- Срещата беше много добър сигнал за събуждане и призив за повече публични дискусии за свободата на медиите, за журналистите и издателите в България. Що се отнася до втората част от въпроса, бих казал, че свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болницата и са нужни подходящи лекарства и свежа кръв, за да излезе от там.

- На форума казах, че ситуацията в България не е уникална и страната ви не бива да бъде разглеждана изолирано. Проблеми с медиите, с корупцията, с управлението има навсякъде в Европейския съюз. И именно затова изтъкнах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е процес. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрекъснато.

Да, то се случва на различно ниво в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е справедливо да бъде обвинявана единствено България.

Проблемът е, че след приемането на една страна в ЕС не съществува механизъм за развиване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се говори изключително за пари, а моята теза е, че междувременно се създаде ценностен вакуум, недостиг на политическа култура, на демократично поведение, морал, стандарти. И това в значителна степен е така, защото се говори за пари, пари, пари.

Повярвайте, това не е проблем единствено в България. Просто в България са нужни корекции много, много бързо. Ще помогнем на българите, за целта могат да се използват европейските институции в Брюксел и Страсбург, но и вие трябва да свършите своята част от работата.

- За мен този призив е като да позвъниш на телефон за спешни случаи.

Не бива да използваме оценки като "отвън" и "отвътре" или че е нещо непатриотично. Това просто няма връзка с реалността. Говорим за търсене на спешна помощ.

Но също така трябва реалистично да оценяваме кое по-точно може да помогне. Има много неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои действия трябва да се вършат и тук, успоредно. Без съмнение може да има помощ, да се прояви солидарност, да бъдат привлечени приятели, за да работят заедно за каузата, включително журналисти и издатели. Но основното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава надежда да не се предават, предизвиква се промяна - се създава тук, отвътре, в България.

- На първо място, да не забравяме, че тези страни трябваше преди близо 30 години да направят нещо невероятно - да отскочат от 0% на 100%.

Ние, в Западна Европа, сме развивали медийната среда десетилетия наред - вестници, списания, обществено радио, частните радиостанции и телевизии, после Google, социалните мрежи и Facebook. А вие трябваше да започнете без икономическа инфраструктура за финансирането на подобни медии. Дори супермаркетите в Източна Европа в голяма степен са развити не от местни предприемачи, а от навлизането на чужди вериги. И това, съответно, се отразява и на изграждането на рекламен пазар, например. Така внезапно телевизиите станаха доминираща медиа без достатъчно стабилен медиен фундамент извън тях.

След това има проблем с манталитета - преминаването от тоталния контрол към свободата да говориш почти всичко. Хората, отраснали в комунистическите общества, имат друго усещане за позволеност. В началото мнозина продължаваха да действат по логиката, че има ясно изградена структура, йерархия, която трябва да бъде питана "Може ли да кажа това?" Процесът на научаване на свобода на словото, какво може и какво не може да правим, на практика се провали, защото бе движен не от следване на ценности, а от това кой има повече пари.

- Винаги съм оптимист.

- Защото всяка сутрин ставам и започвам да се боря за колегите си, за журналистите, за собственото си издание и за изданията в Европа. Правя го от много години и оставам оптимист, че политиците ще си свършат своята работа.

Водим битки с модела, налаган на медиите от компании като Google, борим се срещу това всички пари за реклама да се стичат само в телевизиите, опитваме се да променим наложеният от хора като Силвио Берлускони формат "Да се забавляваме, няма нужда да четем", подпомагаме със средства добрата журналистика и обучаването на добри журналисти. Добре се развиват разговорите ни в Брюксел и се надяваме и България да подпомогне европейските издатели. Просто си вършим работата, вършим я добре и това ме прави оптимист.

- Категорично е така и това започва още от семейството, какво си казват родителите в него, какво обясняват на децата си. Тук отново ще кажа, че сме длъжни да бъдем оптимисти, защото Европа няма да оцелее като проект на свободата в конкуренция с модели, задавани от Силициевата долина или от страни като Китай или Сингапур.

Налага се да сме по-изобретателни, трябва да се реформира Европейския съюз, така че повече хора да бъдат "привлечени от Европа". Това е и наша задача, защото ние сме мост между хората и институциите. Ако той рухне, ако успеят хора като Доналд Тръмп, които непрекъснато атакуват медиите, че са единствено пълни с лъжи и фалшиви новини, това ще унищожи демократичните ценности. А това е неприемливо.