Славица Свидерска, издател от Македония: Ставаме все по-смели и любопитни, отваряме се за съседната култура
Издадохте романа "Крали Марко - балканският принц" на Владимир Левчев в Македония. Преводачът е Михайло Свидерски, а от миналата година неговият роман "Бяло и червено" е преведен у нас. Какви са впечатленията ви за интереса към българска литература в Македония и към македонската - у нас?
- Мисля, че ставаме все по-смели и по-любопитни - отваряме се за съседната култура и представите за творчеството, които тя ни предлага. Ако оставим настрана търсенето на нови познания и естетически ценности, съседните и изобщо другите култури винаги са огледало и коректив - там можем да се видим в друга перспектива, с нашите достойнства и слабости. Също така, в миналото имахме исторически и политически пречки пред взаимното опознаване и възприемането на културни ценности. Мисля, че правим сериозни стъпки да ги преодолеем. Издателската ни къща "Восток" се насочва към превеждането и популяризирането на книги, написани на славянски езици, включително на български.
Какво ви привлече в "Крали Марко"?
- "Крали Марко" от изтъкнатия автор Владимир Левчев е забележителен постмодерен роман, поставя много парливи въпроси. Това са въпросите за индивидуалността и общността, за историята и създаването на идентичности. Този роман отхвърля всички възгледи за абсолютни и непроменяеми идентичности и наративи, показвайки тяхната относителност, флуидност, зависимостта от гледната точка, преплитането и оплитането на "обективните" разкази със субективните и с емоционални състояния.
Значимо освен това е, че авторът показва невъзможността да се отдели историята от творческите пориви на анонимния автор, на народния певец, онзи, който втъкава историческите случки в приказка, легенда или песен. Тъкмо представеното от него става ключово за историческото описание, което винаги претендира за неутралност и обективност. Като читател най-много ме трогна главата "Крали Марко във Влашко" Тя е myse en abyme /разказ в разказа/ за целия роман, описание на човешкото страдание и болка, когато човек се среща с новото време, а новото време носи прогрес, що се отнася до усъвършенстване на технологиите за взаимно унищожение, а същевременно - регрес, когато става дума за баланса на силите и опасностите - времето, когато силата, която имаш, не е нищо в свят, който може да те убие с едно метално зърно.
Българският писател Георги Господинов взе награда от Международния фестивал "ПРО-ЗА" в Скопие през 2016 г., неотдавна и режисьорът Александър Морфов получи отличие на международния фестивал на Македонския национален театър, където поставя, актрисата Снежина Петрова, както и други български творци - от фестивала "Актьор на Европа". Поне оттук изглежда, че културата надмогва националистическите настроения, съществуващи и в двете държави. Ще се съгласите ли с мен и очаквате ли нещо да се промени след подписването на договора за добросъседство? Влия е ли се интересът между двете култури от политическите жестове?
- Мисля, че културните и естетически ценности могат да прескочат ограниченията от исторически, обществен или политически характер. Понякога е нужно повече време, но артистите винаги намират своя път. Затварянето в собствената ниша никога не е било успешна културна, нито политическа стратегия. Най-важното в общия философски смисъл, онова, което може да се направи, е отварянето към Другия. Само така можем да станем по-добри и духовно по-богати.
В България нашумя новият македонски министър на културата Роберт Алагьозовски, заради външния си вид, а и с опозицията към проекта "Скопие 2014", защото у нас също имаме "паметников" проблем. Освен това е издател, писател, преводач. Оптимисти ли сте за неговата културна политика?
- Всяка власт има своите намерения, възгледи и стратегии за културата. Така е било преди, така е и сега. Ако не бяха различните културни стратегии на различните исторически и географски системи, човечеството нямаше да наследи толкова богато културно наследство. Разбира се, всяка система създава и ценни, и по-малко ценни културни блага, а онова, което е най-ценно, ще остане.
Колкото до новия министър Роберт Алагьозовски, оптимист съм за неговата културна политика. Той е извънредно образован, културолог и автор, надявам се, че съзидателната енергия, която носи, ще се отрази, ще се почувства в новите културни стратегии и политики.
Препоръчайте ни 5 съвременни македонски писатели?
- Да препоръчам петима македонски писатели? Изборът ми ще падне върху двама от най-младото поколение македонски прозаици - Михайло Свидерски и Петър Андоновски. От поетите - Владимир Малтиновски /от по-младите/ и бардовете Радован Павловски и Петре М. Андреевски.