- Много мотивирана, брилянтна и прогресивна. Посветена на работата. Беше ужасно независима – правеше нещата по нейния си начин. По някакъв начин тя не избра да бъде част от "системата на галериите", в която битуваха мнозина от нейните известни съвременници. Въпреки че двамата с нея направихме една обща изложба преди 17 години, докато беше жива, винаги искаше да си остане независима. Да играе по свои собствени правила.

Тя бе много добър учител. Правеше уъркшопи в Америка и по света с по-млади фотографи, даваше им насоки и ги обучаваше. Спомням си един уъркшоп в Уудсток, където имам къща и живеех навремето. Моите дъщери й бяха студенти. Останаха във възторг от нея. Затова мога да ви кажа, че Мери Елън беше толкова вдъхновяващ учител, колкото и фотограф. Тя бе необикновена личност, много решителна, енергична. Резултатът е налице. Завеща ни изключителни фотографии. Необикновена работа, която ни показва света около нас по начин, по който никой друг фотограф не го е правил.

- Мисля че е комбинация от неща. Куражът й да влиза в ситуации, в които повечето фотографи не биха посмели. Например, една от любимите й книги е Falkland Road, където работи с проститутки в Бомбай. Това беше през 80-те години. Беше опасно да правиш това. Освен това тя снимаше цветно, когато повечето фотографи не снимаха така. Преди това издаде книгата Ward 81. За нея влезе в психиатрична клиника. Направи дълго фотографско есе какво се случва там. Не се сещам някой днес да е толкова краен и категоричен в работата си! Преди 30 или 40 години това си беше опасна ситуация. Много фотографи не биха избрали подобен подход дори днес, други не биха се справили.

Ако се вгледате във фотографиите й, ще разпознаете човек, който прави снимки на хора, които са на ръба. Понякога в беда! Тя правеше всичко това със състрадание, но без сантименталност. Снимките са сложни. Ситуациите, представени в тях са тежки, но Мери Елън е безкомпромисна да покаже тези хора в тяхната среда.

- Тя беше яростно независим човек. Имаше мнение за абсолютно всичко. Беше категорична как трябва да стоят нещата. Когато направихме изложбата преди 17 години – вече бяхме добри приятели и се познавахме отдавна, беше сложно.Тя не беше излагала в Ню Йорк от доста време Процесът беше труден, защото тя настояваше да променя неща, които вече беше променила .и после отново, и отновоСтремеше се към перфекционизъм, според нейното собствено разбиране за това. Получи се чудесна изложба, но накрая седнахме и поговорихме. Мисля, че се съгласихме, да не сме съгласни(усмихва се). Което значи, че Мери Елън каза: "Не, не мисля че ще имам изложба в твоята галерия отново. Може би да не го правим за известно време. Това е начинът да си останем добри приятели." Така и стана. Не направихме повече нищо заедно, но бяхме приятели. Мисля, че към края на живота си искаше да направим още една изложба, но беше трудно, понеже имахме доста ангажименти в галерията. Тя просто отказа да бъде в "системата на галериите".

- Една от най-известните фотографии е на режисьорът Фелини, докато прави един от своите филми. Мери Елън го снима на няколко пъти, но този портрет го представя по начин, по който никой друг фотограф не го е уловил. Снимала е звезди като Марлон Брандо също по начин, който не се е случвал преди. Друг е Клейтън Мур – не сте го чували преди?

Това е човекът, който играе Самотният рейнджър в телевизионния сериал и няколко още филма. Известните й се доверяваха.

- Да, трите, които споменах, са включени. Има и други.

- Нищо. Точно е казано. Мери Елън не беше студиен фотограф. Не е от фотографите, които "нагласят" кадъра. Тя е от онези, които наричам "реалистични фотографи". Типично за репортажните и документалните фотожурналисти. Това е нейният стил. В същото време обаче контролираше ситуацията. Особено, когато снимаше потрети. Може да помоли обекта да седне някъде, да направи нещо или да не прави нищо. Така че имаше някакъв вид режисиране в работата й. Но въпреки всичко бе непосредствен фотограф с 35 милиметрова камера.

- Добър въпрос, но никога не съм й го задавал. Мисля, че повечето хора, които стават сериозни фотографи, са принудени да изразяват себе си. Визията за нещата, от които се интересуват, по начина, по който ги виждат. Мисля че всички големи фотографи знаят, още от началото на кариерата си, че тази професия е пътуване. Те работят 40-50 години от проект на проект. И винаги има ново предизвикателство, което много обичат. На тях им харесва да влизат в нова неочаквана ситуация. Искат да научат повече за света и хората и го правят през камерата, през проучването - да намерят правилните хора, да се озоват на правилните места. Мери Елън не бе по-различна. Мисля, че на нея й харесваше идеята да пътува на различни места, преследвайки целите си. В този смисъл, работата й е много лична.

- Дигитализацията промени много фотографията в сравнение с онези години. Имам предвид, че днес от техническа гледна точка всеки би могъл да прави добри снимки. Това даде свобода на много фотографи и визуални артисти. Свобода да откриват нови пространства във фотографията, които грубо са наричани "концептуална фотография". То е по-скоро да бъдеш в действителността и да реагираш, правейки фотографии. Да генерираш идеи и да създаваш фотографии, които ги подкрепят. По-различен начин на работа, както и на мислене върху това, което искаш да постигнеш. Този начин на изразяване днес се преподава в колежи и арт училища, а не беше познат допреди 20-25 години. Тогава фотографията беше различно изразно средство.

Мисля, че спонтанността на класическата фотография се е загубила напоследък, защото има малко по-различен преднамерен подход да измислиш нещо и след това да отидеш да го реализираш.

- Тази изложба обхваща около 40 години от работа й. Това е добър обзор. Включва някои от най-важните теми от работата й, проекти, които са лични. Има много портрети. Тя се впечатляваше от хората, които правят необичайни неща. Изпитваше емпатия към героите си, показвайки хора, които често живеят в периферията на обществото, правещи неща, които обикновено не виждаме. Разбира се, публиката ще се впечатли от фотографиите на известни личности, които присъстват в ретроспективата. Стилът й е много необичаен. Тя никога не работи в студио, снима ги в среда, която не бихте предполагали, снима ги по изненадващ начин.