Адела Пеева, документалист: Зад националистите сме всъщност ние - родители, учители, интелектуалци
Новият филм на Адела Пеева "Да живее България!" тръгна на "Киномания". Известната кинодокументалистка винаги се е интересувала от крайностите, до които стигаме в името на националното - от забранения й през 80-те филм "В името на спорта" за българските щанги, до "Чия е тази песен" - една от двете й номинации за Европейските филмови награди. Този път тя проследява живота на група младежи на прага на пълнолетието, които членуват в крайнодесни националистически организации от Стара Загора, София и други градове.
Те правят факелни шествия, кълнат се във вярност на родината и искат да я спасят от "еврейската" и други заплахи, докато мечтаят например за кариера в театъра. Срещите с тях са стряскащи - но още по-смайващи са реакциите на възрастните около тях. Тази вечер в Дома на киното е последната прожекция на филма на "Киномания", след което "Да живее България!" тръгва по кината, включително в Пловдив и Варна (виж карето в края на текста).
Премиерната прожекция на "Да живее България!" на 24 ноември беше необичайна - тя събра на едно място героите на филма, правозащитни организации, представители на различни етнически общности у нас. Каква обратна връзка получихте - на първо място, от участниците във филма?
- Всъщност не успяхме да говорим след самата премиера, където имаше много хора. Но те дадоха интервюта. А след това се чухме. Бяха сдържани - нито във възторг, нито обидени, че сме направили нещо лошо. Казаха, че това не е най-добрият ми филм, че "Чия е тази песен" е по-хубав. (Усмихва се.)
Явно епизодът, в който се виждат чуждите националисти (представители на открито нацистки организации от Германия и Швеция, които идват да подкрепят "Луков марш" - бел. ред.), ги е впечатлил, защото говореха за него. В него се показва конкретната международна връзка между националистите. Така че аз не съм учудена от тази реакция.
Но колкото и да звучи странно, и някои хора, които обичат всичко да им е ясно, и да посочиш с пръст "този е много лош", да очакват заклеймяване от филма, в него няма такова нещо. Вече го казах в едно интервю - аз постъпвам към всички герои на филмите си абсолютно коректно и без предубеждение. Никога не подхождам към някого като към положителния или отрицателния герой. В интерес на истината в този филм няма много положителни герои...
При всяко положение към националистите - аз ги наричам момчета - постъпих по същия начин. Имахме професионална уговорка. Ние се познавахме отпреди това, от филма ми "В търсене на Списаревски" - заради който някои ме провъзгласиха за поддръжник на национализма - и можех да говоря с тях. Казах им, че искам да направя филм, в който да им дам думата да кажат какво мислят и да видя какво правят. Аз изпълних това. Аз никога не лъжа героите си.
От коментари във "Фейсбук", а и от хората, които бяха на прожекцията, остава впечатление, че те са много доволни от филма, че ходят с голямо самочувствие. Те така си ходят, това е техният имидж.
Срещнахте ли отново подобни обвинения като при "В търсене на Списаревски" - че представяте националисти в положителна светлина?
- Не в такава степен. На прожекцията в Г8 снощи (интервюто е взето във вторник - бел. ред.), където нямаше гости, а редова публика, всички прочетоха филма много точно. Той ги хвана за гушата. Има известно разделяне на мненията - според някои е трябвало да съм по-хард, докато други виждат в отстранеността изключителното му достойнство. Защото в един момент чувстваш заплахата, емоцията.
Да разбирам ли, че не заклеймявате героите си, но заклеймявате явлението?
- Аз не заклеймявам никого. Да заклеймяваш значи да удариш печат. Ние знаем, че това е една друга част от нашето общество. Но какво ще получим от един печат? Целта е да видим за какво става дума, да анализираме и да преценим накъде вървят нещата.
Имате ли представа каква част са тези групи спрямо младежите на тази възраст или колко са големи спрямо други организации?
- Не, нямам. Но след премиерата чух коментар: "Боже мой, много са!" А друг отвърна: "Не са много, но ще станат!"
А наблюдения през трите години, в които сте работили над филма - дали се увеличават?
- Забелязах, че възрастовата граница е паднала много. Това значи, че се увеличават.
Ще ви кажа какво видях аз: без да присъства коментар, камерата ви проследява едно вътрешно противоречие в думите и делата на вашите герои: те се кълнат, че България е тяхната добра кауза, но накрая се оказват част от един "интернационален национализъм", който не е обединен от любовта към конкретна държава, а от общата си омраза към евреи, бежанци и други, от идеята за превъзходството на бялата раса.
- Да, добре сте видели. Но има и друго: във филма има хора, които не са на възрастта на националистите. Една много благоприятна среда, която не е коректив на младите хора, привлечени от тези идеи. Има училища, учители, директори на театри - всички ние, които би трябвало да знаем за тези неща и да имаме отношение, да следим да не се стига до крайности.
Така че филмът не е само за националистите от Българския национален съюз и техните съмишленици от Пловдив, от Стара Загора, които се събират на "Луков марш". Зад тези деца и младежи стоят, да ме простят, и родители, и учители, и аз - и интелектуалци. Всички се правим на ампе, както казват на улицата, правим се, че ги няма. Дори не знаем за това, което аз показах - това е друг, паралелен свят, който виждаме в репортаж по телевизията и отминаваме.
