Жан-Пол Падак, директор на WWF: Направете крачка назад за Пирин и икономическите ползи ще дойдат
Освен със спасяване на изчезващи и застрашени видове, най-голямата световна организация за опазване на природата определя като основна мисия хармонията между човека и природата. За това как успяват в работят по тази своя кауза WWF, пред "Дневник" разказва директорът на WWF International Жан-Пол Падак, който беше на посещение в България през октомври. Той отговаря за развитието на организацията в световен мащаб и има богат опит и дългогодишна практика в Близкия Изток и Азия.
WWF работи в над 100 държави, подкрепящи около 1 300 проекта. Oснована e през 1961 г. в Швейцария и се разширява постепенно с регионални офиси в цял свят. В България организацията отваря врати през 2006 г.
В България все по-често лансират хипотезата, че екологичните неправителствени организации са "платени протестиращи", работещи за интересите на чужди организации. Как ще отговорите на подобни обвинения или с какво се занимава WWF и от къде идва финансирането й?
- WWF няма политически дневен ред, фокусирана е основно върху консервационната си дейност, това важи за всички наши клонове, включително и този в България. В началото на 60-те основната ни цел беше да спасяваме природата и отделни видове. Но в един момент осъзнахме, че ако искаме да съхраним природата, трябва да работим с хората. За нас е важно да обвържем препитанието им със съхраняването на природата, това е и нашата мисия по целия свят в момента – тя е една и съща, независимо дали става дума за България, Азия Африка, Америка. Финансирането ни идва от отделни граждани, донори от публичния сектор, фондации и малък процент от корпорации.
Първата ни битка беше за спасяването на "големите пет" вида в Африка. Най-спешно трябваше да се действа за носорозите и това беше първата ни акция – за тяхното спасяване и опазване. Тази кампания беше изключително успешна, увеличихме популацията на вида. Според мен този успех доведе до по-големи усилия, фокусирани върху опазването на дивите видове (Wild World Conservation) - например за спасяването на пандите в Китай.
Една от основните ни активности и сега е свързана с опазването на тигрите, целта ни е да удвоим популацията им до 2022 г. Опазването на видовете остава ключова цел, но осъзнаваме, че за да ги съхраним, фундаментално е да опазим техния хабитат, а за да успеем трябва да сме сигурни, че хората там са задоволени от ресурсите, от които имат нужда. Като казвам хората, имам предвид в по общ план индивидите, но и различните индустрии, които да могат да функционират, да задоволят консуматорските си нужди – било то суровини или земеделие.
В кампаниите си успявате ли да работите с някои бизнеси?
- За разлика от подхода на "Грийнпийс", ние залагаме много повече на кооперирането и сътрудничеството. Опитваме да преговаряме, за да постигнем "win-win" решения на всеки един проблем. Индустриите, корпорациите, отделните индивиди са част от икономическата фабрика на всяко едно общество. Предизвикателството в случая е как да работим заедно, за да разберем нуждите на корпорациите, но в същото време да ги накараме да осъзнаят какъв е ефектът от техните действия и по-конкретно от тяхното производство, как доставят те своите стоки и услуги на хората. Става дума за цялата производствена верига по дългия й път до консуматора.
Що се отнася до потребителите, опитваме се да им повлияем на това как и какво консумират – дали продуктите са произведени по устойчив начин, дали избират биопродукти. Така покриваме цялата верига от потребителите до производителите.
Значи работите с двете страни на веригата – бизнес и потребители?
Всъщност работим с всички сектори в обществото – от отделните индивиди, компании, корпорации, с публичния сектор – правителство и местна власт на всякакви нива, с традиционни общности. Търсим начин всички те да подобрят своята прехрана или печалба. Ако това значи корпорациите да печелят повече, това е добре, ние ще сме щастливи да е така, доколкото те подобряват и бизнес модела си така, че ресурсите, които използват да се добиват по устойчив начин. Това значи, че те ще могат да използват тези ресурси и в бъдеще.
Бихте ли дали конкретен пример?
