Рашко Младенов: Да си министър на културата е да чувстваш, че си блъскаш главата в стената
Рашко Младенов е актьор и композитор с дълъг административен опит като директор на Сатиричния, Русенския и Благоевградския театър. От 27 януари е министър на културата в служебното правителство на Огнян Герджиков. Ревизия на предишното управление, обявяване на конкурси за всички вакантни и пресрочени директорски постове и нови предложения за финансиране на театрите - такива цели си постави той в началото на мандата си, чийто край се задава след десетина дни. Междувременно обаче покривите на културни институции започнаха да падат и текат, а авария в климатичната система на Националната галерия "Квадрат 500" разкри недомислици в изградения за над 27 млн. лв. музей. "Дневник" разговаря с министъра на 22 март, скоро след назначаването на две експертни комисии, които да установят състоянието на музея. Официалните резултати от тях все още се очакват.
Да почнем от сградния фонд - разбрахме, че министерството на културата отпуска 2,5 млн. лева за спешни ремонти на музеи, театри и библиотеки.
- Това са парите от бюджета за капиталови средства. Едно от нещата, които успяхме да свършим както трябва. Мисля, че са някъде около 11 институтите, които имат нужда от сериозен ремонт. Което през годините просто не е правено - веднага го казвам.
Аз се притеснявам, че ще се повторя. Но не си представям как можеш да строиш музей за 27 млн. лв и още да не е ясно той на какъв хал е. А на 100 метра от него да е сградата на националния институт Музикален театър, която е в ужасяващо състояние, и никой да не го забелязва. Ако погледнеш салона от сцената, той е кукличка. Но сценичната механизация не е пипана от 40 години. Основите, където има огромни помещения за декори, са на гигантски колони, от които тече вода. Бетонът е изпадал, виждат се ръждясали железа...
Ние пуснахме съобщение до всички институти, които имат нужда - което също не беше правено досега. Да не говорим, че ежедневно изскачат нови неща.
Чу се за Видинския театър (първата сграда, строена специално за сценично изкуство в страната - бел. ред.).
- Видинският театър е общински. Въпросът не е до парите - там нямаме право. Общината трябва да си поеме задълженията към него. Но доколкото знам на общината не й пука.
Допускате ли, че хората, които работят със сценичната техника и биха могли да обърнат внимание на проблемите на театрите си, ги е страх да се оплачат, за да не бъдат освободени за "уронване престижа на институцията"?
- Не. Те го казват непрекъснато. И аз ги попитах защо мълчат. "Дотук ни дойде да казваме, всеки нов министър го заливаме с писма и снимки и нищо не е направено."
Разбрахме от проверките на обществените поръчки, направени от служебното правителство, че досега в Министерството на културата всичко е изрядно. Изведнъж обаче вие идвате на власт и всичко започва да капе и тече, включително информацията към пресата.
- Това са различни неща. Не става дума за корупция. Един министър разпределя бюджет и си има своите приоритети. Ето, аз искам да обърна внимание на сградите на културните институти. Не казвам, че предишният не е обръщал. Но докато бях директор на драматичния театър в Русе преди 6 години, Русенската опера премина през пълен ремонт. Днес това е сградата в най-тежко състояние. Сценичната механизация не е пипната от 40 години. Така че работата не е до документи.
Ще успее ли бюджетът за капиталови разходи да поеме всичките 11 сгради?
- Процедурите са различни. Оперетата (Музикалният театър - бел. ред.) по много груби изчисления има нужда от няколко стотин хиляди лева. Първо се прави проект, който е скъп. После се обявява обществената поръчка, която обикновено трае около година, а често и вторият класиран обжалва. Това се точи с месеци. Нашата стъпка напред е да дадем пари за архитектурните проекти. Някои от много спешните ремонти, които са в рамките на 30 хил. лв и могат без обществена поръчка, ще започнат веднага.
На какъв етап е проверката за случилото се с климатиците в "Квадрат 500"?
- В петък (24 март - бел. ред.) е крайният срок за резултатите от двете комисии. За да взема решение, трябва да ги видя. Отношенията там са изострени. Не бързам, тъй като ме е страх от погрешен ход.
Директорът г-жа Слава Иванова публично призна, че е пенсионирала двете уреднички - които дори не са се обърнали към медиите, а са провели личен разговор с Недко Солаков - за нелоялност. Това не е първият случай, в който нейни уволнения приличат на саморазправа. Каква трябва да бъде санкцията на министерството?
- Говорим за моралната среда на въпроса. Законово нарушение няма. Сериозна грешка от нейна страна е да освободи по този повод двете служителки, като на всичкото отгоре Недко Солаков не е имал нужда от никакви придружители, за да види какво става. И аз с изненада видях как картините си стоят в изложбената зала, налепени с консервационна хартия. Това са управленски ходове, в случая според мен грешки, които чисто морално не бива да се допускат. В разговорите също разбирам, че това са ценни служителки, които са работили там дълго време.
Тук е дилемата какво да се прави, понеже част от хората защитават г-жа Иванова, а други са остро срещу нея. Картината не е окончателна. Нека дойдат проверките и ще видим.
Бихте ли предприели мерки да възстановите, ако е законово възможно, двете изкуствоведки на работа?
- Не. Аз нямам право да се намесвам в това. А и мисля, че така ще се замажат нещата.
Според една от тях проблема с климатичната инсталация е заложен още в проектирането на музея, поръчан и приет от Министерството на културата.
