Филип Попов, художник: Аз съм влюбен в машините, но предупреждавам и какво ще се случи
Филип Попов е сред най-успешните, изявени и признати български дизайнери. Работи графика, живопис, графичен дизайн и графично изкуство. Носител е на различни награди за дизайн, първо място в националния конкурс "Алианц България" за графика през 2016 г., две двойни златни награди от San Francisco Wine Festival за етикетите си за вина през 2010 и 2012 и др.
Роден е в Пловдив. Израства в Лайпциг. Завършва художествена гимназия, след това "Графика и оформление на книгата" в Националната художествена академия в София при проф. Христо Нейков. Специализира в Швейцария.
Има над 30 самостоятелни изложби, включително в Токио, Кливланд, Цюрих. Участва в много общи изложби в България, Америка, Англия, Франция, Италия и др.
Изложбата му "posthuman/ след човешкото" във Vivacom Art Hall (до 4 март) представя над 40 дигитални графики създадени между 2013 и 2017 г.. Съвременно изкуство като инструмент за израз на любов към машините и на страха от тях.
Какво означава posthuman (следчовешкото)?
- Човечеството живее безразсъдно и безотговорно. Изчерпва ресурсите, замърсява собствения си дом. Хаби огромни средства за всякакви глупости - за военни надпревари, за развитието на технологиите, за свръхзадоволяване на една малка част от него. Чудесно е, че те вършат работа, но основната беда е свръхзамърсяването на планетата. И бедността. Неразпределянето на богатствата ще доведе рано или късно до пълна екологична катастрофа и до тотални размествания на социалните пластове. Което значи - неизбежна гибел на човечеството. Планетата винаги излиза добре от тежки ситуации, но не знаем дали ще има оцелели хора.
Свръхзадачата на вашите произведения е да предупреждават. За какво?
- Да предупреждават човечеството да не се държи самодоволно и безотговорно. Да няма циничната надменност на съвременния човек, който смята, че светът започва от днес и от него. Ние сме продукти на милиони години развитие. И ако не ценим миналото и не си взимаме поука от него - нямаме никакви шансове да оцелеем.
Доколко изкуството днес има потенциала да трансформира съзнания? Да променя стереотипи и нагласи?
- Не знам друго по-силно нещо освен изкуството, което да може това. Литературата, музиката, изкуството въобще - това е най-силното емоционално въздействие върху психиката на хората. Изкуството може да промени същността, душата на човека и той може да направи чудеса.
Кои са доказателствата в историята, че изкуството може да бъде повратна точка за чудеса?
- Ренесансът. Скъсването на изобразителното и архитектурното изкуство с традициите и догмите на Византийската империя. Падането на Константинопол оказва повратно влияние и разстърсваща роля в промяната на изкуството. От средновековно рисуване на икони, за няколко десетки години художниците започват да рисуват нещо космически различно. Все едно да караш старото фиатче около Подуене и след няколко години да се качиш на междугалактически кораб.
Сериите ви Posthuman и Totenkopf са свързани чрез естетиката на електронната машина. Устойчив визуален код в тях са стилизираните човешки черепи. Защо?
- Това е основната цел на художника - да създаде неповторим визуален език, невиждан изказ чрез който да въздейства. Всичко останало е на втори план.
Как изкуството ви взаимодейства с българската обществена среда? Доколко е повлияно от нея и доколко може да й влияе?
- За съжаление хората на изкуството имат нищожно влияние при оформянето на обществената среда. И политиците, и управляващите не искат и нямат интерес да променят това - изкуството носи и създава морал.
Имаше такъв коментар на откриването – че произведенията не представят антиутопия, а реалност. Ако приемем тази интерпретация за правдива, какви са наблюденията ви – как българското общество живее в нея?
- Огромната част - сляпо, ден за ден и без надежда
Доколко постхуманизмът е свързан с пост-истината?
- Пост-истината е резултат, а не действие.
Изкуственият интелект, умните устройства и роботите във все по-голяма степен са съставни частни на човешкия живот. Какво променя това?
