- Допускам, че появата на този законопроект е свързано с представянето на Бялата книга на свободата на медиите, която излезе в началото на годината. Тя е общ продукт, зад който застана Съюза на издателите и в която бяха посочени множество проблеми. Тези проблеми са реални и го потвърждавам и като председател дълги години на комисията по журналистическа етика. За мен се оказва, че всъщност инициаторът на този законопроект споделя съществуването на тези проблеми, но същевременно, съвсем естествено, след като той и неговите медии са посочени като източник на тези проблеми, очевидно е възникнала някаква идея в тази парламентарна партия ДПС да се измие образа на тези медии. И да се посочи, че проблемите не идват там, откъдето са посочени в Бялата книга. Впоследствие тази идея е изкристализирала в един откровен опит да бъдат атакувани медиите, които критикуват правителството и спазват етичните стандарти. Те са припознавани и са конкуренти в търговския смисъл и следователно се е поставила задачата да бъдат атакувани, под благовидния предлог, че се увеличава прозрачността на собствеността на медиите.

- Трябва да кажем първо, че 2010 година се създаде законодателство за прозрачност на медийната собственост като остана допълнителна задача електронните медии също да бъдат приобщени. Тогава те се пропуснаха. Това изменение обаче трябва да бъде в закона за радио и телевизията, не може да бъде в закона за депозиране на печатни издания. И това може да бъде осъзнато и от човек, който не е юрист.

Що се отнася до идеята да бъдат обхванати интернет медиите, написана на коляно, тя е много проблематична. Такива случайни инцидентни идеи винаги са опасни, защото всяко законодателстване относно медии, лесно се превръща в цензура.

Изборният кодекс не е годен документ, от който да се извличат понятия като медийни услуги. Смисълът на регулацията в този кодекс е да бъде осигурена честността на изборите, свободата на словото и равният старт на всички в изборите. Т.е. това е една инцидентна уредба за целите на честните избори и няма нищо общо с регламентирането на медиите и тяхната собственост и крайно неудачно се ползва. Интернетът по дефициния е свободно пространство.

В практиката на Европейския съд в Люксембург, ползването на интернет се ползва със защита на свободата на словото в интернет, защита на личните данни в интернет и право на анонимност. В светлината на тези принципи е много трудна задача да се регулират интернет медиите и тя е осъществима само в държави като Русия и Китай. Възникват много въпроси - какво означава интернет медия?

Аз също се дразня, че не виждам редакторски карета в интернет базирани медии, но същевременно трябва ли да караме отделния блогър да се регистрира. Виждаме, че американският президент, самият той е медиа чрез туитър. Това може да стане утре с българския президент или министър председател. Т.е. това е една много сложна задача, която е поставена по един много елементарен начин и това, ако бъде задвижено, ще доведе до проблеми.

- Свеждането на финансиране до някакви безвъзмездни сделки. Ние трябва да говорим за доходите на медиите, защото те са в по-голямата си част търговски дружества, се основават на различни видове сделки. Едни са възмездни, други безвъзмездни - може да разграничим реклама, спонсорство, дарение, финансиране, други видове услуги, които се продават, кредити.

Може извън юридическата терминология да кажем поръчки, защото спокойно може да определим, че има такива статии в определени медии. Възниква въпросът защо всичко това не е включено в изискването за прозрачност на доходите, след като искаме всичко да е прозрачно.

Моето лично виждане е че прекалено осветляване на доходите на едни търговски дружества, винаги е проблем. Това е свързано със свободната конкуренция, което е един основен принцип на демократичните държави, на пазарните икономики и на Европейския съюз. Точно тези финансирания, които се коментират в проекта, са най-прозрачните в България, защото в тях винаги има задължение от финансиращата организация да бъде посочено по каква програма са отпуснати средства.

Не е същото положението при поръчковите публикации, при които се клеветят критиците на управлението. Също така трябва да бъдат публични договорите, с които българските министерства разпределят парите на българския и европейския данъкоплатец за същите тези медии, известни с клеветническите си кампании. Това което аз смятам, че липсва и натам трябва да се насочат усилията, е фокусиране върху осветляване на финансирането от страна на държавните институции към медиите. Тези договори трябва да бъдат публични в интернет, както са всички договори по обществени поръчки вече.

- Проблемът, който най-силно изпъква е за почтеността на българския законодател. Която почтеност в това Народно събрание падна под всякакви стандарти. Как така ти си позволяваш да внасяш абсолютно открито, без никакъв опит за прикриване законопроект, с който твърдиш, че атакуваш конкуренцията? Няма никакво значение как той нарича тази конкуренция – грантаджийски медии или по друг начин. Това не трябва да се позволява. Не говоря персонално за Пеевски, съвносителите или за тази партия. Аз говоря за това, на което ние сме свидетели в този парламент – непрозрачни законодателни инициативи, липса на обществено обсъждане, дори на знание, че трябва да има такова, липса на спазване на елементарни правила, че се действа в обществен, а не на частен интерес.