Елизабет Костова, писател: Гласът на българската литература вече се чува силно в САЩ

Това е най-рекламираната и най-маркетирана писателка в България.

the devil is in the data

• 7 7
• Докладване

Циркаджийска история. Американката тръгнала да пише за родния комунизъм. Тя явно не взема българите насериозно.

• 11 5
• Докладване

За няколко години, тя направи за България толкова в Америка, колкото всичките ни "културни дейци" не са наравили за 50 години!

Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!

• 4 17
• Докладване

Добри ми парвенюта, женското на "писател" е "писателка".

• 0 6
• Докладване

Не знам защо, но корицата на книгата ми навява някакви асоциации с Ориента, отколкото с комунизма.

• 1 7
• Докладване

До коментар [#3] от "пустиняк":

за бг - не знам, ама за литратурата - ништо. за разлика от ицата- хем за бг напраи много повече от сички, барабар с тая мадама заедно, хем на футболът даде много . та да се знаи кои де седи и де му е местото .

• 7 2
• Докладване

Като тръгнат да пишат за историята на България, все за комунизма, все за ужаса, лагерите. Човек остава с впечатление, че тук нормален живот не е имало, а преди комунизма пълна тъма, няма постижения и история. Българите за пръв дишат свободно и разбират, че има друг свят след 1990. За мен поне това освен, че е банално е и обидно.

• 3 10
• Докладване

До коментар [#7] от "anton83":

Така е. Твърде много се експлоатира темата за комунизма в негативен аспект, а този период, въпреки всичките му кривици, е бил изключително градивен за държавата и народа ни. Очевидно това е връщането на махалото в другата крайност, докато накрая застане в центъра и се намери баланс в истините за онзи режим, за времето преди и след него.

• 4 6
• Докладване

До коментар [#7] от "anton83":
До коментар [#8] от "Читател":

Ами за комунизма и възхвалата му се написаха стотици томове, едва ли може още нещо да се прибави, или греша?'

klimentm

• 4 3
• Докладване

Според мен проблемът е, че нищо друго не представят. "Творците" са привлечени от страданието, а в комунизма, какъвто те си го представят, им е най-лесно да го намерят(хиперболизират). Без да имат истински познания и реално да се интересуват от историята н, и как сме живели.Това особено важи за чужденците. В резултат се създава образ на народ, който винаги е бил страдащ, смачкан и предизвикващ само съжаление.
Изобщо, в чуждото кино, образът на България е изтъкан от абсолютни клишета.

• 3 5
• Докладване

До коментар [#3] от "пустиняк":

Ще се съглася с теб и по лични причини. Дъщеря ми например с удоволствие купува и чете Елизабет Костова и включва съпруга си в този процес. Просто поколението им няма друга възможност да се запознае с миналото (слава богу), а и английският е езикът им на интелектуално общуване, макар че "домашният и български" е отличен. После, чисто от гледна точка на маркетинга, "Костова" дава екзотиката след познатото "Елизабет", ако беше например "Добринка" спънката щеше да е още с името :-)

• 4 4
• Докладване

До коментар [#11] от "daskal1":

Параскева Костова също би звучало екзотично. те за какво индийците и китайците си измислят някакъв "западен" псевдоним, като работят...с нас.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 1 3
• Докладване

До коментар [#8] от "Читател":

"а този период, въпреки всичките му кривици, е бил изключително градивен за държавата и народа ни."

"Читателят" бил най-паче писател.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 3 1
• Докладване

До коментар [#7] от "anton83":

а то един просперитет, един мир, една свобода.

дайте де, разкажете някаква друга история. защото на фона на лагерите всичко останало бледнее.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 3 3
• Докладване

До коментар [#14] от "abdelhaqq":

Добре. Тъй като явно сте живели тогава изберете си един от стандартните образи, с които съвременното кино представя комунизма.
Вие сте бил:
- партиец(в повечето случаи изнасилвач)
-смачкан човечец, който работи в мрачна фабрика
- смачкан човечец-лагерник
Средата, която сте обитавали е :
- мрачен индустриален пейзаж , без наличие на каквито и да е радости, забавления, никакво образование, наука и култура
- първобитно село и другите неща се повтарят.
Да продължим и с клишетата, с които е въплатено съвремието в киното.
Вие сте:
-настояща мутра или корумпиран политик
- дребен мошенник искащ да се превърне в горе посоченото
-честен "малък" човек, който едва свързва двата края и е мачкан от мутрата
- честен "малък" човек, който лелее да избяга на запад да бере портокали/ягоди/маслини
- абсолютен балкански селянин живеещ в останало някъде в началото на 20ти век село.
При жените е по-изчистено. Там образите в общи линии се изчерпват с проститутка, успяла проститутка- държанка(мутреса). Честно бедно момиче спасено от добрия чужденец.
Това ли е(бил) вашият живот? С това ли се изчерпва житие-битието ни? Това ли САМО заслужава да бъде показвано в кино и литература- периодът 1944-1989 и САМО мизериите на настоящето.

