- Доколкото знам, първи изразиха желание да ни подкрепят представителите на "Воля". По-важно е, обаче за пореден път да посоча, че това, което до момента ние направихме, е реално да се съобразим с волята на онези 2.5 млн. български граждани, които гласуваха на референдума и поискаха мажоритарна изборна система. ГЕРБ е партията, която единствена има ясна и последователна позиция по въпроса при това от деня на референдума до днес. Ние последователно демонстрираме зачитане на вота от референдума и лоялност към волята на една немалка част от избирателите. Последователно инициирахме не едно и две публични обсъждания откакто се проведе референдума, но се сблъскахме единствено с партийни спекулации по темата и с евтина пропаганда.

Не живеем със съзнанието, че сме някакви герои. Просто си вършим работата на народни представители, които държат сметка за общественото мнение. Гласът на хората трябва да се чува винаги от народните избраници, а не само тогава, когато на някого му изнася това. Ето защо за нас е важно да отстояваме първоначалната си позиция и да бъдем лоялни към волята на една значителна част от българските избиратели. Втори въпрос е кой ще ни подкрепи. Всеки, който би го направил заради уважение към вота на хората, също заслужава уважение. Не очаквайте от нас да твърдим, че делим политиците, подкрепящи вота на тези 2.5 млн. българи на по-добри и по-лоши. Според нас подкрепящите вота на избирателите просто са народни представители, които си вършат работата. И в тази констатация е добре да не търсите никакъв скрит смисъл.

Разбира се, право на отделните парламентарни групи е да изготвят и да представят съответната си политическата позиция по законопроекта, внесен от ГЕРБ. Важно е, обаче избирателят да знае от какви позиции всяка парламентарна група взема своите решения и с какви аргументи приема или съответно отхвърля публично изказаната воля на 2.5 млн. български избиратели.

- Точно за да няма допускания, че се извършва райониране, което може да "проработи" в полза на определени партии смятаме, че районирането следва да бъде от компетентността и правомощията на президента. Защото по този начин ще успеем да избегнем всякакви политически внушения, като това например, че управляващите или тези, които са формирали парламентарно мнозинство ще районират страната по начин, който би могъл да задоволи нечий политическия интерес. Знаем, че президентът е избран от всички български граждани за държавен глава. Неговата фигура би следвало да бъде равноотдалечена и от изпълнителната, и от законодателната власт, и от тази гледна точка именно неговото ангажиране с районирането би било разумното решение за да се избегнат всякакви възможни политически спекулации.

- През 2016-та година ние предложихме да се разглежда възможността да бъде внесено предложение за смесена система. Тъй като по това време никой не знаеше, че от референдума ще има този резултат, всяка една от политическите формации не подкрепи предложението. Тук е мястото отново да напомня - ние никога не сме били привърженици на чистата мажоритарна система. Винаги сме смятали, че смесената или пропорционална с въвеждането на съответната преференция е по-работещият вариант. След последните парламентарни избори отново се видя как прагът на преференцията даде възможност на част от кандидатите за народни представители при една добре структурирана кампания да изместят други кандидати от челните им позиции при първоначалното подреждане на листите.

Никой не си направи труда да проведе кампания, с която да разясни, какви са последствията от въвеждането на мажоритарна система. Дори не бяха малко политиците, които видяха в референдума повод за поредното политическо заиграване. Атаките бяха ориентирани към ГЕРБ в контекста на президентските избори. Вие знаете, че дори кандидатът за президент Румен Радев демонстрираше позитивно отношение към референдума. Останалите политически сили, дори БСП, също демонстрираха мълчалива подкрепа.

Когато обаче се видя, че 2.5 млн. са гласували по определен начин и когато стане ясно, че едва 12-13 000 гласа не достигат за да стане задължително решението за българския парламент, ние преценихме, че няма как да не вземем страна. Всичко друго би било опит за неглижиране на волята на хората. Постъпихме принципно и отстояваме и до момента позиция, която не ни е най-изгодната. За пореден път се налага да припомня, че има ситуации в които политическата изгода отстъпва път на политическия морал.

- Както знаете и за електронното гласуване имаше референдум. Той събра подкрепата на 1.8 млн. Тогава се съобразихме и никой не коментираше защо го правим. Сега, обаче има спекулации, че мажоритарното гласуване обслужва единствено най-големите партии и на практика ще "занули" малките.

