Мустафа Избищали: Религията изгражда мостове, а не стени
Един духовник, независимо дали принадлежи към мюсюлманското или християнското вероизповедание, не може да произведе голяма новина, сензация, която да привлече внимание. Затова духовното остава в този материализиран свят на заден план, за съжаление. Но не може да се каже, че духовните общности искат да бъдат затворени. Така смята Мустафа Избищали. Той е районният мюфтия на София от юли 2012 г. Завършил е държавно средно общообразователно духовно училище в Кувейт, след това - Висшия ислямски институт в София. Родом съм от село Годешево, Гоцеделчевско. Семеен с три дъщери. Избищали е един от духовниците от различни религии, с които "Дневник" избра да разговаря в края на тази година и началото на следващата. Четете интервютата с тях в специалната тема "Годината".
По-толерантен ли е станал светът?
- Хората са станали по-толерантни и проявяват по-голямо уважение и търпимост към различните. Но не мога да го кажа за политиците. Те са тези, които създават чувство, че светът е нетолерантен и самите хора в него също. Според мен е точно обратното. Самите хора, както преди демократичните промени, а и след това, живеем в разбирателство и добросъседство. За съжаление политиците, гонейки много материални и земни блага, се опитват да ни кажат, че има конфликт между религиите, което е несъстоятелно.
Мюфтийството поема ли просветителска роля?
- Мюфтийството е единствената легитимна институция в страната, която представлява мюсюлманското население и се грижи за духовния му живот. През годините разбира се диалогът с различните институции не е бил на едно и също ниво. Имали сме месеци и години, когато диалогът е бил изключително прагматичен и са се изпълнявали доста добри неща. За момента, за съжаление не мога да кажа, че имаме такъв добър диалог с институциите. От друга страна трябва да знаем, че едно силно мюфтийство е равно на силна и сигурна държава. Мюфтийството е превенция за всяко зло нещо.
Надявам се, че и нашите политици ще го осъзнаят. Така няма да изпадаме в положения, в които например нашите служители - имамите, ръководителите на Коран курсове, проповедниците, ще остават 4,5,6 месеца без възнаграждение, което така или иначе е минимално. Това се отразява до такава степен, че населени места остават без свещенослужител, без имам. Тук сами можем да се досетим, че по-добре да има човек, който ще бъде под шапката на мюфтийството, която институция ще гарантира за него, отколкото една голямо населено място да бъде оставено без такъв свещенослужител и самите хора да търсят информация от други места, от интернет или по други начини, без да могат да я проверят, да пресеят хубавото от лошото.
Как привличате млади хора към религията? Младите имат ли отношение към вярата...
- Когато падна комунизмът джамиите се напълниха. Млади, стари, хора от всички възрасти. По същия начин, както бързо се напълниха, така бързо станаха празни.
След това започна наистина едно завръщане към религията на хора, които го правят по убеждение. Когато нещо се прави по убеждение, е трайно, останалото е моментно състояние.
Поддържате ли връзки с другите вероизповедания?
- Разбира се, най-вече това се прави чрез Националния съвет за религиозните общности в България (НСРОБ). Има срещи и диалог между патриарха и главния мюфтия, на ниво главен секретар на БПЦ и на мюсюлманско вероизповедание, на ниво районни мюфтии. Имаме участия в различни събития като почитането на жертвите на комунизма.
Диалогът може да бъде само и единствено в полза на цялото общество. Било то когато се предлага законопроект или пък за това да се изучават религиите в училищата.
По тази тема също има единодушие с всички вероизповедания - че в нашата страна това все още не се прави, което също допринася за положението, в което се намираме.
Какви са Вашите аргументи да се учи религия?
- Религията сама по себе си е нещо, което учи хората на добро. Религията учи на уважение и зачитане на другия и на това да го приемаш такъв, каквъто е, без да се опитваш да го промениш или да го докараш до състояние, в което на теб ще ти хареса. Религията изгражда мостове, а не стени.
Така че, в този материализиран свят религията и духовното ще ни върнат към ценностите и един по-нормален начин на живот и общуване в нашата страна. Ако щете – хората ще карат колите си по-внимателно и няма да застрашават другия.
Как мислите - трябва ли децата от християнски семейства да учат за Корана, а децата от мюсюлмански - за Библията?
- Да, разбира се, но не във варианта, в който в момента религиите са представени в учебниците по история.