• 2 8
• Докладване

До коментар [#15] от "anton83":

показва се стойностно контрастното, естествено. искате да покажете живота на "нормален гражданин от трудещо се семейство, който ходи всяка година на море"?

но той изчезва в момента, в който някой тръгне да 1. излиза в чужбина, 2. разкаже виц за "бай Тошо", 3. о да, виновен е за "греховете за предците", буржоазни демек.

тъй че не ми излизайте с гротеската за "пристрастното представяне". с комунизма е като нацизма. точно същата история.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 3 1
• Докладване

До коментар [#10] от "anton83":

вие почнахте като онази иранка с "да четеш лолита в техеран". четеш, четеш, пък по някое време...висваш на крана. там свършва "нормалността". в конституцията на шариатската държава. транслирано в комунистически термини - в репресивния апарат на държавата след 45та.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 3 1
• Докладване

До коментар [#15] от "anton83":

Ти какво предлагаш:
Аз съм
- бригадир на строителна бригада която строи АЕЦ Козлодуй, орденоносец и Герой на соцтруда!
- знатна тъкачка която тъче на педесе стана във фабриката " Сърп и чук"
- героичен граничар командир на застава на границата който брани соц постиженията ни от врага, и стреля смело по всеки нарушител.
- партиен секретар който след дълга душевна борба признава пред Партията че дядо му е бил кулак, Партията му прощава а на него му олеква на душата
- Комсомолец който си намира извинителна бележка за да не иде на лятна бригада с другарите си а да стане спасител на Слънчев Бряг за месец, там той среща колега на баща си който е строил Хаинбоаз , засрамен комсомолеца фърля плувките и грабва кирката. В края на бригадата звеното му е първенец в областа!

klimentm

• 2 5
• Докладване

До коментар [#18] от "klimentm":

другото бях склонен да разбера някак, ама "партията прощава"...не можах да преглътна. но пък на колегата "никой не може да му забрани да обича комунизъма", да перифразирам другаря Левчев.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 2 1
• Докладване

До коментар [#16] от "abdelhaqq":

о, славни абделхая,
ти си голем източен махараджа
и властваш над таз безпросветна форумна рая
досущ кат станбулски паша
пушиш цигари с канпари
и не даваш никои до теб да припари
а щом пиеш виски
в скута ти мигом кацат поне две миски.

та, драги абделхая, ората просто ти казват, че писанията на тая мадама са толкова л-ра, колкото тва горното е поезия.
даскала и той приглася наместо да обесни на штерка си че по добре да иде на футболен мач наместо да чете тва че и времето на мъжо си да губи....
айде.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#7] от "anton83":

Комунизмът е много екзотична тема. И продаваема.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#15] от "anton83":

''- партиец(в повечето случаи изнасилвач)''

Имал си предвид посредствения ''Маргарит и Маргарита'', нали?
И си прав, но от друга страна представи си следния сюжет: партиец, високо образован, култивиран и очарователен с млада любовница; всеки от тях е голямата любов в живота на другия - кой би повярвал на такава история по времето на омразния соц? Виж, партийният деспот, който покварява девойки е друго нещо. ;)

• 2 1
• Докладване

До коментар [#16] от "abdelhaqq":