Нека да дам пример– през 2005 г., когато г-н Борисов се яви на един частичен избор ние нямахме партия, нито някаква предварителна подготовка. Направихме инициативен комитет, проведохме множество срещи и Борисов каза: "Искаме да направим София европейска столица. Ще ни дадете ли подкрепата си за да развием града?" Получихме подкрепа и нашият кандидат победи на балотажа основния си политически опонент от най-голямата по това време партия– БСП.

Какво чак толкова лошо има в мажоритарното представителство на депутатите в българския парламент? Мисля, че мажоритарният вот би могъл да доведе до много по- голяма ангажираност на съответните народни представители. От това парламентът само би спечелил. Защото досега немалко депутати след като са били избирани, бързо са забравяли за районите, които са им делегирали правото да ги представляват.

- О, много различна ще бъде ситуацията при мажоритарния вот. Ако някой забрави кой го е изпратил в парламента, то на следващите избори ще се знае, че този кандидат няма как повече да бъде избран. И партиите, и хората ще бъдат абсолютно наясно от какви политици има нужда.

В ГЕРБ ежедневните срещи с хората се тълкуват като приятната страна на политическата работа. Умората от подобна комуникация е много голяма, но в същото време е съпътствана от удовлетворение. Дано не прозвучи като самохвалство, но съм доволен, че вече намерих време да подготвя графика на приемните си дни в избирателния ми район, въпреки националните ми ангажименти, които постоянно ме изпращат в различни региони на страната.

- Опитахме се да положим основите на една здрава и искрена комуникация между ГЕРБ и "Обединени патриоти". Вече имаме натрупан опит от съвместната ни работа в 43-тия парламент. Тогава Патриотите подкрепяха коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторски блок. Резултатите от тазгодишните парламентарни избори от края на март дадоха възможност да общуваме открито и да направим коалиционно споразумение за вземането на политическите решения, в което да може да може да бъде записан персонален състав на Министерски съвет. Смятам, че сме успели нееднократно да си изясним и позициите относно референдума, при това още преди да подпишем коалиционното си споразумение. Това не е препъникамък пред бъдещето управление. Силата ни в политическото общуване с патриотите е, че уважаваме различията си и търсим взаимноприемливи решения по въпросите, които изискват полезни политически ходове.

- Разбира се, че политическите ни опоненти няма да пропуснат възможността да се възползват от всяка грешка. Преди малко ми казаха (интервюто е взето в четвъртък б.а.), че Валери Симеонов се е извинил за изказването си, което е било провокирано емоционално. Понякога се случва той да реагира и по-спонтанно. Това не означава, че когато допусналият някаква грешка се извини публично, ние трябва да подхождаме със снизхождение. Извинението трябва да бъде оценявано по достойнство. Всеки един от нас знае какъв ангажимент и каква отговорност е поел. Нищо, че ПЕС е с лидер Сергей Станишев, който пък счита за съвсем нормално да реагира по начин, по който да създава допълнително напрежение. Аз съм убеден, че към настоящия момент коалицията ни е жизнена и стабилна. Много е важно нашите коалиционни партньори да се ограничават в поведението си.

- Не споделям определение като "провалена съдебна реформа", за какво става дума? Постигнахме квалифицирано мнозинство при приемане на стратегията за предстоящата съдебна реформа. Тя беше одобрена през януари 2015 г. от представители на всички парламентарни групи, което беше ясен знак за стремеж към продължаване на реформата и към изпълняване на препоръките на Европейската комисия. През есента на 2015 г. приехме конституционни промени, които в началото на коалиционното споразумение между Реформаторски блок и ГЕРБ изглеждаха трудно постижими. Постигнахме квалифицирано мнозинство, което направи възможни промените, които рефлектират върху бъдещия избор за Висш съдебен съвет, който предстои. Нашата цел беше да има колкото е възможно повече прозрачност. Знаете, че в момента всеки един от представителите на съдебната власт ще може да направи своя пряк избор. Това е гарантирано с конституционните промени и промените в Закона за съдебната власт.

