- Най-вероятно там трябва да зададете този въпрос. От наша гледна точка - три месеца преговаряхме, приехме всяко изискване на г-жа Нинова и в крайна сметка тя не само се отказа от това да имаме общ кандидат, но го направи по демонстративно пререкателен начин. Единственият, който печели от това, е ГЕРБ и кандидатът на ГЕРБ. Друго обяснение нямам - там очевидно има някаква договорка.

- Разбира се, очаквам да привлека гласове и от леви избиратели, но и по-широко - от всеки, който не обича тези задкулисни необясними пируети, които правят политиците, какъвто направи Нинова, и които искат следващият президент да не е неясна фигура, която не поема ангажимент. Ще ви обърна внимание върху думи на Радев, който каза, че няма нищо общо и няма никакви ангажименти към БСП и че на него само му е трябвало партия, която да го издигне. Той няколко пъти се разграничава от БСП. Аз разчитам на избиратели, които познават политиците по това което досега са правили, които искат да видят компетентност и действителна активност в институцията на държавния глава.

- Това е възможност за ГЕРБ, това е прекрасното решение за кандидата на ГЕРБ.

Колкото до Орешарски - окончателно отговорихме на въпроса "Кой?". Финансовият му министър е депутат от ДПС, а той е кандидат на ДПС за президент. С управлението с мандат на БСП видяхме всъщност кой е държал важните фигури там. Постепенно се проясняват нещата. Не зная дали той ще има толкова голям ляв вот.

Дончева по начало беше решила сама да се кандидатира. Тя се появи на една среща и заяви, че няма намерение да подкрепя някой друг.

Това, за което действително съжалявам, е извъртането на Корнелия Нинова без никакви аргументи, нито един. Не им завиждам и на Илияна Йотова, и на други представители на партията как навсякъде трябва да обясняват защо не се е получила тази коалиция. Много ясно трябва да кажем - няма нито едно условие на Нинова, което не беше прието. А Радев си каза, че няма нищо общо с партиите и от него не може да се чака такъв коментар. Въпросът е доколко и той е ляв, но това е отделна тема.

- За Радев ли? Хубаво е него да го попитате споделя ли ценностите на БСП, но непрекъснато повтаря, че няма ангажимент към партията и че е натовски генерал, което е много хубаво, но не знам как го подрежда политически.

И освен това видяхте какво се случи там - на практика не го издигна БСП, а инициативен комитет, което повдига въпроса утре кой носи отговорност за неговия избор, ако той не е удачен. Инициативният комитет ли? Дали изобщо познаваме членовете му? БСП се скри от тази отговорност и за пореден път издигна един човек, който не е от "нашите", но "вие гласувайте за него". Мисля, че много от избирателите не харесват тези игри.

- На всички тези, които биха подкрепили компетентност и професионализъм. Мисля, че с 20 години в политиката съм показал как трябва да се прави политика, без да се забърквам в политически скандали и безпринципни договорки. Ако отсреща е г-жа Цачева, ще разчитам на подкрепата и на тези, които действително искат да се промени статуквото.

Това не е смяната на Цачева с Радев - ние виждаме, че между тях няма и сблъсък. Затова казах, че имам дълбоки съмнения, че Радев е ляв кандидат. Видяхте дебата между тях - то беше един приятен разговор, благодариха си, подкрепяха се и накрая даже Радев забрави, че му е включен микрофонът и отиде да пита Цачева дали е спокойна, добре ли е минал разговорът.

Така че тук няма сблъсък на идеи, няма леви и десни позиции. Виждам една хегемония - държавата се управлява от един човек и на мен не ми се иска да е така. Затова на балотаж бих търсил подкрепата на тези, които знаят, че гласуват за човек, който действително не е зависим.

- Това е много хубав и затрудняващ въпрос. Затова ще направя всичко възможно да стигна до балотаж. За мен е важно да има промяна и не е редно и не е здравословно ГЕРБ да държи всички власти в държавата. От другата страна обаче стои г-жа Нинова, която просто лъже и прави политически пируети. А кажете сега в този избор кого да подкрепим? Кандидат, който твърди, че е десен, но идва от леви корени, и от другата страна – кандидат, който по никакъв начин не се показва като ляв. Кой е левият и кой е десният според вас между Цачева и Радев?