Излишно политизирате и се държите точно като комунистите. Доколкото разбирам предлагате напълно демократично да се забрани да се създават истории за 45те години, в които да се разказва нещо добро и хубаво без политически нюанс и показване на жестокостите на комунизма? В случая не става дума за, това дали на някой му харесва или не комунизма. Опростяването и лепенето на квалификации показва само елементарно еднопланово мислене. За протокола нямам защо да харесвам комунизма,поради много причини като се почне от това, че от семейството ми са отнети хиляди декари от най-плодородната земя продължи с това че ако беше продължил, нямаше да съм видял, това което съм по света и се стигне до там, че днес щеше да ни управлява простака Тодор Славков. Само че в случая говорим за изкуство, а не за политика.
както сте написали, животът тогава съвсем не е бил толкова опростен, хора са ходили на море, радвали са се на живота. Само че не било интересно това. Интересно е насилието, страданието, екзотиката, шоуто. То защото е интересно всме рекордьори по издания на ББ и се въртят турски сериали и пошли ШОА. Тук(най-вече в киното) въртенето до втръсване на клиширани сюжети от двата периода до 1989 и непосредствено след е преди всичко плод на авторова немощ да измислят жизнен сюжет отразяващ многобразието в живота на българите през различни периоди, дори преди 44та. За чужденците в същото време това е единственото, което ги интересува. Има определени клишета, които се репродуцират непрестанно. Едното е точно тези образи, които посочих по-горе, а другите(по-съвременни) българи престъпници/жертва на престъпници и изостанали добродушни селяци(последен пример Белгийският крал). Та и г-жа Костова е поела по лесни път, който би привлякал читателите отвъд океана. За тях това е екзотика и ги привлича и наистина не искат да четат как някой отива да почива без пари на ведомствената станция на златните. По същият начин единственото място, което посетиха в европейската ни столица Рамщайн( а и дота бивши холивудски звезди) беше чалготека в Ст. град. Само че нито настоящият ни живот е постапокалиптичен сюжет, в който мъжете са мутри а жените жертви на трафик, нито предишният се изчерпва с периода 44-89г.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#23] от "anton83":''По същият начин единственото място, което посетиха в европейската ни столица Рамщайн( а и дота бивши холивудски звезди) беше чалготека в Ст. град.''

Е, не е така - Джон Малкович посети НИМ и щеше да види и Квадрата, ако го беше намерил. (Четох, че уж не могъл да открие къде е Квадрата и съжалявал, че не успял да го посети ;) )

• 1 1
• Докладване

До коментар [#20] от "betona":

От десетина години в една от библиотеките ми се подмята, неизвестно откъде попаднала, тежка тухла - Историкът на Костова, но така и не може да ме привлече да го прочета.

• 1 1
• Докладване

Разбирам те. Явно майка ти е била тъкачка ударничка, а баща ти е бъркал бетона при строежа на АЕЦ-а. Това си видял това знаеш. Но след като бригадирите са си тръгнали е имало и още има едни доста добре образовани хорица-физици, химици, инженери, които са експлоатирали тази ПЪРВА на Балканите АЕЦ, която и досега изнася ток за Гърция(щото там си нямат). Можеш да провериш и колко десетилетия по-късно огромна Турция започна да строи своя АЕЦ и докога внасяше от нас. Има ги и хората, които проектираха и създадоха родопскат тенснолинейка, която достига до най-високата гара на Балканите. Има ги и хората, които направиха, така че по-културните хора да ни познават и с "българската оперна школа", а не само със Стоичков. А средното ни образованието в сферата на точните науки, което така добросъвестно захранва западните университети не е създадено след 1990г. Имало ги е разбира се и създалите икономически недоносчета, като ЗТМ-Радомир или Кремиковци, но за разлика от теб, аз не съм кон с капаци и мога да говоря и за двете страни на тоталитарния период.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#20] от "betona":

Бетоне,Даскала не мое и не трябва да казва какво трябва и не да се чете! Нали секи от нас избира кво му се чете, аз не бих претърпял такава намеса в четенето ми, колко това е литература и колко е писано заради самото писане или за пари ще покаже времето! Щото повече хора познават Винету отколкото Луцилий, имам пред вид че първия е стократно по известен от втория.

klimentm

• 0 3
• Докладване

До коментар [#26] от "anton83":

Горе долу позна, с тази разлика че аз самият бърках бетона на Козлодуй, както форумните знаят аз съм багерист и копаех пясъка за бетоновия (( моите уважения към колегата Бетона!)) център, честно казано онова време беше отвратително с чувството на безизходица лъжа и лицемерие, ако е имало нещо хубаво то беше напълно заличено от останалите неща. Събуждах се всяка сутрин и си мислех" Господи, това ще продължи вечно!". Очевидно ти не си живял по онова време или ако си то е било в света на " Принцовете" описан от един тогавашен писател.

klimentm

• 0 2
• Докладване

До коментар [#22] от "princess_x":

По-скоро се сетих за Изпепеляване и Кладенецът. Но ето, точно в Изпепеляване, възниква любов между насилникът и жертвата :)

• 1 2
• Докладване

До коментар [#23] от "anton83":

Освен това приятелю живота се състои най вече от дребните сиви неща на ежедневието ни, точно те отравят съществуванието на индивида .

klimentm

• 0 2
• Докладване

До коментар [#28] от "klimentm":

Чудесно. Някой да има лични впечатления, защото имам усещането, че повечето идея си нямат. Но това съвсем не отрича, това което написах. Малки сиви хора има навсякъде, не само през комунизма. Не е било само бачкатори партйни секретари, както го представяш не само ти. А трудно мога да бъда от принцовете, при положение, че от една страна имам "кулачешки" произход, от другата бедняшко селски.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#27] от "klimentm":

прав си, но само не ми казваи че не си се сетил че съм си правил маитап... ракия тайм , кво искаш... :) нека секи си чите квото си иска и да не прави голями простутии ... тва е повече от дустатъчно... госпожата и тя сигорно е добър афтор, не сме я чели, и чесно казано не требваше кументар да праиме ....лека вечер.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#27] от "klimentm":

Има и един друг момент: какво да четат нашите деца доведени като много малки или родени в чужбина за България на съответния език, в случая на английски, защото няма да го направят на български? Изборът на литература на съвременен език не е голям.

