Павел Червенков и неговият Сантиментариум: Това са портрети, които ме карат да обичам човека още по-силно
Когато преди няколко години столичната улица "Шишман" загуби своето бижу – клубът "703", една шепа хора превъзмогнаха мъката и носталгията по този особен пристан за артистични корабокрушенци като филмови герои - драматично.
Сред тях е и столичният фотограф Павел Червенков, който често можеше да бъде видян на въпросното място в компанията на любимите си приятели, които аз наричах "кръгът от масата на крал Артур". И да, тогава, а и сега все още тези герои ми приличат на рицари. За дълъг период от време си мислех, че и Павел Червенков е такъв, но след виртуалната ни среща за това интервю (аз в Пекин, а той в София) смело добавям към вроденото му рицарство и крилете на поет.
Както ще се уверят онези от вас, които видят дебютната му изложба с портрети (въпреки многобройните години кариера като фотограф) "Сантиментариум" в Софийска градска галерия (14 декември – 29 януари), изключителен визуален поет, който за моя изненада в експозицията със заглавие, което звучи като филм на Тери Гилиъм, събира портрети, които го провокират да обича човека още по-силно.
Какво има в Сантиментариума на Павел Червенков? И защо избра това заглавие за изложбата, която се открива на 14 декември в Софийска градска галерия?
- Това е опит за шега. Вътрешноведомствен хумор. Нещо като аквариум за сантименти. Можеш да погледаш отвън, но можеш и да се потопиш. Ти избираш.
Какво включва тази твоя първа самостоятелна изложба – микс от най-доброто на Павел Червенков или е подчинена на някаква концептуална селекция?
- Силно се надявам да не е най-доброто. Точно толкова силно се надявам да не е и концептуална селекция. Това са част от фотографиите ми, които смятам за живи. Искам да кажа, че когато ги погледна нещо трепва в мен. Трепва в посока да започна да се рея вътре в себе си, да започна да си спомням детството, първите трепети и първите разочарования. Това са портрети, които ме карат да обичам човека още по-силно.
Ти си сред любимите фотографи на артистичния кръг у нас. Има ли разлика подхода ти, когато снимаш модна фотосесия, портрет, артистичен проект?
- Аз нямам подход. Само скептицизмът ме съпътства навсякъде. До последния момент съм разкъсван от съмнения има ли въобще смисъл от всичко това. Предполагам, че е нарочно, за да се радвам повече на крайния резултат. Разбира се, ако правиш нещо за някого, който има нужда от него, е много по-мотивиращо.
Работил си в екипите на списанията "Егоист" и "Его". Кои са най-ценните ти моменти и срещи от този период в биографията ти?
- Смело мога да заявя, че от онова време имам само ценни моменти. В "Егоист" срешнах Мариета (стилистът и творчески директор Мариета Ценова б.р.), която не се умори да ми повтаря: "Павка, не е нужно всичко да е съвършено". До ден днешен се чудя дали да не я послушам... А в "Его" срешнах издател твърдо решен да създаде продукт на световно ниво, без да жали средствата и силите си да постигне това. Благодарение на "Его" имах възможност да разбера какво е да фотографираш в свят, в който фотографията не е само любителска или занаятчийска.
Сигурно само най-големите ти почитатели знаят, че заедно с любими приятели бяхте неизменна част от култовия клуб "703". Каква беше притегателната сила на това място и защо сега го няма?
- Предполагам, че го няма защото накрая останахме само ние. Седмака даваше възможност да се отдалечиш от всичко. Милко Лазаров (един от любимите приятели) твърдеше, че има чувството, че "703" е санаториум и това го потиска ужасно, но не може да спре да идва. Това беше "703"...
Къде се чувстваш по на място – когато снимаш модни фотосесии или в студиото, където снимаш портрети?
- Каквото и да правя, винаги снимам портрети.
Един от най-големите почитатели си на филмовия режисьор Андрей Тарковски. Защо Тарковски и кога откри, че говорите на един и същи език?
- Не съм сигурен, че с Тарковски говорим на един и същи език. По-скоро той говори, а аз слушам. Понякога предавам на другите какво съм чул. Всичко казано от Тарковски отеква дълбоко в мен. Помага ми да бъда по-добър човек.
Следиш ли някои от любимите си фотографи в социалните мрежи като Instagram или Facebook?
- Всъщност любимите ми фотографи са вече покойници. Би било странно да се стремя да ги следвам, където и да било. Понаглеждам част от живите, но интернет не е подходящо място, особено ако обичаш да съзерцаваш фотография. Списанията бяха много по-удачни.
Кога събра увереност да си признаеш, че си добър фотограф?
- Никога не бих извършил подобна глупост. Хората очакват добрите фотографи да ги правят красиви.
Има ли нещо в професионалния ти живот, което те дразни?
- Професия като всяка друга. Има плюсове, има и минуси.
А хора, от които се вдъхновяваш?
- Вдъхновявам се от постъпки, от резултати, от думи също.
Що за птица е Павел Червенков?
- Нямам представа. Едни приятели се смяха много на изумлението ми, че съм наречен "особняк".
Ако трябва сам на себе си да обясниш с какво се занимаваш – как ще звучи визитката ти?
- Стремящ се към лично време.
Да се върнем оттам, откъдето започнахме – сантиментален човек ли си?
- Май че съм особняк...