всичките му форми.
Каква беше твоята мотивация, да приемеш участие в толкова модерен проект като операта "Лилит"?
- Винаги съм била впечатлена от характера, от образите на силните жени – като се започне от историята и се стигне дори до анимационните филми. Например Уилма от "Семейство Флинстоун" или Мардж от "Семейство Симпсън"... Образът на Лилит е съчетание от всички качества - добри и лоши, които една жена може да притежава. Затова ме заинтригува толкова силно. Лилит е моето лично "пътуване".
А какво освен продуцирането на операта"Лилит" смяташ за важно в работата си до сега?
- "Лилит" със сигурност! Освен това няколко вариации върху класически композиции на Шопен, които съм представяла спонтанно на различни концерти. Подобна "звукова инсталация" направих неотдавна по време на записи в едно студио в Ротердам. Това беше и първото ми подобно изпълнение. Експериментирахме с пианиста, който ми акомпанираше, върху текстове на Едуард Къмингс, Хайне, Гьоте. Резултатът беше впечатляващ и промени начина, по който до този момент гледах на музиката.
Значи импровизацията е много важна част от твоята музика...
- Тя е навсякъде, дори и в ритъма. Начинът, по който преминавам от една нота към следващата. Има толкова много различни начини, по които това може да бъде направено! За това работата ми е насочена почти изцяло към импровизацията.
Как влияят според теб новите технологии на начина, по който се прави изкуство?
- Винаги съм била фен на технологиите и начина, по който те помагат на музиката да се развива. Например в миналото не е имало усилватели, а това е изисквало от оперните изпълнители владеенето на специфични техники на пеене, зали със специфична акустика. Сега, при наличието на микрофони, нещата са много по-лесни и дори зала за 2000 души може да бъде безпроблемно озвучена. В страни от това новите технологии позволява да добавим цвят в музиката, да играем с ехото, да преправяме контурите на звука...
Кои са най-близките ти цели като музикант?
- В момента ме занимават всички възможности за обща работа с различни артисти, генерирането на нови форми и жанрове, на нещо ново и съвършено различно. Това е, с което се занимавам в момента. Чувствам, че духът на времето е такъв, и аз му отвръщам.