Френският посланик Льобедел: Изпреварвайте събитията, не реагирайте след тях
Ерик Льобедел е посланик на Френската република в България по-малко от половин година и в негово лице Париж изпрати дипломат с над 30-годишна кариера с профил стратегическа сигурност. Той е възпитаник на най-елитните школи за административне кадри - Национално училище за държавна администрация (ENA), Институт по политически науки в Париж (IEP известен повече като Sciences Po) и Panthéon-Sorbonne, където е завършил социология и право.
"Дневник" разговаря с посланик Льобедел малко преди срещата в края на тази седмица на лидерите на ЕС в Рим, на която ще бъде дадено началото на дебат за бъдещето на съюза след като от него се оттегли Великобритания.
Ваше превъзходителство, новият дебат за бъдещето на Европейския съюз вече започна, а формалното му начало ще бъде поставено на срещата лидерите на върха на 25 март по повод 60-годишнината от Римския договор. Но това бе договор за единен пазар и безмитна зона, не за политическа интеграция. Не намирате ли нещо символично в тази разлика?
- Да, дебатът вече започна - на последния Европейски съвет и дори преди него - с Бялата книга, представена от Жан-Клод Юнкер. В нея съвсем експлицитно са представени пет сценария, като третият от тях привлече много внимание, но той изобщо не е наречен "Европа на различните скорости".
В известен смисъл "Европа на различните скорости" вече е факт, реалност, но също така той има ограничена стойност в проекта. Така че фокусирането върху този елемент е обяснимо по политически причини, понякога се намесват вътрешнополитическа логика, предизборна обстановка. Забравя се обаче, че, не бих я нарекъл "Европа на различните скорости", а "една много гъвкава Европа" и в момента е залегнала в основите на съюза.
Отбелязвано е, че има 12 различни т.нар. скорости, а Александър Стуб, бившият външен министър на Финландия, дори изчисли, че има 41 различни формати на Европа и това е нещо добро.
Тази концепция, която между другото е с германски произход - инициативата Шойбле-Ламерс - има много практично въздействие. Не бива да се фокусираме толкова върху нея, колкото върху развиването на сътрудничество и подсилване на съюза, върху гъвкавостта на съюза. Не бива да се занимаваме само с "кръговете" в ЕС - по-добре е да търсим начини да го направим иновативен.
А имате ли усещане какво ще е темпото на дебата?
- В същото време трябва да имаме предвид календара от събития в този процес. Той започна с Бялата книга, предстои срещата в Рим - междувременно, да не забравяме и случилото се с Полша – така че дали ще имаме пробив или дава храна за размисъл, ще трябва да изчакаме и да видим.
Следва един период на изчакване заради изборите във Франция през май и Германия през септември. Така че, ако има някакви нови идеи, голям пробив в този процес, той няма да е преди германските избори.
| "България е с шанс да прилага първите идеи за бъдещето на Европа" |
В най-добрия случай, той ще се основава на френско-германска инициатива. Възможно е да се появят и други варианти, но те умишлено не са изложени в Бялата книга на Юнкер. Този "най-добър сценарий" за развитие на събитията е добре дошъл и за България, тъй като тя ще поеме председателството на ЕС от 1 януари 2018г. и тогава ще започне прилагането на водещи инициативи за бъдещето на Европа.
Споменахте случилото се с Полша на последния Европейския съвет. Франция е член на ЕС от самото му начало преди 60 години, а страните в Източна Европа - една от около десетилетие. Дори само този факт създава впечатление, че в ЕС има страни, които говорят и други, които трябва да слушат.
- Не, изобщо не съм съгласен с подобна логика
Умишлено не споменах тежките думи, които през 2003г. президентът Жак Ширак произнесе към Източна Европа преди войната в Ирак, че трябва "да си затваря устата".
- Не, не, онова бе по съвсем различен повод и ние си взехме много сериозни поуки от случилото се. Оттогава никога не използваме подобен език. Никога. Дори и не си помисляме да използваме подобни думи. Освен това не ставаше дума за европейски въпроси, а за съвършено различна ситуация - за войната и мира. Това бе последният опит да се предотврати война, която Америка вече бе решила да започне.
Що се отнася до случая с Полша, изводът от случилото се е, че никоя страна в ЕС не бива да бъде унижавана. Дори когато тя сама се изолира, трябва да се намери начин да се работи с нея. Всички страни в ЕС са важни.
В анализ за "Дневник" Ивайло Дичев говори не за Европа на различните скорости, а за Европа на различните ценности. Седмици преди това в лондонския "Гардиън" имаше предупреждение, че не Брекзит, а упадъкът на демокрацията в Източна Европа е основната заплаха за ЕС.
- А вие усещате ли да има някакво единство между страните от Източна Европа? При някои от тях наблюдаваме различни форми на демонстриране на привързаност към т.нар. нелиберални демокрации. Две страни дори се определят сами по този начин, но другите не са в подобна ситуация.