• 0 1
• Докладване

Като гледам коментарите, май никой не е чел книгата. Но мнение - всеки има някакво. Основното действие в книгата се развива през 21 век, 2008, но вътре има едни ретроспекции за едни неща, от 1950те основно, за които, уви, в България никой не е написал още наистина значителен роман. А до скоро и документите за лагерите не бяха публикувани. И тези неща, грижливо критата комунистическа реалност ( за която някои сами си затваряха очите, сакън да не я видят, че може нещо да им се случи), все още не са изчезнали в миналото. И днешния ни живот се определя от тях. И от хора, които са виновни за тях.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#20] от "betona":

не съм сигурен, че това казват, драгий ми бетон.

казват, че било порочно да се "експлоатира само негативната част на комунизма". ми какво да се експлоатира, позитивната ли? инак, Елизабет Костова ми е блудкава, май го казах нагоре нейде. това няма общо с остойностяването на комунизма, обаче.

בני אתה אני היום ילדתיך

• 0 0
• Докладване

Книгата е слаба.
Дълго време мислих коя единствена дума би могла да даде най-точно определение за “Земя на сенки” - това е “повърхностна”.
Разбрах за Елизабет Костова от интервюто й в “Дневник”, публикувано преди три седмици. Заинтригува ме факта, че е свалила “Кодът на Леонардо” от първо място в класацията на “Ню Йорк Таймс” с първия си роман - “Историкът”. Тъй като авторката е американка, избрах да прочета романа на родния й език - английския, в електронен формат.
За комерсиално четиво, което определено е “Земя на сенки”, действието върви мудно. Завръзката започва да се оформя едва около 25% (незнайно защо страниците в електронната версия на английски не са номерирани…). За разлика от “Горки парк” на Мартин Круз Смит или “Дете 44” на Том Роб Смит. И в двете произведения подобно на “Земя на сенки”, повествованието се развива в бивши комунистически страни, но те те завладяват от първата глава и се четат на един дъх. Няколко пъти се каних да оставя книгата, но упорито продължавах, за което съжалявам. Не за 12-те долара, които заплатих за електронната версия, а за 17-те часа, които прахосах за да я прочета.
Така и не можах да направя връзка между сюжетната линия от детството на главната героиня и останалите две.
Изключително дразни играта с условните имена на българските населени места и забележителности. След като София може да бъде София, или Венеция - Венеция…
Има много фактологични грешки и несъответствия в сюжета. Недоумение буди факта, че главния злодей започва политическата си кариера почти на 75 години, при това е бивш служител на ДС…
Има и досадно смешни грешки - в българската армия войниците си “увивали краката с парцали, за да не им е студено”. Който е служил и ползвал партенки, много добре знае, че благодарение на тях краката ни се запазиха в добро състояние. Освен това в никоя армия по света няма подобно немарливо отношение към хигиената, както е описано за българската армия в соца…
В типичния опростенчески стил, за да може масовият американски читател да преглътне предъвканата действителност в бивша социалистическа България, много от героите са без реалистична многопластовост… С изключение на главния герой, разбира се. Чиято борба за оцеляване в трудовия лагер досадно и еднообразно продължава близо 20% от книгата. Незнайно защо ми се струва, че психологическият момент е заимстван директно от "Пеперудата" на Анри Шарие...
Развръзката (в последните 8%) и пришития с бели конци (неизбежен за комерсиално произведение) щастлив край допълнително разочароват.
Това, което обаче оставя най-много горчив вкус, е използването на България за фон на един несполучлив черен роман. Независимо, че в авторските бележки г-жа Костова твърди, че е влюбена във втората си родина. Останах с впечатление, че в първото десетилетие на 21 век България е неприветливо и грозно място заради все още незаличените следи от комунистическото време, а хората масово се страхуват от институциите… Не бих искал дори да си мисля какво ще научат за България и българите съгражданите на г-жа Костова след прочитането на “Земя на сенки”!

• 0 1
• Докладване

хейтърът винаги ше намери за какво да мърмори

• 0 0
• Докладване