Георги Арабаджиев, зам. главен секретар на МВР: Седмината турски граждани сами са поискали принудително връщане

"Дневник" се обърна с въпроси към зам. главния секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев по повод върнатите в Турция седмина нейни граждани. След като случаят стана обществено достояние от турските медии, Гранична полиция даде пресконференция. На нея обаче не се изясниха основните въпроси - дали те са имали време да обжалват принудителното им извеждане, дали им е било обяснено, че могат да поискат адвокат, дали при предаването им са били уведомени омбудсманът и неправителствени организации, както и дали турските граждани са уведомили българските власти, че ако бъдат върнати ще бъдат подложени на преследване.
От интервюто се разбира, че седмината турски граждани сами са поискали да бъдат принудително върнати в Турция. Вчера "Нова телевизия" съобщи, че според близки на задържаните те са поискали писменно закрила у нас. Позицията на МВР е, че това не е така.
Заглавието е на редакцията.
Имали ли са адвокати седмината турски граждани след задържането им на Дунав мост? Искали ли са да им бъде предоставена адвокатска защита?
- На турските граждани е предоставена възможност да ползват адвокатска защита, но същите не са поискали такава. През цялото време на престоя в страната ни им е бил осигурен лицензиран преводач.
Било ли им е обяснено, че имат право на адвокатска защита и че имат право да обжалват принудителната административна мярка за отвеждането им до границата по Закона за чужденците?
- Разяснено им е, че имат право да обжалват както заповедта за 24-часово задържане, така и принудителната административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата на страната". Удостоверили са собственоръчно върху документите, че са запознати с правата си. Разяснено им е, че могат да кандидатстват за убежище и/или хуманитарен статут. Отказали са това, както са отказали на същото предложение и на румънска територия, пред румънските власти, където са задържани.
Каква причина те посочиха за напускане на Турция и минаване на българската граница?
- При беседите с тях са заявили, че от няколко месеца са безработни и са искали да стигнат до Западна Европа, за да си търсят работа.
При разговор с разследващите не са ли заявили, че в Турция ще бъдат преследвани и че имат страх да бъдат върнати там?
- Не. Не са споменавали за това, че имат проблеми с правосъдието в Турция, още по-малко, че са търсени във връзка с опита за преврат.
Поискаха ли да бъдат изправени пред съда в България?
- Разяснено им е, че ПАМ може да бъде обжалвана пред съд, като за целта те следва да бъдат отведени в дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция". Но те отказват както да обжалват, така и настаняването в дом. И тъй като процедурата изисква наложената ПАМ от граничното полицейско управление в Русе да се осъществи от Дирекция "Миграция", турските граждани е следвало да бъдат настанени в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци в Любимец. Те са отказали да подпишат заповедта за временно настаняване в дома в Любимец и са предпочели реализирането на принудителната мярка.
Бихте ли предоставили протоколите от разпитите на тези хора, след като вече са експулсирани?
- Предоставянето на такива документи би било прецедент. При всички случаи то трябва да бъде съобразено със защитата на личните данни и съгласието на лицата за разпространяване на съдържащата се в тях информация.
В допълнение – поставя се въпросът защо българската общественост не е била уведомена. Държа да уточня, че за периода от 1 януари до 19 октомври от България са върнати общо 739 граждани на трети страни. Не е практика да се дават публични изявления по такива поводи.
Защо при всички други случаи на незаконно преминаване на границата чуждите граждани се изправят на съд, а в този случай не са изправени пред съда?
- Не във всеки случай на незаконно пресичане на държавната граница се образува досъдебно производство, респективно - внася се обвинителен акт. Държавата има друг механизъм, административноправен, който се прилага най-често в случаи като дискутирания. Тъй като обикновено и при наказателно, и при административно производство санкцията е идентична – административна.
Защо споразумението за реадмисия се сочи като основание за връщането им в Турция, като то касае граждани на трети страни?
- Споразумението е между ЕС и Турция. Към настоящия момент то се прилага само по отношение на турски граждани. Турция е 3-та държава, втора е всяка друга държава от ЕС и първа е България.
Обяснете противоречието, че те са изведени от България по силата на принудителна административна мярка и същевременно са върнати в Турция по споразумението за реадмисия?
- Принудителната административна мярка е издадена в резултат на изпълнение споразумението за реадмисия.
От 72-та случая на върнати турски граждани в Турция освен случая с Абдулах Бююк имало ли е други случаи на поискана от Турция екстрадиция и разрешение или отказ от българския съд за такава?
- Приемането и предаването на екстрадираните лица се осъществява от Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието.
След като има прекратено от прокуратурата в Русе досъдебно производство и срещу седмината турски граждани за незаконно преминаване на границата, било ли е уведомено посолството на Турция, каквото задължение имат разследващите полицаи?
- При започване на наказателно производство посолствата се уведомяват. В случая срещу върнатите в Турция лица е отказано образуване на досъдебно производство.
Посолството уведомено ли е за разследването и постоянния арест на шофьора, който ги е превозвал?
- Тъй като срещу него има привличане към наказателна отговорност, е уведомено.
Защо МВР продължава да не изпълнява закона и не уведомява националния омбудсман в случаи на предаване на чужди граждани на Турция?
- Защото няма механизъм. Споразумението до началото на тази седмица беше за съгласуване при неправителствени организации. Предстои подписването му в най-скоро време. Търсят се оптимални решения, тъй като Директивата на ЕС за връщането не дава подробни предписания как трябва да изглеждат националните системи за наблюдение на принудителното връщане. Тя предоставя широка свобода на преценка на държавите членки. Въз основа на текста на директивата и нейния контекст в "Наръчник за връщането" са дадени някои насоки, сред които член 8, параграф 6 не предполага задължение да се наблюдава всяка една операция по извеждане. Система за наблюдение, основана на проверки на място и на наблюдение на случайно избрани случаи, може да се счита за достатъчна, доколкото интензивността на наблюдението е достатъчна, за да гарантира общата ефективност на наблюдението.
Защо сирийските граждани не са отведени до границата с Турция, а са в дирекция "Миграция"?
- Защото са поискали в страната ни да стартира процедура по предоставяне на мигрантски статут, каквато турските граждани не са поискали. Освен това самоопределилите се като сирийски граждани не са имали документи за самоличност.