Така че филмът не може да се къса на парчета. В момента говорим единствено за националистите, които вървят с надути перки. Там има изключително интелигентни младежи - в никакъв случай не лумпени, които разбират филма много добре. Но предпочитат да изтъкнат друго от него - че са част от нещо голямо, доста заплашително дори. Единият младеж повтори в интервюто си цитат от филма: "Бъдещето ни принадлежи!" Но какво е това бъдеще? Отговорът е доста размит.
Аз мисля, че на всички, които гледат филма, всичко им е ясно. Но използват моментната ситуация за политика и пиар.
При положение че цари такава благоприятна среда за развитие на националистически чувства, каквато филмът ви показва - има ли опасност един ден, когато бъде излъчен в национален ефир, публиката да припознае в него положително явление?
- Не трябва да подценяваме хората. Онези, които възприемат това като положително явление, не са наясно с него. Хората трябва да си признаят, че за първи път го виждат в цялата му плътност и измерение, а не еднопластово. Нима се смята, че ако си дал малко повече място на един герой, той е непременно положителният? И какво да правим, да не говорим за това? Ами в един момент тези деца - защото те са 11-, 12-, 13-годишни, ще се обърнат срещу нас - срещу родителите си.
Да, това което те правят, не е добро и е опасно. Но непознаването му или декларативното му отричане какво ще реши? Аз не съм давала нито положителна, нито отрицателна оценка, а съм оставила филма да предизвика размисъл у зрителя. Това, че има такава дискусия, означава, че той си върши работата много добре.
С едно нещо съм съгласна с пишещите във "Фейсбук" - филмът трябва да се гледа. Тогава ще е коректно да се обсъжда. Според мен той даже трябва да се показва по площадите. Не защото аз съм режисьорът, а заради самия него и това, което показва. Дай боже, да стигне до хората, които могат да преценят какво може да се направи.
Доколко са представителни настроенията на учителите, които поощряват благоприятната среда, за която говорим - и къде според вас се коренят? Някои от героите ви във филма, например първият, са доста възрастни и говорят с невероятен патос.
- Да, той е директор на читалище. Ами ха де - да се запитаме откъде идва! Това е въпрос на сериозен анализ, не за да се сочим с пръст, а за разберем как да спрем това влияние. По площадите, от мегафони, непрекъснато се лее език на омразата, който не прави впечатление. Освен когато го покажеш на екран. Когато видиш как хора ходят по площадите в провинцията и говорят същите неща пред деца - и виждаш в очите на децата неистова омраза - мисля, че това е наказуемо. Някъде трябва да има закон, че не можеш да тровиш сърцата и умовете на децата по подобен начин.
Има една сцена - присъства и в трейлъра, много тежка, но кратка. В нея учениците обсъждат в час 3 март и се налага мнението, че националният празник "не е за циганите и чужденците". А вашата камера показва емоцията по лицата на учениците от ромски произход. Защитават ги една-две съученички. Искаше ми се да разбера повече за тях, да ги чуя да говорят.
- Тях ги е страх. Те не искат дума да проговорят. Наблюдението върху тяхната реакция е много ценно, защото те иначе са безмълвни. И аз да бях на тяхно място, нямаше да говоря. Те оцеляват.
Вие изпитвахте ли страх?
- В "Чия е тази песен" - филмът за една песен, която всички на Балканите смятаме за наша, и накрая, разбира се, се сбиваме, щяха да ме набият в сръбската кафана. И тук имаше такъв момент, но по-страшен. Исках да снимам футболни фенове, защото връзката между феновете и националистите е много тясна. Отидох на мач на "Берое" - естествено с разрешение да снимам на стадиона. По едно време реших да се приближа до първите редове, да застана до полицаите. Вече бях позната личност в Стара Загора и три доста едри момчета слязоха от трибуните и застанаха очи в очи в нас, доста заплашително, искаха да пробият. А полицаят ми каза: "Госпожо, махнете се, правите ми проблеми."
| Прожекции на "Да живее България!" през декември: Кино "Одеон": събота, 2 декември – 17.15 ч., вторник, 5 декември – 17.15 ч., сряда, 6 декември - 20.30 ч., четвъртък, 7 декември - 15.00 ч. Кино "Люмиер Lidl": петък, 1 декември - 19.30 ч., четвъртък, 7 декември - 18.15 ч. Дом на киното: четвъртък, 30 ноември - 19.00 ч., събота, 2 декември - 17.55 ч., неделя, 3 декември - 17.55 ч., сряда, 6 декември - 14.30 ч. Кино G8: петък, 1 декември – 20.45 ч., събота, 2 декември – 16.30 ч., неделя, 3 декември – 14.00 ч., вторник, 5 декември – 20.15 ч., четвъртък, 7 декември – 19.00 ч. Прожекции в Пловдив "Лъки синема" - четвъртък, 7 декември – 17.00 ч. Прожекции във Варна - Фестивален комплекс петък, 1 декември - 20.00 ч. |