- Ситуацията преди три години бе такава - поради демографската криза и възможностите за следване навън кандидатите намаляваха. В продължение на 20 г. местата вместо да се намаляват, се увеличаваха, тъй като Министерството на образованието и науката (МОН) утвърждаваше предложенията на университетите. Така стигнахме до парадоксалната ситуация - места за над 100 хил. кандидати да се запазят, когато кандидатите паднат под 50 хил. Така конкуренцията между кандидатите, както и тяхното качество, намаляваха, но ректорите се съпротивляваха да се направи промяна. С новите стратегия и закон, които вече се прилагат, приемът в направленията с най-ниско качество се намали. Това се прави вече трета година и дава плодове - първо, качеството на студентите се повишава и второ, макар и демографски нещата да не са се променили, тази година в Софийския университет кандидатите са със 730 повече, което е с над 10%. За първи път от 15 години кандидатите ни се увеличават, което е в резултат на тази политика, както и на това, че разкриваме две нови атрактивни специалности и че улеснихме кандидатите с онлайн платформа.

- Докато бе главен секретар на министерството, сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има голяма заслуга за това реформата да се създаде и отстоява. Той и сега я движи напред много сериозно и ние сме му много благодарни за това. За първи път в последните три години парите между университетите се разпределят не само според броя студенти, но и според качеството, което се измерва по критерии, определени в постановление на Министерския съвет. Моето лично мнение е, че това можеше да стане по-решително и с по-бързи стъпки, но се видя, че министър Вълчев е прав. В момента около 25% от средствата зависят от качеството, а останалите - от броя на студентите. Дори и тази бавна промяна донесе затруднения на някои от по-малките университети, сред които тези в Северна България. В такива университети се бе случило нещо, което не е трябвало - за да получат държавно финансиране, те са увеличавали броя на местата в специалности, в преподаването на които не са много добри. Но в същото време вината не е тяхна, тъй като държавата е стимулирала това в продължение на 20 години, като е давала парите само според броя на студентите. Тези университети нямат вина, че са се нагодили спрямо държавната политика и сега не можем да им кажем: "Затваряйте цели факултети". Министър Вълчев се оказа прав, че е нужен плавен подход. Сега ми се струва, че реформата дава плодове; университетите се адаптират; тези, които имат най-големи затруднения, ще бъдат улеснени със средства, отделени за това, че те са регионално значими. Струва ми се, че реформата ще донесе резултат - това донякъде се случи в средното образование и почти не се е случвало в други системи. Мисля, че не можем да не сме доволни. Ректорите, макар и да им е трудно, си дават сметка за това, че на техните наследници ще е по-лесно, защото системата се оздравява. Да, трябва да се намали броят на местата, тъй като кандидат-студентите са по-малко, но не трябва да се намалява финансирането, защото то е на много ниско ниво. Трябва да запазим финансирането, но да намалим приема. Тогава ще можем да разпределяме повече средства според качеството, а не според броя на студентите.

- Субсидията се определя по сложен механизъм - има базов норматив, който е 693 лв. и е два пъти по-нисък от издръжката на един ученик; той се умножава по три различни коефициента - първо, според направлението коефициентът може да е едно или девет; вторият коефициент е свързан с качеството и реализация на пазара на труда; има и допълнителни коефициенти. В направленията, свързани с подготовката на учители, коефициентите ще бъдат малко увеличени, тъй като са приоритетни. При приоритетните специалности трябва да има стимули и за университетите, и за студентите - за университетите трябва да има повече пари, а за студентите - по-високи стипендии.

- Най-напред не е вярно, че новият формат на изпита понижава нивото. Промяната на кандидатстудентските изпити беше, за да се доближат до формата на държавните зрелостни изпити. Държавните зрелостни изпити винаги са били много добри с това, че могат да станат общия вход за висшите училища. Отстоявах това не заради средното образование, а заради висшето - когато има общи критерии за кандидат-студентите е добре, тъй като няма опасност в университет А да приемаме с общ бал 30, а в университет Б - с 12. Малки разлики може да има, но не може да има грандиозни разлики. В момента приемаме с оценките от държавните зрелостни изпити не защото децата са намалели, а защото видяхме, че държавните зрелостни изпити започват да отговарят на нашите изисквания. Там, където провеждаме конкурси, се опиваме да направим формата подобен на държавните зрелостни изпити - това не намалява трудността на изпита; на първо класиране сега се видя, че резултатите са добри, а качествата на кандидатите се увеличават. Има университети, които приемат много хора на входа и всички те завършват. В Софийския университет това никога не се е случвало. Ще ви дам за пример моята специалност, макар че там случаят е малко краен - приемаме 16-17 човека, след първи курс остават 5, а накрая завършва един. Другите отпадат, защото не са издържали трудното следване, свързано с изучаването на много и трудни езици. Това е така и в други специалности. Защо трябва изкуствено да се поддържа броят на студентите до четвърти курс? При нас това никога не се е случвало.

- Към момента не мога да прогнозирам. Децата не кандидатстват само в един университет. Мога да кажа, че след като сме имали 730 кандидати повече е много вероятно след трите класирания да имаме по-малко незаети места. Една от причините кандидатите да са повече е една от новите специалности - "Графичен дизайн", която привлече толкова сериозни кандидати, че минималният бал на момичетата е равен на максималния.