- Размива ролята на човека. Човекът е станал мързелив, разсеян, неконцентриран и чака някой друг да му върши голяма част от нещата. Няма почти никаква връзка със земята. Не казвам, че е лошо да имаш например прахосмукачка. Но когато прахосмукачката започне да се увива около жена ти, когато прахосмукачката решава дали да ти отвори вратата или не, когато си застанал с торби на прага или когато прахосмукачката решава дали да се смили и да ти загаси лампата, или когато прахосмукачката отговаря вместо теб във "Фейсбук" - тогава нещата стават малко по-лоши отколкото си си ги мислил.
Тази ситуация предстои съвсем скоро. Ужасявам се от интерактивни домове, които имат осветление, домакински уреди и климатизация с електронно управление - изпитвам почти ненавист. Не че се страхувам. Но когато някой решава вместо теб - ти не си вече ти. Както в тоталитарната държава - някой решава какъв да бъдеш, какво да учиш, как да говориш, как да се обличаш, кого да харесваш, кого да не харесваш, къде да работиш, къде да не работиш, къде да пътуваш, къде да не пътуваш - това ще се случи и с машините, когато те дойдат на власт. Гарантирано. Ние сега казваме: Заповядайте, заповядайте, господа, скъпи, скъпоценни, хипер сладки, устойчиви и умни роботчета. Но тези роботчета в един момент ще кажат - Благодарим ви, че ни дадохте власт! Дойдохме! Сега вие ще ни служите.
Преди време списание Time обяви от корицата си, че през 2045 година човек ще стане безсмъртен. Че тогава ще настъпи моментът на "сингулярност", на уеднаквяване на компютрите и хората. Човек и компютър ще се слеят в едно. А съзнанието ни ще може да бъде пренасяно но флашка. Как един артист гледа на тази перспектива?
- Това, както много неща от фантастиката, е ужасно подмамващо и изкусително. Защото за мен едната от бедите на човечеството е загубата на знание. Изчезването на скъпоценно натрупан опит и богатство. Когато си отиде някой учен човек, поет, някой писател, някой изследовател на китайската култура и история например, който умира на 89 години и знае 14 езика, и може да чете йероглифи и от 15-годишен е пътувал с баща си, правил еархеологически разкопки и знае всичко за миналото и настоящето на Китай. Когато прочета за такъв човек, че си е отишъл от този свят мен ме обхваща безкрайно чувство за съжаление, за безвъзвратно изгубено безценно богатство. Или пък някой, който е имал възможността да натрупва знание и не е мързелувал. И е работил и е създавал безкрайно ценно нематериално богатство.
Когато това богаство си отиде... мен ме обхваща... Weltschmerz, това непреведимо немско понятие - болката за света. И тук се появява трансхуманизмът, свързването на човека с машината. И ако машината върши тази услуга - да събере и да запази това нематериално богатство и то да не изчезне в гроба и да не го изядат червеите - ще бъде чудесно. Но ако тези машини вземат другата роля - няма да бъде толкова радостно. Винаги има нещо изкусително, фантастично и завладяващо в машините. Рисувайки тези неща не казвам, че те са нещо и лошо и страшно. Аз съм влюбен в машините. Но предупреждавам и какво може да се случи.
Има и друга научна теория за постигане на безсмъртие. Д-р Обри Де Грей твърди, че човек е способен да надмогне стареенето на организма си, стига човечеството да впрегне воля и усилия в тази посока. Как ви се струва тази перспектива?
- Кой обаче ще регулира това равномерно разпределение на младост, зрялост и старост? Да си дете до 94, да си пубертет на 176, да си зрял мъж на 281 и да си в залеза на силите си на 740 години? Кой? Веднага си представям тълпи от добре поддържани, супер ерудирани, но в каква емоционална форма възрастни хора? И дали няма да стане едно геронтократско общество. Както беше управлението на бившия Съветски съюз. Управляващите бяха над 70-годишни. Огромната част на ЦК на КПСС, на съветската комунистическа партия бяха добре поддържани 74-82 годишни мъже и жени.
Вашите произведения говорят и от името на машината. Какво казва тя?
- Тя ни показва своя вълшебен, свръх-естетизиран свят, който е недостижим за хората и човешкото съзнание. Машината има свои кодове, импулси, свои правила на поведение, свой свръх-морал или не-морал.