- Ако става дума за рибна индустрия – вместо една компания да печели много като обаче унищожава рибните запаси, тя може да ги експлоатира по устойчив начин така, че да има ресурс и за бъдеща печалба. Години наред те ще могат да продължат да ловят риба, да предлагат работа, да предлагат качествена риба, устойчиви рибни продукти на консуматорите и да печелят от това.
По време на Конференцията за океаните в Малта преди месец десетки държави от цял свят се ангажираха с нови защитени територии и финансиране на опазването на морските си територии. Това ефективен подход ли е за опазване на околната средата?
- За нас защитените територии – било то в морето или сухоземни – са същността на опазването на природата, защото те опазват хабитатите. Ако ние можем да опазим няколко места, това позволява на биоразнообразието да "процъфти". Така допринасяме за едно по-здраво, но и по-щастливо общество, защото хората ще се чувстват по-добре.
В България големи територии попадат в екологична мрежа Натура 2000. Налага се мнение, че тези защитени територии са със статут на резервати и не могат да се използват от хората. Има ли как, според вас, местните жители да печелят от това, че живеят в Натура?
- WWF със сигурност подкрепя опазването и защитата на определени региони и територии. Идеалният вариант за една страна би бил да съществува мрежа от паркове и защитени територии, които са в полза на тази държава. Защото обичайно тези защитени места дават постоянен доход за местната общност – чрез туризъм или земеделие например.
Експертите залагат конкретни цели, за да очертаят минимум от напълно защитени зони – гори и морски територии. Ние подкрепяме защитата на подобни консервационни зони.
Това, което промотираме активно е защитата на Национален парк Пирин. Не става дума за местна кампнания на WWF-България, а за глобална акция, с която се опитваме да защитим цялостта на това, което е съхранено като природа в този парк.
Ние смятаме, че Пирин е толкова важен за българите, българското общество и култура, че е от дългосрочен интерес за вас да го съхраните като защитена територия, за да може да продължи през годините да генерира това биоразнообразие, но също така да може да дава и доход на местните от туризъм и т.н.
Конкретно за Национален парк Пирин явно става дума за труден казус, който продължава вече години наред. Какво точно планирате като действия в тази кампания?
Планираме да продължим да информираме хората, за да сме сигурни че всички страни в обществото – хора, местните граждани, управляващите и местна власт са наясно с важността на Пирин не само за българите, но за значимостта на този национален парк за целия свят. Фактът, че той е класифициран като световно природно наследство от ЮНЕСКО, доказва това.
И България трябва да бъде много горда, че има Пирин като защитена територия.
Но в действителност опазването му е под въпрос...
Пирин е защитен в момента, но има голям дебат дали националния парк трябва да бъде "отворен" за допълнително разширение заради нов ски зони. Нашата позиция по този въпрос, която активно лансираме е, че е по-добре Пирин да бъде оставен така, както е момента и да не бъде използван повече за допълнителна експлоатация.
Но местната власт, както и голяма част от управляващите са по-скоро на позицията, че просперитетът за региона, а и туризмът ще се развива, ако се позволи ново строителство. Дебатът е труден и сякаш е на плоскостта природа срещу просперитет.
Мисля, че при казуси като Пирин и други защитени територии трябва да гледаме дългосрочно и да сме сигурни, че сме разбрали напълно икономическите ползи от поддържането на тези територии под защита – било то морски или сухоземни.
В редица държави ние сме правили икономически анализ на икономическите и екологичните ползи от националните паркове и защитени зони като Пирин и стигаме до извода, че в дългосрочен план икономическите ползи за местните и за цялата държава са по-големи от краткосрочните.
Затова в случая мисля, че има нужда всички страни да направят една крачка назад и да се уверят дали разбират добре икономическите ползи в следващите 20, 30 и 50 години от това да поддържат защитен един парк, класифициран като световното наследство.
Правили ли сте подобен анализ за икономическите ползи от опазването на Пирин?
– Конкретно в случая с Пирин не сме правили, но сме подготвяли такова проучване за други места.
Смятам, че подобен анализ трябва да се изготви от местните власти и ние призоваваме официалните власти да го направят, за да добият ясна представа дали правят правилния избор в дългосрочен план.