Недим Гюрсел, писател: Турският президент окончателно обърна страницата
Недим Гюрсел (роден през 1951) е един от влиятелните писателски гласове на своето поколение в Турция. Още втората му книга - сборника с разкази "Едно тъй дълго лято в Истанбул" от 70-те години, му носи едновременно най-престижната турска награда за литература, но и гнева на армията, която след военния преврат през 1980 г. го изправя пред трибунал за обида. Въпреки че обвиненията са свалени, писателят емигрира в Париж, където и до днес преподава в Сорбоната. Носител е на редица награди, включително приза за балканска литература "Балканика", отличието на френския ПЕН Клуб и френската награда за чуждестранен роман, кавалер е на ордена на изкуствата и литературата. Въпреки тези успехи през 2009 г. романът му "Дъщерите на Аллах" отново се сблъсква с властите в Турция, този път заради "религиозна обида". Гюрсел бе у нас неотдавна, за да представи българското издание на един от най-известните си романи - историческият "Мехмед Завоевателя", но коментира и провелия се наскоро в Турция референдум.
Виждате ли паралели между сюжета на книгата си - историческият роман "Мехмед Завоевателя" и това, което се случва в съвременна Турция?
- Възможно е да се направи паралел, защото централният персонаж на романа - Мехмед II, е велик султан, но едновременно с това и деспот. А днес Турция също преминава през политическа криза и ден след ден се отдалечава от демокрацията. Президентската система, която бе одобрена на референдума, ще позволи на един единствен човек да съсредоточи властта в ръцете си. Но все пак трябва да съблюдаваме известни пропорции, защото ни делят десет века от времето на Мехмед II.
Вашите книги са били забранявани от военния режим, били са и обект на преследвания заради обида към религията в най-ново време. Ако Турция се отдалечава от демокрацията, кога според вас е била най-близо до нея?
- Действително след военния преврат през 1980 г. две от моите книги бяха забранени. Години по късно се озовах пред съдията отново, защото написах "Дъщерите на Аллах". Романът не бе забранен, но аз бях съдебно преследван. За съжаление в областта на свободата на словото Турция не е отбелязала голям напредък. Имаше периоди на освободителна свобода, прекъсвани от периоди на авторитаризъм и репресии. Днес много се безпокоя за бъдещето на страната си, защото тя върви към авторитаризъм
Има ли сили вътре в Турция в момента, включително интелектуален елит, който има потенциала да се изправи срещу това?
- Има демократични сили, които стават все по-многобройни, но за нещастие правителството контролира почти всички медии и хората не са достатъчно информирани. Все пак се чува един опозиционен глас чрез социалните мрежи, както и чрез няколко ежедневника, които не са проправителствени. Референдумът показва, че в големите градсове хората са гласували против тази реформа. И тя спечели с много малък процент.
Какво очаквате да се случи в Турция - виждате ли Ердоган и Партията на справедливостта и развитието да управляват до края на следващото десетилетие?
- Не мога да прогнозирам отсега. Новата конституция ще влезе в сила през 2019 г. и е възможно мандатът му да бъде подновен за 5 години. Той възнамерява, поне в момента, да управлява до 2023, когато е 100-годишнината от основаването на републиката. Не виждам кой и как би могъл да го отклони от тази цел, тъй като той не си дава сметка за минималния процент, с който е спечелил референдума и на висок глас твърди, че е взел голяма победа. Трябва да се съблюдава народният вот, а турският народ, макар и с малко мнозинство, все пак му гласува доверието си отново.
Къде би била по-ефективна съпротивата на интелектуалците - в страната, където макар и под заплаха от затвор и преследване, ще са присъстващ символ на свободата, или от чужбина?
- Повече от 100 журналисти са в момента в затвора, включително и мои приятели. Те все още нямат присъда. Надявам се да бъдат освободени, след като процесът им се състои.
Ако бъдат осъдени, това ще бъде много голяма грешка, която ще накърни имиджа на Турция в Европа. Когато защитавам тези хора, аз защитавам фундаменталните ценности на демокрацията.
Оказва ли Европа достатъчно подкрепа на преследваните в Турция?
До неотдавна Европа не оказваше достатъчно подкрепа, тъй като се надяваше въпросът със сирийските бежанци да бъде уреден. Ердоган държи в ръцете си сериозна карта, а Европа не надигна достатъчно глас. И по-точно, френският президент Оланд не надигна достатъчно глад. Тъй като го познавам лично, се обърнах към него с писмо. Меркел се държа по-добре.
Сега, след като се обтегнаха отношенията между Турция и Германия, останалите европейски страни също започнаха да надигат глас и е твърде вероятно отношенията между Турция и ЕС да бъдат преустановени. По всичко личи, че турският президент окончателно е обърнал страницата.
Чистките след опита за преврат от миналото лято първоначално бяха сред военните, администрацията, полицията, но сега вече се прехвърлиха и в училищата и университетите. Как тълкувате това?
- Много лош знак. Много университетски преподаватели бяха уволнени, дадени под съд, много напуснаха Турция. Във Франция има специална структура, която да ги посреща. Аз лично познавам много, напуснали Турция, защото просто повече не могат да преподават.
На референдума ясно се забеляза разривът между големите градове и провинцията, която подкрепи исканите от Ердоган промени. Има ли начин градският елит да хвърли мост към останалата част от страната и да отведе народа към ценностите на демокрацията?
- Проблемът е, че в настоящият момент информацията не тече свободно, демократично и плуралистично към провинцията. Затова подобна стъпка ще е много трудна.