Защото на едно дете в 5 клас да се говори за джихад и то в тълкуванието, че става въпрос за война е напълно несъстоятелно. Защото "джихад" означава борба със себе си, с егото. Още повече на едно дете в 10 клас да се говори за подобни теми е изключително неприятно. Не само за нас, но и за християните. Защото християнството също не беше представено в по-добра светлина. Тогава, когато тези неща не са написани конкрентно, авторите не са се допитали до съответните вероизповедания, вместо този урок да учи децата, той ги учи на това как едните са варвари спрямо другите и обратното.
Трябва съдържанието да се съобразява с възрастта на самите деца, което не беше направено в тези учебници. Разбира се трябва да се представи същността на съответната религия. Трябва да се представи в истинския й вид, може да не се спестява нещо, което е залегнало в съответаната Свещена книга. Но не хаотично, избирателно, изваждайки от контекст цитати и определени изречения.
Мюфтийството има много благотворителни инициативи. Това е важно за вас...
- Зекят, милостиня – това е една от петте основи на исляма. Мюсюлманите обичат да дават и да даряват. Защото знаем, че даващата ръка никога не обеднява. Мюсюлманското изповедание, въпреки че основната му работа не е социална, винаги се отзовава на всякакви добри инициативи. Независимо дали идват от държавата или са инициатива на самите мюсюлмани.
През 2013 г., осъзнавайки важността на социалната дейност в мюсюлманско изповедание беше отворен отдел Социален. Най-важният проект в него е ежемесечната помощ за сирачетата. Тогава започнахме със 7 деца в цялата страна. 2017 г. вече помагаме на 262 деца в цялата страна. Ежемесечно им изплащаме по 50 лева, а по случай празниците Рамазан байрам, Курбан байрам или началото на учебната година им се осигуряват обувки, дрехи, учебници.
Миналата седмица имахме кампания за седмица на сираците. Очакваме да съберем по-голяма сума, за да можем през 2018 г. да помогнем на минимум 300 деца.
През 2013 г. с първата голяма бежанска вълна мюфтийството реагира много по-адекватно от Държавната агенция за бежанците. Обявихме кампания, която беше под инициативата на главния мюфтия и главния секретар Ахмедов. Кампанията се казваше "Подай ръка, бъди помагач". Както при преселението на пророка Мохамед в Медина местните жители са го посрещнали и са отворили домовете си за него. Така ние казваме да отворим домовете си и кой с каквото може да помага. Тази кампания успя да помогне с дрехи, обувки, консервирано месо. лекарства. Оказвахме помощ с превод, запознавахме ги с правата им. Бяхме мост между ДАБ и бежанците и "Лекари без граница". Реагирахме адекватно, във време в което държавата не знаеше точно какво да прави.
Католиците помогнаха доста, те и в момента го правят чрез Каритас. Българската православна църква също на определени места имаше такава хуманитарна акция.
Какви са сега проблемите за ислямската общност в България?
- Най-големият проблем може би е липсата на акредитирано висше училище, което да подготвя нужните кадри за мюсюлманската общност в България. За съжаление този въпрос все се отлага и така и не се намира политик с воля, който да намери решение веднъж завинаги. Ние сме свидетели, че хора, които учат извън България, било то в арабските страни или Турция, биват порицавани. От друга страна нашата държава не осигурява възможност младите, които искат, да завършат теология, да станат имами, ходжи, мюфтии, защото Ислямският институт в София все още не е акредитиран.
В последно време участието на националистически партии в управлението на местно и централно ниво също е проблем. Хората, които си позволиха да дърпат баби по границите на изборите, сега са на висши позиции. Това е лош пример за всички.
За съжаление тихата асимилация към мюсюлманите също е в ход. До 1989 г. беше явно и самите мюсюлмани очакваха подобни действия. Но след демократичните промени асимилацията не е спирала. Само методите са различни и тя тече тихо.
Какво имате предвид, как става това?
- Например недопускане на хора, които изповядват исляма, практикуващи мюсюлмани, до определени институции. Макар че те самите имат нужния ценз за тези позиции. Например мюсюлманка, която иска да спазва повелите на Всевишния и да бъде със забрадка, с покрита коса, не с покрито лице, трудно е допускана да работи в болница. Да не говорим за училищата, за детските градини, където все още не се съблюдава каква храна се дава на децата от мюсюлманско вероизповедание. В повечето случаи става дума за незнание. Защото там, където мюсюлманите кажат своите желания, директорите влизат в положение и се съобразяват. Това обаче подсказва, че ние все още не се познаваме.