Диляна Славкова, Национална мрежа за децата: Проблемите на децата, извършили престъпление, изискват професионална намеса, а не репресия
Диляна Славкова е програмен координатор "Правосъдие и насилие" в Националната мрежа за децата. Организацията е сред организаторите на кампанията "Детство без решетки". Днес като част от кампанията ще има акция пред Народния театър с искане за реформа в детското правосъдие. "Дневник" разговаря със Славкова за ситуацията, кампанията и предстоящите действия.
През последната година сякаш темата за децата в конфликт със закона изцяло изчезна от дневния ред на обществото. Какви ще са последствията?
- Последствията са, че децата в конфликт със закона и онези под минималната възраст за наказателна отговорност, т.е. децата под 14-годишна възраст, продължават да бъдат третирани от различните системи като престъпници, а не като деца, които имат нужда от подкрепа и които се намират в риск. Често към децата не се подхожда професионално и с оглед гарантирането на техните права, като последствията от това могат да дадат отражение върху целия им живот.
Отделно от това социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати (СПИ и ВУИ), в които в момента има около 130 деца, продължават да функционират, а условията там са изключително тежки – децата нямат адекватен достъп до здравеопазване и образование, а битовите условия са под всякаква критика. Самата уредба на тези институции не позволява и на хората, работещи там, да бъдат подкрепяни, за да работят успешно с тази група деца, които имат нужда от комплексна грижа. Грижа, която трябва идва от различни сфери – образование, здравеопазване, социални грижи и др.
Защо се получава така, че важността на тази тема не може да бъде възприета от повече хора?
- Прието е да се мисли, че промяната у едно дете, което е извършило нещо нередно, може да стане единствено чрез надзор, контрол и наказания, т.е. на базата на страха. В същото време обаче хората, работещи на терен, и много изследвания показват, че санкциите нямат дълготраен ефект, т.е. не работят безотказно и далеч не гарантират, че дадено поведение няма да се повтори.
Липсва разбиране в обществото и за съжаление в институциите, че ако едно дете извършва престъпления, в 99% от случаите става дума за сериозен проблем или по-скоро за много различни проблеми, които са свързани най-често с преживяно насилие, тормоз, крайна бедност и други. Истинското справяне с тези проблеми изисква намесата на компетентни професионалисти от различни сфери, а не с наказания и репресия.
Разбира се, на юношите, престъпили закона, трябва да бъдат налагани съразмерни за провинението мерки и надзор, но те трябва задължително да бъдат съпътствани със социални, образователни и здравни услуги. Единствено по този начин би могла да се постигне положителна промяна и да се предотврати възможността за продължаване на един престъпен живот.
Проектозаконът, който цели отмяната на 60-годишния Закон за борба с противообществените прояви, май не е предвиден в дневния ред на министерството или парламента за тази година. Какво знаете по въпроса?
- Имаме заявка от Министерството на правосъдието, че темата е приоритетна за текущото правителство. Необходимостта от реформа е разписана и в редица стратегически документи, като например в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта към нея.
В същото време обаче работата по довършването на закона и отразяването на коментарите от страна на различните заинтересовани страни на практика върви много бавно или никак. Важно е да се спомене и че Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи имат сериозни съпротиви към някои от основните принципи на закона, като например това, че той обхваща само децата над 14-годишна възраст, тъй като останалите са наказателно неотговорни (според нашия Наказателен кодекс).
Има ли някакви данни колко деца ще засегне липсата на реформа?
- Според Националния статистически институт през 2016 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 9096 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. Добре е да знаем, че терминът "противообществена проява" не е ясно дефиниран. В България понятието дава възможност за търсене на отговорност от деца за т.нар. статусни нарушения, като например бягство от дома, просия, употреба на алкохол и др., т.е. за неща, за които възрастните не се наказват.
В хода на кампанията досега имаше ли нещо, което ви изненада приятно и неприятно?
- Приятно ни изненада големият интерес към петицията. До момента сме събрали около 5000 подписа, а след презентацията на инсталацията очакваме и по-голяма подкрепа.
Какви ще са стъпките на кампанията, след акцията в четвъртък?
- След акцията в четвъртък инсталацията ще е пред театъра до края на седмицата. Когато приключим със събирането на подписи за петицията, имаме намерение да я представим официално в Министерския съвет. Разбира се, като участници в различни работни групи в министерствата от Национална мрежа за децата ще продължаваме да се застъпваме за придвижването на проекта на закон напред. Ще засилим комуникацията си с отделните министерства в опит за намалим съпротивите им към принципите и философията на закона. Освен това организации, членове на мрежата, продължават да работят по развиването на пилотни услуги и практики за подкрепа на децата във висок риск в рамките на различни проекти, като се надяваме, че някои добри примери биха могли да бъдат възприети от държавата и да бъдат въведени на национално ниво.