А за какво му е на човек душа? Защо не се примирим с роботизирането на телата и унифицирането на мозъците ни, за да ни бъде по-леко и по-лесно?
- В момента машина ми задава въпроси, а не човек. Това е въпрос дали животът има смисъл.
Нека тогава да допуснем тази хипотетична ситуация в бъдещето, в което машина ще ви зададе този въпрос. Тогава какъв ще е отоворът ви? Какво е душата?
- Душата е това, което различава мен от теб (машината) и ти не можеш да го видиш. Душата е това, което различава човека от звяра, но ти не можеш да го разбереш. Защото си машина.
Ами тогава решавам да ви убия.
- Да, очаквахме този отговор! Но няма да го допуснем! Въпреки че, днес, привидно, имаме нужда само от растеж и от изхранване. И нямаме нужна от задаване на въпроси и потъване в мечтания.
Да се върнем в режим "човек говори с човек". Каква е разликата между графичния дизайн и графичното изкуство? Вие правите и двете
- Графичният дизайн често е обслужващо определени кръгове политическо изкуство. Графичният дизайн е един от инструментите на рекламата, а рекламата, както знаем, е тракането на тояга в помийната кофа на империализма. Цитирам Джордж Оруел.
От кои други артисти и от кои течения в изкуството се чувствате повлиян?
- Като се започне от първобитните рисунки на човека... Египет, предколумбова Америка преминавам през Готиката - изключително вдъхновяващ стил за мен, прескачам Ренесанса, директно попадам в Барока и Маниеризма, от там играя един валс с Класицизма и влитам при Футуризма и Модернизма. Ако трябва говоря с имена, това са не много известни съвременни художници в България. Като Конрад Клапек Филип Гъстън, Доналд Джъд, Робърт Манголд, Ричард Артшвагер, Герхард Рихтер, Джон Кърин, и още много други. Художниците и архитекти от началото на 20 век, руските конструктивисти.
Срещали сте се отблизо швейцарската, немската, японската култура, какво са ви дали те?
- Опит за намиране на дистанция в собствената си окръжаваща среда. Вкус и естетическа дисциплина. Израснал съм и много съм пътувал извън България и мога винаги да се дистанцирам и да видя кое наше е хубаво и кое е не.
Кое наше е лошо?
- Когато ходиш по улиците цари тотално естетическо замърсяване, освен физическото. От фасовете, боклуците до типографското замърсяване. Това е от простия факт че, държава, която не поддържа своята култура, изглежда по този начин. Държава, която не отдава никакво значение на архитектурен облик, визуална среда, културна среда - веднага се вижда. България е един от най-отчайващите примери за държава с грозна нова архитектура. Дори в Турция и Гърция, към които ние се отнасяхме доскоро със снизхождение, нещата драстично са се изменили.
Кое наше е хубаво?
- Това, че си българин. Че имаш кръв и любов към своята родина. Това че имаш чувство за родова принадлежност, която отива назад в миналото. Това че България е една вълшебна страна, която за жалост бива тласкана към западане и разруха. Птиците в гората, дърветата, листата, рибите в реката, българските хора, моите приятели, жена ми, детето ми, слънцето и дъжда, светлината - най-нормалните човешки неща, които всеки обича и цени.
Какво е вашето изкуство?
- Това е съвременно изкуство. Политическо изкуство. Съвременното изкуство вече не се дели на живопис, скулптура, графика. След като фотографията и видеото са една голяма от съвременното визуално изкуство, деленията станаха безмислени и архаични.
Това са произведения, на които аз съм роб, както всеки творец. Всеки ден и цял живот се занимавам с тях. Те са моите графични деца. Моите изкуствени деца. Аз ги отглеждам, те се размножават и аз живея с тях.
За какво служи изкуството?
- Изкуството е като една малка червеношийка, която кацва на рамото ти, изпява една песен и отлита. То не служи за нищо. И за всичко. Както една птичка пее - пи-пи-пи и отлита. Това е изкуството.
"posthuman/ след човешкото" може да се види във Vivacom Art Hall до 4 март 2017 г.