- Това ще излезе наяве от техническата проверка. Защото когато аз посетих галерията, се оказа, че има чисто нови климатици, но някакви щрангове - не съм специалист - са на 40 години. Когато единият от тях гръмва, климатът се срива. За уплътняването на прозорци с вестници да не говорим... Как е възможно да строиш музей, в който най-важната инсталация е климатичната, и да допускаш такива грешки?
Кой трябва да понесе отговорност за това?
- Проверката ще покаже. (Бел. ред. - Проверките в "Квадрат 500" са приключили, но резултатите от тях все още не са оповестени. "Дневник" отправи въпросите, на които самата галерия отказа да отговори, и към министъра на културата.)
Намирате ли проблем с наредбата за провеждането на конкурси на министерството и смятате ли да я променяте? Едно от извиненията на предишния министър да не обявява конкурси бе, че в нея не са посочени срокове за целта. В последните му дни на поста имаше протести около провеждането на конкурс за директор на Софийската филхармония и искания изслушванията на кандидатите и концепциите им да бъдат публични.
- Не мисля, че трябва да има такова законово изискване. За мен разпоредбите са точни и ясни. Иначе нали си представяте какво ще стане - спорове за това кой какво казал. Или защо министърът е назначил онзи, а не този в комисията.
В момента също е така, но с по-голяма степен на неяснота и съмнение. Например в конкурса за филхармонията единият кандидат се оплака, че член на оценяващата комисия не присъствал.
- Проверих случая. По време на оценяването, когато комисията е попълвала т.нар. оценъчни карти, тя (ченът на комисията - бел. ред.) е имала спешен разговор по телефона, но картата й вече е била готова. В този конкурс няма законови нередности. Това са дребни заяжданици, които винаги ще съществуват. Допускам, че при определени министри има и пропуски в комисиите. Но законът не може да е съвършен. Не мисля, че това трябва да е в този смисъл прозрачно.
Ще успеете ли в рамките на мандата си да проведете първата серия конкурси - за Националния исторически музей, Националния институт за недвижимо културно наследство...? Днес изтича срокът за подаване на документи в НИМ (кандидати са Божидар Димитров и Вера Бонева - бел. ред.), но какъв е законовият срок за провеждане на събеседване?
- Няма такъв. Единственият задължителен срок е един месец за приемане на документи. После се сформира комисия, която се запознава с кандидатурите, и се насрочва за събеседване. Аз вече имам някои на път и ако мога да проведа конкурсите, ще го направя. Не ми се иска да става в последния ден на мандата ми, както беше с конкурса за филхармонията, но ако се наложи, ще го направя.
Конкурсът за Националния исторически музей изглежда на този етап.
- Натам вървят нещата. Вероятно ще мине през мен.
Ще успее ли служебното правителство да реши проблема с непреведеното финансиране от бюджета към Европейската столица на културата в Пловдив?
- По график до края на март трябваше да се преведат 5 млн. лв. Парите ги има, въпросът е как законово да стигнат до онези, на които им трябват. Документално те могат да бъдат прехвърлени през фонд "Култура" към общината, т.е. не през Министерството на културата. От друга страна като се разровихме се оказа, че общината също няма как да ги прехвърли към Фондация "Пловдив 2019" г. (която отговаря за културната програма - бел. ред.) През годините фондацията е направила десетки конкурси, за да отсее 70 проекта, някои от които вече работят. Ако фонд "Култура" трябва разпределя парите, този процес трябва да започне отново.
Разказвам подробно, защото онзи ден проведохме дълга среща с министър Ананиев (служебният министър на финансите - бел. ред.), заместник-кмета на Пловдив и трите ни екипа с най-доброто желание да разрешим въпроса. Мисля, че това ще стане скоро.
Подобен е проблемът с отчисленията от хазарта за фонд "Култура". Два закона са в противоречие и въпреки уж добрите намерения, експертите на двете министерства от години не могат да го решат.
- 0.5% от БВП за култура - това го няма никъде по света. Законът за кино от създаването си не се изпълнява по неясни причини. 7 млн. годишно стандарт за библиотеките - нито стотинка преведена... И аз питах за тези пари, отговорът - "няма ги в бюджета". Аз мисля, че това е поради сериозна "грижа" на управляващите досега за българската култура.
Това значи ли, че не бихте ли приели редовен мандат като министър на културата?
- За себе си нямам категоричен отговор. Потънах дълбоко в нещата, виждам какво може да се направи, но не знам дали мога да понеса пълен мандат. Аз съм възрастен човек. Не виждам желание за друго отношение на българските политици към културата. Това значи четири години да чувстваш, че си блъскаш главата в стената.
Казахте, че една от целите ви е да предложите законови промени за финансирането на театрите.
- Бил съм директор на театри и в трите "пояса" на страната - 9 години в големия столичен Сатиричен театър, 2 в големия извънстоличен Русенски театър и в малкия театър в Благоевград. Тe могат да бъдат третирани финансово по един и същи начин. Едно представление в Благоевград има три салона публика. После автобуса и турне из района. Трябва да се отчете мястото, интереса, трупата. Бъдещето е в различно общуване с общините. Ако искаш да имаш театър в града си - издържай сградата. Тогава ще освободиш пари на държавата за художествено качество и заплати. Кметовете обаче нито желаят да ги поддържат, нито дават да бъдат затворени. В момента правим опит за промяна в методиката, без да пипаме закона. Ако не стане, ще предложим промени на следващото правителство.