- Ние с г-н Първанов в различни периоди сме работили заедно, имали сме винаги добри отношения, но сме били на различни мнения. И няма драма в това нещо. Мисля, че съм доказал, че съм независим още от 1997 г., когато той стана председател на БСП, а аз я напуснах.

- Вероятно се е шегувал. Това, което той каза е, че оценява моя по-голям опит в международните отношения и в дипломацията, контактите, които имам с европейски и не само европейски лидери. Тук не търсете някакъв аналог и паралел.

- Миналия път загубих с много малко от г-н Плевнелиев и през последните пет години много хора ме срещаха и съжаляваха за това, даже се изненадах колко много хора си спомнят резултата. С цялото ми уважение към Плевнелиев - това очевидно не беше неговото място, в което той може да покаже добрите си качества. Там загубих с много малко, а това, което за мен е важно е оценката на много хора след това.

- Не виждам битка. Всички ние обикаляме страната, срещаме се с по един салон хора, говорим си. Аз лично проведох много интересни разговори с различни хора с различни политически убеждения, питат ме по много теми - външна политика, социална политика и т.н., но няма сблъсъци. Това, което е важно, за да направи избора си човек, е да има публични сблъсъци. Чест прави на г-н Трайков, че е единственият, който се съгласи на дебат. Всички други бягат - и Цачева, и Радев, и Каракачанов - отказват и на мои покани и на поканите на медиите да се изправим един срещу друг. Очевидно има какво да крият или им се ще да не показват някои неща.

- О да, и до тримата съм пращал лично покани, изпращани са и от телевизии. Сега последно с Радев трябваше на 25 октомври сутринта да бъдем в един сутрешен блок, но получих отговор онзи ден, че той отказва да дойде. Те на практика се крият от такива дебати. Очевидно и Цачева и Радев имат мотиви тази кампания да не е публична. Лошото е, че след като изберем президент, след това той ще е много публичен и ще почнем да се изненадваме.

- Няма тема, която да е табу, но аз бих говорил с тях първо за конкретните ангажименти на президентската институция и то не за вписаните само в Конституцията, а за това с авторитета си кои теми ще поставят. Аз говоря за регионална политика, за дипломация, за различни инициативи, които аз предлагам - и за Черноморския регион, и за по-активно балканско сътрудничество. Във вътрешната политика за мен основни са темите, свързани с демографията, достъпа до образование.

Президентът има своите лостове, макар че няма преки правомощия да бъде двигател на тези дискусии и на политиката в държавата. Това са теми, по които бих поканил на разговор, но приемам и всяка една друга тема - например въоръжени сили, или правната система, или работата на институциите, защото там има не по-малко проблеми, а президентът има своите правомощия в тях.

- Вижте, в началото на кампанията Плевнелиев посъветва всички да се занимаваме с президентските правомощия. Но това не е въпрос за кампания. Следващият президент ще работи с тези правомощия, които в момента са записани по Конституция, което не значи че не може да постави широко въпроса за баланса между институциите. И аз бих го направил още в началото на мандата.

Каквото и да тръгнем да правим - за съдебната система, за баланс между отделните институции - отиваме към Велико народно събрание. Президентът трябва да бъде двигател и домакин на една широка дискусия, в която да видим какво бихме искали да се промени, включително без да има теми табу като Велико народно събрание, за да може да започнат да работят българските институции. Това е дебат, за който президентът е най-добрата институция да започне.

Моето лично виждане е, че президентската институция трябва да има функции, които да бъдат засилени, по отношение на баланса между институциите - например ветото да се отхвърля с по-висок кворум от парламента, или да има право на законодателна инициатива. Това са неща, които биха дали малко повече балансираност в отношенията между институциите и демокрацията и гражданите ще спечелят от тях. Но пак казвам - това е принципен проблем, не на парче и тема за цялостен дебат някъде в бъдещето.

- Да, бих повдигнал въпроса за това пречи ли ни сегашната Конституция и имаме ли нужда от Велико народно събрание и то за различните сфери - като се почне от съдебната система и се стигне до законодателната власт, държавния глава, изпълнителната власт. За мен една добре работеща демократична система е тогава когато между тези институции има баланс и когато не може - както е в момента - един човек да влияе върху всички институции до степен те изцяло да формират позицията си от него. Това не е добре за нас, ние сме силно изразена премиерска република.