Да вземем, например, България. След като неотдавна пристигнах, бях впечатлен от три неща. Първото е относителната слабост на евроскептицизма. Второто е относителната слабост на популизма и третото е, че въпреки всичко това, има усещане, че България може да се окаже или дори, че винаги е била, в периферията.
| "Никоя страна в ЕС не бива да бъде унижавана. Дори когато тя сама се изолира." |
И трите са взаимно изключващи се в някакъв смисъл.
За евроскептицизма последните социологически проучвания показват, че близо 70% от българите одобряват членството на страната си в ЕС. Във Франция е някъде около 50%, а в повечето европейски държави евроскептицизмът расте.
За популизма в България данните показват, че подкрепата за демонстративния, очевидния популизъм е в рамките на 10-14% от гласоподавателите. В повечето европейски страни тази група е 20% и повече и може би част от обяснението е, че и водещи партии включиха популистки позиции в платформите си.
За усещането за периферност - вижте, след Брекзит и Франция в географски смисъл ще бъде в периферията на Европа.
Но не бива да забравяте, че усещането за периферност, за което говорите, произтича отчасти и заради това, че в историята на България твърде често съдбата ѝ е била решавана в други столици - Берлин, Париж, Москва. Българите са били изтиквани в периферията на Европа.
- Не ме разбирайте погрешно - не искам никого да поучавам, особено след като съм пристигнал едва преди 4 месеца и предпочитам да изслушвам, да се уча, да си направя сам някои изводи.
Говорите за историята, но предстоящото председателство на ЕС ще ви постави в центъра на Европа. Известно е, че 500 години сте били под османско робство, но след 1990г. много неща се промениха в България, поехте много отговорности за съдбата си и тепърва ще поемате още.
Понякога имам усещането, че бихте могли да бъдете малко повече проактивни, да изпреварвате събитията, вместо да реагирате на тях или да заемате дефанзивна позиция. Подобен подход се случва често в предизборна обстановка - така е и във Франция, и в Германия - политиците предпочитат да реагират на настроенията. Но въпреки това по европейските въпроси имам усещането, че има определени области, в които има какво да предложите на цяла Европа и не бива да се колебаете да изведете напред тези сектори.
| "Имате какво да споделите и, повярвайте ми, ние внимателно слушаме." |
Да вземем Финландия, която познавам много добре (бел.ред. - посланик Льобедел е бивш посланик в Хелзинки) - тя има специфичен опит, визирам нейната експертиза по отношение на Русия, който предлага в Европа. Вие също имате какво да предложите - не само опита си с Русия, но и този с Турция, по балканските въпроси Не бива да се колебаете да го споделяте – не само ще ви чуят, а и сега ви слушат внимателно, когато говорите за тези страни.
Споменахме периферията и "гъвката Европа". Говорите за членството в Шенген или еврозоната, докато можете да споделите как управлявате охраната на границата си. Какво е различното при вас спрямо твърдия подход на Унгария, да кажем. В Европа години наред тази тема ще е актуална, защото ще има управление на контрола по границите, "Фронтекс", европейски гранични сили Вие вършите своята част от задачите, споделете как го правите.
Когато стане дума за готовността на България за Шенген, обаче, винаги излиза проблемът с качеството на българското правосъдие, не толкова на охраната на границите.
- По очевидни причини българските власти се фокусират върху приемането в Шенген, но това не бива да бъде за сметка на нещата, които могат да бъдат направени за граничния контрол и правосъдието. Като говорим за сфери на по-задълбочена интеграция, можем да споменем европейската прокуратура, например, област, в която вие избрахте да сте част от малката група на много активни страни по този въпроси. Браво за това!
Тези дни разговарях с председателя на БАН и бях впечатлен колко забележително и прагматично България се включва в общоевропейските изследвания на космоса, метеорологията, вече сте пълноправен член на проекта "Галилео" за глобално позициониране. Това са големи крачки за страната ви.
Имате какво да споделите - и на европейските съвети вие го споделяте, както направи това на последния съвет президентът Радев - за миграцията, за Турция. И, повярвайте ми, ние внимателно слушаме.
Конфликтът на властите в Турция с няколко държави заради кампанията за агитиране за турския референдум повдигна важен въпрос - нужна ли е някаква общоевропейска позиция, колективна проява на солидарност с Холандия? Позицията на Франция в случая е по-балансирана - осъждате сравненията с нацизма, но допускате митинги на своя територия.
- Френската позиция не бе упрекната от нито една европейска страна, в това число Холандия, Германия или Дания. Това е, защото те осъзнаха много ясно, че е в интерес на Европа да поддържа диалог с Турция, докато в същото време се спазват гражданските свободи.
На национално ниво следваме по този въпрос два принципа. Първият е на свободата на изразяване, на събиранията и демонстрациите за всеки, но не и когато има заплаха за сигурността. Понеже в нашия случай такава опасност нямаше, бе позволена и срещата в град Мец, която, впрочем, бе само с 1000 души и премина без инциденти. Вторият принцип е на европейската солидарност и затова в същото време външният министър Еро реагира с категоричнно неприемане на турските изявления за "нацисти" и "фашисти".