И още нещо много важно - разделихме Висшия съдебен съвет на две колегии. Прокурорите да назначават прокурорите, съдиите да назначават съдиите. Тук обаче има един постоянен генериращ напрежение фактор в съдебната система, един челен сблъсък между главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд. Аз смятам, че това е междуличностен конфликт, поне таков е усещането в обществото, а иначе и двамата са избрани от този Висш съдебен съвет. Ако приемем, че единият избор е бил добър, а другият е лош, все пак изборът е направен от Висшия съдебен съвет, който действа към настоящия момент. Не смятам, че трябва непрестанно да се замеряме с упреци, а просто трябва да създадем добрите правила, които да гарантират, че повече няма да имаме претенции към Висшия съдебен съвет. Затова прекият избор е изключително важен. Това, което ние ще направим, е да стартираме процедура в края на май - началото на юни. Защото изборът на Висш съдебен съвет трябва да приключи в началото на септември, един месец преди встъпването в длъжност на новия Висш съдебен съвет. Аз съм убеден, че ще можем да изберем парламентарната квота от 11 представители на Висшия съдебен съвет и вярвам, че ще се постараем това да бъде публично и максимално достъпно до интересуващите се от всяко едно от изслушванията. Убеден съм също така, че и с представителите на опозицията, и с управляващото мнозинство, ще трябва да дадем всичко от себе си, за да избегнем евентуалните конфликти, които биха могли да възникнат в началото или през мандата на новия съдебен съвет.

- Точно така. Изисква се квалифицирано мнозинство и в това е гаранцията, че управляващото мнозинство ще търси диалог за избиране на парламентарната квота с останалите представени в парламента групи.

- Знаете, че главният съдебен инспектор беше избран от 43-тия парламент. В 41-ия и в 42-рия нямаше как да се формира квалифицирано мнозинство за да бъде избран главен съдебен инспектор и мисля, че 43-тият парламент трябва да бъде поздравен, защото успя да се справи с доста работа, която беше се натрупала във времето поради липсата на политическа воля за диалог.

- Анализът, който направихме за кампанията за президентските избори, изцяло се потвърди от мониторинга ни по време на подготовката за парламентарните избори. БСП определено се отличиха с това, че в рамките на една година успяха да създадат добра организация - както за тролове, така и за създаването на фалшиви новини, от които те да се възползват за да печелят политически дивиденти. Президентските избори бяха пикът на подобна стратегия. Мога да ви покажа графики, от които личи, че пикът на фалшивите новини и на всичко, което целеше да дискредитира ГЕРБ и кандидата на ГЕРБ, да се създаде анти НАТО, анти Европейски съюз риторика, анти гражданско общество бе по времето на клетвата на президента Радев.

Това, което продължава да буди тревога, е, че БСП продължава да изпълнява стратегията си в тази насока. Ние се постарахме да противодействаме в изборната кампания, опитахме се да стигнем до колкото се може повече читатели и зрители. За това решихме, че трябва да направим договори със съответните медии за да можем да бъдат отразявани обективно мероприятията и срещите, които правихме от партия ГЕРБ, както и акцентите ни от управленската програма.

- Ще ви дам само един пример. Спомнете си, че когато беше клетвата на президента Радев, в същата седмица усилено се говореше, че в България се подготвя Майдан, подобно на Украйна.

- Точно така, но първоизточникът е един сръбски сайт на 16-17 януари. На 18-ти го пое РИА "Новости", там вече стана пикова новина. От там почти всички български медии препечатаха информацията и ето ви една фалшива новина.

- Могат да се направят някои изводи, но аз не бих могъл да твърдя със сигурност. Казах каква е фактологията, а всеки би могъл да има своите предположения и обяснения. Нека обърнем погледа си към важни и знакови събития - изборите в Холандия и сегашните във Франция. Французите дадоха много ясен знак, че всички ние европейските граждани искаме да имаме силна и обединена Европа. Убеден съм, че и на изборите в Германия, ако не бъде направена една хибридна атака за дискредитиране на управлението на канцлера Меркел, нещата ще бъдат нормални. Така, държавите в Европейския съюз ще се окажат по-силни и заедно ще могат да посрещнат новите предизвикателства.

- Подписахме управленска програма с официално одобрени общи акценти. Коалиционното ни споразумение е показателно за намеренията ни и във външнополитически план. Там много ясно е записано в преамбюла каква е нашата ориентация - евроатлантическа ориентация и какъв е нашият стремеж- към силен Европейски съюз и силен НАТО.