Проф. Евелина Келбечева: За да разберат учениците какво означава 10 януари, трябва друг подход на преподаване
Навършват се 20 години от Виденовата зима и щурма на Народното събрание. На 10 януари 1997 г. беше кулминацията на уличните протести срещу управлението на БСП, когато премиер беше Жан Виденов, а лидер на партията - Георги Първанов. Със сблъсъци около парламента и протест, продължил повече от денонощие, се отгърна нова страница в политическия живот на България, за която сегашните ученици знаят малко или почти нищо.
По темата какво учат и какво трябва да учат българските ученици за 10 януари 1997 г., "Дневник" говори с Евелина Келбечева - професор в департамента "История и цивилизации" в Американския университет в България. Тя е завършила история и археология в Софийския университет, била е "Фулбрайт" стипендиант и преподавател в Калифорнийския университет в САЩ. Основните й изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята и е инициатор на петицията за смяна на учебните планове и учебниците по история в България.
Проф. Келбечева, запозната ли сте какво се учи в учебниците по история за датата 10 януари 1997 г.?
- Мисля, че няма почти нищо. Всичките години на прехода са много слабо застъпени и мисля, че има само един учебник, в който се обхващат и правителствата на Бойко Борисов.
Освен това, този период се изучава в един много различен контекст – накрая на 12 клас, когато вече никой изобщо нищо не учи. В този смисъл, няма какво да се лъжем, макар че на хартия присъстват уроците както за комунистическия режим, така и за прехода – те не се преподават и не се коментират както трябва.
Как трябва според вас да се изучава този период и да присъства в учебниците?
- Най-проблематичното за мен е това, че не е направена никаква историческа връзка между годините, които идват след комунистическия режим и предишния период. Като исторически генезис, като последствия, като насоки на развитие на някои политически феномени, като организирането на олигархията, като приватизирането на държавата – това е абсолютно неясно за учениците.
Това е едната страна на нещата. Втората е, че има пълно недооценяване на идването на либералната демокрация, даже и да я наричат фасадна. Все пак ние получихме свободата да избираме, свободата да се съюзяваме, свободата на израз, и мисля, че това е най-невероятното постижение, което не може да бъде отречено. Това го няма като мисъл, не съществува като концепция в подредбата на историческия материал. Изобщо в целия курс на нашето предаване на история в училище не се преподават нито ценности, нито тенденции, нито най-важни явления и техните последици.
Подава се само някаква натрупана фактология, която не е организирана през една ценностна призма и това изключително много затруднява младите хора. Те първо не могат да проследят нишката на най-важните исторически феномени и второ - не могат да откроят кое остава и кое е най-скъпото за хората в тази страна.
Кога според вас е най-подходящо да се учи за тези закономерности?
- Според мен голямото образование по история трябва да бъде в 11 клас и то трябва да е поставено на основите на дебат. Да се показват различните гледни точки и да се изваждат основните линии в историята. И, разбира се, това да бъде в европейски план.
За вас какво означава датата 10 януари?
- Аз бях на площада през нощта, бяхме там всяка вечер преди това. Видях как когато политическото безобразие прелее чашата, хората са готови да отбраняват свободата, която са получили.