- Темата за президента, който трябва да олицетворява едниството на нацията, за мен трябва да излезе извън участието във възпоменания на исторически събития или някоя друга патриотарска реч. Тук имаме един сериозен проблем, които е в региона и от който България не е имунизирана и това е проблемът с вътрешната кохезия, с вътрешната съвместимост и единодействие на обществото.

Виждаме, че от Близкия изток през Балканите през последните 15-ина години има конфликти на етническа и религиозна основа, които се засилват. И България трябва да направи всичко възможно да не попадне в това течение и да се опазим от тези конфликти. Което означава единството на нацията.

Не може да сочиш някого и да го наричаш малцинство, защото всеки трябва да има принос към държавата независимо от етноса и религията си. И тук е ролята на президента. От езика на който се говори, през фалшивия патриотизъм, който разделя повече обществото едни срещу други, отколкото го обединява, и до предотвратяване на такива методи, които създават нови разделителни линии.

Ще ви дам конкретен пример с безумната за мен идея да се дават специални стипендии само на ромски деца. Така се предизвикват български граждани да се запишат роми, за да имат достъп до определени политики. Аз отказвах като министър на труда и социалната политика да давам информация в Европейската комисия какъв ни е бюджета за роми. Няма такъв бюджет. Няма нужда да се напишеш ром в България, за да можеш да получиш една или друга помощ. Ето това е пример как уж с добро намерение ние вкарваме изкуствено разделение в страната. Президентът трябва да се противопоставя и да дава точно обратни примери.

- Външната политика се формира от правителството и това е конституционният ред. Но аз не мисля, че президентът трябва да повтаря само думите на правителството. Аз бих мобилизирал изключително много контактите ни на Балканите и в Черноморския басейн. Това да бъдеш член на Европейския съюз и НАТО не означава да имаш лоши отношения с Русия примерно. България носеше допълнителна полза в ЕС с лидерската си роля на Балканите и с добрите отношения с Русия - това ни го признаваха и Джордж Буш, и Барозу - тогавашните лидери на САЩ и ЕС.

Имам опит на външен министър, когато работехме и сключвахме споразумения изключително важни стратегически и със САЩ и с Русия и България си защитаваше собствения интерес, а не се люшкаше между различни напрактика несъществуващи външни алтернативи. Ние нямаме алтернатива, освен членството в ЕС и НАТО, но това не ознчава да имаме лоши отношения с Русия и партньори от нашия регион.

- Не само, че ще гласувам и агитирам, а и ние сме единственият парламентарно представен инициативен комитет, който агитира за участие в референдума и за подкрепа с "Да" и на трите въпроса. Не защото нямаме забележки - и трите въпроса можеха да се формулират по малко по-различен начин, но за мен един успешен референдум би разтърсил политическата система.

Упорито парламентът отказва да облекчи условията за провеждане на референдуми, затова референдумите в България обикновено не са валидни. Ето защо много енергично агитираме да участват хората, масово, и да гласуват както искат, за да покажат на политиците, които не искат да допуснат повече референдуми, че гласът на хората е не по-малко важен от този на народните представители.

- Ние, имам предвид АБВ, подкрепихме задължителното гласуване като временна мярка, но не подкрепихме наказанията, свързани с него, особено затрудняването на упражняване на избирателното право и отписването от избирателните списъци при две негласувания. Аз все си мисля, че този въпрос ще стигне и до Конституционния съд.

- Мисля, че всеки един има своя принос за държавата. Те бяха в различни периоди - президентът Желев, президентът Стоянов и президентът Първанов - това бяха много различни периоди от развитието на България. Мисля, че всеки се опитваше да направи нещо полезно, вероятно всеки от тях има и доста грешки.

Бих променил обаче сегашната физиономия на президентството, защото мисля, че президентският пост е много обезличен. За съжаление при много от срещите ми се обаждат хора, които питат за какво изобщо ни е президент, за какво гласуваме, какво ни носи този пост и трябва да обяснявам колко е важна тази институция, а това би трябвало да е видимо от действията на президента. Не бих критикувал предишните президенти, но бих променил изцяло характера и физиономията на тази институция.

- Е, питате човек, който е пристрастен, така че бих избегнал прогнозите. Следя социологическите проучвания, но също от социолози зная, че е хубаво да следя тенденциите. Тенденциите са добри за мен, на този вид избори - президентските - много често се случват изненади. Аз лично мисля, че имам всички основания да участвам с позитивна нагласа за успех.