- Личната ми оценка – изненадата е огромна. Дори и да се отчетат тенденциите на сближаване на подкрепата за водещите кандидати от последната седмица, не съм допускал, че кандидатите на ГЕРБ ще получат едва 800 хиляди гласа, а подкрепената от БСП двойка – повече от 900 хиляди. Обратните числа изглеждаха по-вероятни. Категорично бе опровергано очакването ми за "рутинна" кампания и "рутинни" резултати. Очевидно не съм разчел значението на психологически доминиращото чувство за несигурност, което по принцип отключва неочаквани реакции.

- Кандидатите на ГЕРБ се изправиха срещу ветрило от конкуренти, всеки от които водеше кампания около една тема, при това категорично с популистки патос и с простички и по-принцип невъзможни решения. На всички избори досега популисткото послание е било на страната на Бойко Борисов. За първи път сега той е във фронтален сблъсък с него. Съдебната реформа, борбата с монополите (цените на горивата или лекарствата), контролът върху мигрантския поток и усилващият се евроскептицизъм не са теми, към които президентските правомощия и роля в политиката имат пряко отношение. А към повечето нямат никакви. Но всеки път, когато на несигурния гласоподавател се отговори "това е невъзможно", той се настървява и отказва комуникация. За сметка на това дава ухо и вярва, че ако по границата започне да се стреля например, проблемите с мигрантите ще се решат.

- Чувството за несигурност се усили и заради неразумните поправки в изборното законодателство. Поне 200 хиляди от гласовете са подадени като неподкрепящи никого, а до урните са "натирени" 300 хиляди допълнителни гласоподаватели, реагирали първосигнално на "гласуването е задължително". Референдумът многократно усили фона на първосигнални възприятия за политиката. И трите въпроса са важни и още по-важно - несмилаеми са до простото "да" или "не".

Що се отнася до референдума... Референдумите са най-мощното оръжие на популизма, както е отбелязвано многократно.

- Кампанията на двойката на ГЕРБ бе построена по презумпцията за рутинни избори. Нито се изпече баница, нито забелязахме семейния план. За сметка на това и г-н Борисов, и г-н Цветанов направиха всичко възможно да "покрият" кандидатите с ключови за медиите оценки и послания. Едва в последната седмица се чу, че г-жа Цачева категорично иска да бъда президент. В кампанията от предходните три седмици се разбираше, че ГЕРБ просто иска да наложи своя кандидат. С две думи - липсваше хъс.

- Играта "ва банк" с оставката на правителството е логично продължение на така протеклата кампания. Не всичко заявено в политиката се привежда в действие, разбира се, и по-скоро не вярвам, че ще се стигне до подобен край.

Печалният пример на "Дейвид" /Камерън - бел. ред./ е поучителен. Много любопитни са възможните сценарии, ако все пак премиерът реши, че "честта" е по-важна от рационалната оценка, при избиране на Радев за президент.

Само да напомня, че чл. 99 (7) от Конституцията забранява на президента да разпуска парламента в последните три месеца на своя мандат и да определя датата на следващите предсрочни избори. Но може да назначи служебно правителство при действащ парламент.

А за да бъде сценарият още по-заплетен, следващият президент, след като встъпи в длъжност, ще е длъжен да определи дата на изборите и би могъл да си назначи друго служебно правителство. Процедурните детайли биха могли да бъдат прелюбопитни, още повече, че в такъв казус не сме попадали. И, надявам се, едва ли ще попаднем някога.

- Седмицата наистина ще е гореща. При заявената подкрепа на ДПС за г-н Радев с нетърпение очакваме знаците на говорителите на Патриотичния фронт. Нищо чудно коалицията да проговори на разни езици. И след като Реформаторския блок в остатъчния си вариант декларира подкрепа за г-жа Цачева, а г-н Марешки "ще гласува" за г-н Манушев (по причина на земляческа и моряшка солидарност), на старта на решаващата за изборния резултат седмица разпределението на масивите гласове изглежда 50 на 50. И предвещава изборен резултат в рамките на около процент само в полза на следващия президент.