Джеймс Патерсън, писател: Бил съм беден и съм благодарен за това
Повечето писатели мечтаят да публикуват поне една книга през живота си и може би да продадат няколко бройки. А Джеймс Патерсън е продал триста милиона.
Със 147 романа, 114 от които - в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс и повече продажби от Джон Гришам, Стивън Кинг и Дан Браун, взети заедно, Патерсън е явление на пазара - макар и да е критикуван, че името му е повече марка, под която пишат различни романисти в съавторство. Най-известна е серията му детективски романи за бившия агент на ФБР Алекс Крос, сред които трилъра "Целуни момичетата". Според "Форбс" Патерсън е спечелил 95 млн. долара през 2016 г. - едно от най-големите състояния, натрупани чрез литература. "Ройтерс" разговаря с писателя в своята поредица "Уроци по живот".
Кой ви оказа най-голямо влияние като дете?
- Вероятно баба ми. Тя беше много умна, много корава и много се грижеше за мен. Вярваше, че мога да постигна каквото си искам, освен да играя в Националната баскетболна асоциация.
Кои книги оформиха светогледа ви?
- Когато започнах да работя в психиатрията, четях много през нощта. Книгите, които ме докоснаха, бяха "Госпожа Бридж" и "Господин Бридж" на Ивън Конъл, както и "Стъпки" на Йежи Косински. Много кратки и остроумни, стегнато повествование. Друга книга, която разшири хоризонтите ми, бе "Тристрам Шанди" на Лорънс Стърн. Показа ми, че всичко е възможно.
Кога разбрахте, че можете да се издържате с писане?
- Когато спечелих награда за дебютен криминален роман. Бях толкова нервен на церемонията, все едно ще получавам "Оскар". Когато станах, за да приема наградата, си казах "предполагам, че вече съм писател".
А как се почувствахте, когато започнаха да идват сериозните пари?
- Винаги съм бил доста практичен, доста пестелив. Бил съм беден. Бил съм в средната класа. И съм бил богат. Предпочитам да съм богат. Но съм благодарен, че съм преминал през тези фази. Ако никога не си бил беден, не можеш да разбереш какво е, така, както го усещат бедните хора. Това е огромен житейски урок.
Израснах в малък град в щата Ню Йорк, който беше затворен остров. Беше малко като в книгата Hillbilly Elegy (мемоар на бизнесмена и милионер Дж. Д. Ванс за бедността в родния му град Мидълтаун, също бестселър от 2016 г. - бел. ред.) Трябва да има някакви хора, които са се измъкнали от там, но не са ми известни.
В какво инвестирате парите си?
- Портфейлът ми е консервативен. Имам няколко имота във Флорида и в щата Ню Йорк. В хедж фондове и консервативни облигации. Няма причина да поемам големи рискове.
А за какво дарявате?
- Имаме голяма фондация, която дарява между 15 и 20 млн. годишно. Много от проектите й са свързани с четенето. Даваме много стипендии на учители, 450 от тях работят в 26 различни университета.
Помагаме и на училищни библиотеки, в момента сме се концентрирали върху библиотеките в класните стаи, за които сме раздали 1,75 млн. долара в грантове. Получихме 82 хиляди апликации, когато обявихме конкурса.
Имате ли свои герои, модели на поведение?
- Възхищавам се на много от великите писатели, като Джойс, Маркес и Филип Рот. Също и на автори на трилъри като Майкъл Конъли и Нелсън ДеМил. Много се въдхищавам на хората, които се справят добре със славата - като ЛеБрон Джеймс. Смятам, че Опра (Уинфри - бел. ред.) знае как да управлява популярността, парите и успеха си. Намирам я за героичен образ.
Какви уроци ще предадете на сина си Джак, който е на 19 г.?
- Да не се възгордява, да не се впечатлява твърде много, че семейството му е добре финансово. Полагаме много усилия за това. Моят съвет към всички е да разберат кои са и да се чувстват добре в кожата си.
Синът ми работи във фондация "Клинтън" през лятото и дори успя да разговаря с президента Клинтън. По-късно президентът ми каза, че той има голямо сърце. Чудесно е като родител да чуеш това.