Във Франция ситуацията не бива да се сравнява с тази в Холандия - там случилото се бе толкова близо до парламентарните им избори, че те изиграха важна роля в начина, по който реагираха. В Германия на министрите не бе забранено да пристигнат, но от съображения за обществена сигурност не бе позволено да се срещнат с избиратели на избраните места,където щяха да се съберат страшно много хора. Те можеха да говорят пред хората, но в турските консулства.
Знаете каква е обстановката в Турция преди референдума и как могат настроенията да бъдат манипулирани и там, така че всички трябва да бъдат много внимателни, включително и Турция.
Но в края на краищата всички не бива да забравяме, че остава огромният проблем с миграцията и реализирането на подписаната на 16 март 2016г. Пътна карта между Анкара и ЕС. Тя е добър документ за отношенията ни и трябва да бъде прилагана. Знаем, че в Турция има 3 милиона бежанци от Сирия. Знаем също, че най-вече американската, но също така и европейската политика в Сирия, не се оказаха особено успешни и ние също носим значителна част от отговорността за сирийските бежанци.
Да приключим темата за Европа и различните скорости с обяснение кои са "червените линии", които Франция няма да прекрачи и след смяната на президента и парламента след няколко седмици?
- След август 2014г. ние се въздържаме да използваме израза "червени линии", защото този принцип не бе спазен не от Франция, а от друг важен съюзник. Предпочитам да говоря за принципи. За това, че трябва да бъдат съхранени единството и разнообразието в Европа. За това, че трябва да предотвратим експлозия на Европейския съюз в обстановка на струпване на огромни рискове в едно и също време. Има поне 10 големи риска и подобна комбинация вероятно не се е случвала в 60-годишната история на съюза. Огромна е отговорността ни да избегнем експлозия.
Може дори да се наложи рестартиране на Европейския съюз, макар че е още рано да се говори за подобен сценарий.
Всички казват, че ЕС трябва да бъде добър екип, но знаете, че темпото на придвижване - особено в трудни времена - се определя от най-слабия участник, не от най-силния. Не се ли изкушаване да разделите отбора на Европа в името на това да не затъне тя на едно място?
- Вероятно затова смятам, че използването на термина "скорост" не е най-подходящо. Предпочитам да говоря за гъвкава Европа.
Подходът с "различните скорости" не е най-релевантният. По-добре е да обсъждаме "силата", "волята", "желанието за участие", "моженето"... Много е трудно да се обясняват толкова сложни процеси и в същото време има поучителни примери. Финландия, за която споменах, е силен привърженик на сътрудничеството в отбраната. Тази малка като население страна изпраща в мисии на ЕС толкова военни, колкото и България.
Но вие все още не успявате толкова добре да "осребрите" вашето участие и постижения, да покажете, да бъдете запомнени, че сте сред "страните, които могат и желаят" в областта на сигурността.
Макар да сте отскоро в България, имате информация и за това как френски компании вършат бизнес в страната. Какво ви споделят техните представители?
- Като цяло те са много доволни заради добре познатите причини - заради нивото на образование на населението, инфраструктурата, заплащането, данъците, опита. На някои места в София, Пловдив и другаде има много успешни "гнезда" на френския бизнес. Тепърва ще обиколя и други места, но съм сигурен, че има още привлекателни райони за инвестиции, включително от Франция. Привличат се нови френски инвестиции в областта на компонентите за авиостроенето в лицето на Latécoère, имаме важни инвестиции на софтуерения гигант Atos, нови инвестиции на хотелската верига Accor. Малцина знаят, че в България се печатат евро от третия по големина производител на банкноти в света - френската компания "Франсоа Шарл Обертюр груп".
Така че френските предприемачи като цяло са доволни, но разбира се, очакват напредък в борбата с корупцията и прокарване на реформи в правосъдието, за да привлечете още повече инвестиции.
Посолството, Френският институти и френският бизнес скоро ще започнат втория конкурс "Екообщина". Само в Полша досега е имало такъв френски проект. Защо той е важен за вас?
- Такъв проект е имало само в още една страна, Полша. Той показва колко ефективно може да бъде споделянето на опит и сътрудничеството - за транспорт, енергийна ефективност, инвестиции. Кметовете от Франция и България не само разказват за опита си, но и могат да започнат средно големи проекти директно помежду си. А това са проекти с пряк ефект върху живота на жителите на техните градове. Да не забравяме, че концепцията за "интелигентни градове" е една от печелившите и обещаващи по-добро бъдеще за хората.
Вече имам и лични впечатления как върви "Екообщина" от срещата ми с кмета на Габрово, който бе на посещение в Ланс.
Накрая, един личен въпрос - макар да сте посланик от 4 месеца - имате ли вече нещо любимо от България. Храна, напитка, място
- Имате страхотен мавруд, например. Той не се среща във Франция. От българската кухня ме впечатли капамата в района на Банско.
Общо взето харесвам по-тежка храна и съм любопитен да опитам. Откривам различните части на България. Обикновено най-интересно е по граничните райони между държавите. Вие имате райони, където се срещат едновременно три граници, а за мен такива места са особено интересни.