- Освен новите специалности получихме акредитация на средата за дистанционно обучение (б.а.- положителна оценка, която позволява на университета да предлага такова) това е нещо като институционална акредитация за дистанционно обучение. В състояние сме да предложим нещо на световно ниво в тази форма на обучение, при което и преподавателите са подобрили капацитета си, и сме купили необходимото оборудване. Не става дума да качиш едни лекции в интернет. Става дума за това да предлагаш модерни методи, които понякога надхвърлят като качество редовното обучение - има и контакт с преподавателя, и интерактивни възможности. Надявам се в следващите години това да привлече много чужди студенти. Имаме договори по "Еразъм" с 500 университета, което позволява на нашите студенти да видят какво е обучението в други страни. Благодарение на министерството имаме и проект "Студентски практики", при който студентите могат да натрупат опит при бъдещите си работодатели.

- Таксите не бяха променяни осем години и затова последните две години бяха увеличени с малко. Първият път имаше известна реакция, тъй като дълго време бяха едни и същи и кандидат-студентите смятаха, че това може да продължи завинаги. В други университети обаче вече ги бяха увеличавали и нашите такси изоставаха, макар че сме на първо място в рейтинговата система. Така че предпочитам с малки стъпки да ги увеличаваме.

- Професорите и доцентите не са прекалено много. Но това, че в последните години те са се увеличили по-рязко, показва, че нещо в новия закон е позволило това - да се снижат критериите и така по-лесно да се получава съответната длъжност. Бях от тези, които най-много подкрепяха структурите на Висшата атестационна комисия (ВАК) да бъдат заменени със самостоятелност на университетите в това отношение. Във ВАК имаше три нива и колкото по-нагоре продължаваше една процедура, толкова по-голяма власт имаше съответното ниво и толкова по-малко компетентни хора в него. Проблемът е, че още тогава трябваше да се каже на университетите, че хабилираните лица трябва да покриват поне един минимум от критерии. Това не бе направено и през последните години явно нивото в някои университети е било по-ниско. Затова трябва да се въведат единни национални критерии, които да са минимални. Оттам нататък в университети като нашия ще има допълнителни критерии. Сигурен съм, че и в момента критериите във Физическия факултет например са далеч по-високи от бъдещите минимални критерии.

- Трудно. В някои професионални направления защитават 100% от докторантите, в други - около 70%, което не ни удовлетворява много, защото в тези хора са инвестирани пари и усилията на преподавателите. Притеснява ме това, че имаме малко кандидати за докторантури и малко кандидати за асистентски места. Причината е заплащането. При докторантурите стипендията е 450 лв., каквато бе и преди девет години, а в този период минималната работна заплата се е увеличила от 220 на 460 лв. Следователно в момента всеки човек без никакво образование, когато започне да работи, получава 10 лв. повече от докторантите. Заплати от 650 лв. няма как да привлекат тук най-добрите експерти за асистенти - в направления като "Информационни технологии" се конкурираме с фирми, които предлагат 4-5 хил. лв. заплата. Това е противоестествен подбор - ако продължаваме така вместо да подбираме най-добрите, ще подбираме тези, които не са си намерили работа другаде. Това трябва незабавно да се преустанови - нужни са целеви мерки младите хора да получават повече средства. Доколкото разбирам, и министърът на образованието и науката, и министърът на финансите подкрепят това.

- Надявам се. Както разбирам, това ще бъде инициатива на министър Вълчев, която среща широка подкрепа от страна на ректорите. Дори да няма други увеличения за парите във висшето образование, поне за младите трябва да има целеви средства. Иначе наистина не можем да заменим предишното поколение с талантливи млади колеги.

- В момента текат две проверки по сигнал на двама студенти - едната е на Главна дирекция "Национална полиция", другата - на Агенцията за държавна финансова инспекция. Двамата студенти изразяват съмнение в това доколко са законосъобразни допълнителните възнаграждения на служителите. Ще докажем и пред двете институции, които ни проверяват - заплатите се формират от две части – основна заплата и допълнителни възнаграждения, регламентирани в Кодекса на труда. Допълнителните възнаграждения включват такива за трудов стаж, за докторска степен, за участия в проекти, за извънреден труд, за часове над норматива. Има десетки нормативни основания, които ни задължават да изплатим допълнителния труд на хората. Няма как да наречем тези задължителни за нас плащания нито бонуси, нито 13-а заплата.

През последните пет години одитите на Сметната палата показаха редица слабости на счетоводната политика и счетоводната отчетност на Софийския университет "Св. Климент Охридски". По тази причина одиторите на Сметната палата не са заверявали финансовите отчети на Софийския университет или са го заверявали с резерви. В Софийския университет има близо петдесет вътрешни разпоредители с бюджет в общо 16 факултета и три департамента. Установихме пропуски в работата на множество звена, които събират и предоставят счетоводни данни. От началото на 2016 г. бяха предприети редица мерки за подобряване на работата на счетоводния отдел, за въвеждане на адекватни контролни процедури за предотвратяване и разкриване на извършването на финансови нарушения, както и за преодоляване на констатацията на Сметната палата от последните години за разминаване между счетоводния отчет на Софийския университет, оборотните ведомости на отделните звена и резултатите от инвентаризацията. От няколко седмици вече функционира новата електронна система, свързваща звената на Университета с централното счетоводство, така че да се получава незабавна и достоверна информация. Направихме преглед на всички звена, дейности и системи, в които има изоставане и недостатъци. Ще продължим с решителни мерки за подобряване на финансовата дисциплина и за изпълнение на препоръките на Сметната палата.