Иво Димчев: Служа на невидимо, висше министерство на културата
Единайсетото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" ще се проведе от 20 до 30 април в София. Редом с международната програма, за първи път в историята си фестивалът организира "Българска танцова платформа", чиято цел е да представи някои от най-успешните и интересни български продукции от последните години, общо 13 на брой. Тя ще бъде открита на 27 април в City Stage (НДК) с най-новото представление на Иво Димчев - AVOIDING deLIFEath, а по-късно същата вечер и с негов концерт.
В рамките на "Антистатик" имате две участия - "AVOIDING deLIFEath" и "LIVE Concert". Разкажете повече за двете събития и кажете какво да не очакваме от тях?
- "AVOIDING deLIFEath" e всичко, което "LIVE Concert" не е. И обратното.
Първият пърформанс е посветен на всичките ми любими креативни дейности. В няколко часа задоволявам всичките си потребности като артист. Рисувам картини, композирам музика, импровизирам с музикант, рецитирам драматичен монолог, танцувам, свиря на пиано, имам изложба, непрекъснато се снимам, изпълнявам авторските си песни, снимам музикален клип, давам интервю и непрестанно променям външния си вид. Какво друго бих могъл да искам ... за мен това е истинският рай. Когато го правих за първи път, този проект продължаваше 16 часа на ден и така 6 дни. След това го скъсих на 8 часа. Но в същия ред. Сега имам различни дължини на спектакъла в зависимост от контекста.
А "LIVE Concert" е просто един концерт с песни. Доста ограничен и традиционен перформативен формат. Докато в "AVOIDING deLIFEath" всичко е импровизация и търсене, "LIVE Concert" е фиксиран и предвидим. Всяка песен е една фиксирана структура, която аз се опитвам да изпълня по възможно най-добрия начин. Свободата в първото е повсеместна. Във второто свободата е опитомена, канализирана, компресирана. Като един двигател. Всичко е изчислено и всяка част си знае работата. Но пък няма никаква загуба и понякога въздействието може да е много силно. Двата спектакъла са два различни пътя, две различни планети. Но за да се чувствам пълноценно, имам нужда да ги обитавам и двете.
В последните години по-често се качвате на сцената като изпълнител на авторска музика и е видимо, че двете събития на 27 април привличат различна публика. Очаквате ли хората, които идват на концертите Ви, да влизат в залата и за пърформансите?
- Да, това са две различни публики. Идеалният вариант е благодарение на песните по-консервативната публика да приеме и едно по-разноцветно и експериментално изкуство. Обратното също се случва често. Голяма част от публиката на концертите ми в Европа и по света са хората, които ме познават и харесват като съвременен артист. Но пък после слушат албума ми в колата си, докато си взимат децата от училище. Няма лошо.
"Българската танцова платформа" на "Антистатик" е опит да се представят синтезирано почти всички активни в страната артисти в момента. Участвате в престижни форуми от Токио до Ню Йорк, но често сте в България. Струва ли ви се, че може да говорим за някакъв характерен почерк на българското съвременно изкуство?
- Не, не мисля, че българското перформативно изкуство или българският съвременен танц имат някакъв друг характерен почерк освен лека инфантилност - с изключение на случаите, когато инфантилността е изключително тежка. Това е една от причините да не виждаме достатъчно много български спектакли по световните форуми за съвременен танц и театър. Аз самият не се изключвам от групата на инфантилите. Дори съм още по-зле.... ето че станах естрадна певица.
С основателите на "Антистатик" – Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, имате общо минало - завършили сте експериментална театрална програма "4xC" в 22-ро училище в София. Какво ви направиха там, че сте толкова издръжливи и така непоклатимо уверени в силата на това изкуство?
- Николай Георгиев .... това е отговорът. Този изключителен учител, режисьор и Човек ни зарази с неговото театрално безумие и непреклонност пред каквато и да е нормативност . Истината е, че от четирите випуска на "4хС" само Ива, Стефан, Вили, аз и Петя Йосифова, която все още работи с Георгиев, сме хората, които останахме в попрището на експеримента. Не сме много на брой, но вършим чудесна работа.
Кое е най-страшното, което би могло да се случи, ако България изведнъж бъде "залята" от съвременно изкуство и във всеки физкултурен салон на училище редом с часовете по народни танци, а не вместо тях се изучават и съвременни изпълнителски изкуства?
- Съвременното изкуство е за смелите хора. Колкото повече съвременно изкуство има, с толкова повече смелост ще бъде инжектирана публиката и съответно нацията, което ще създаде по-ясна и артикулирана опозиция на културното съсловие срещу безбрежната пошлост във високите кръгове на властта. В парламента трябва да има колекционери на Ван Гог, Пикасо и Уорхол, а не чалгари и трафиканти на цигари... Но предполагам няма опасност от такъв утопичен сценарий, така че чалгарите и мутрите, набързо сменили анцузите с костюми, могат да дишат преспокойно.
А интересувате ли се от политика?
- Политиката и театърът адски много си приличат... защото и при двете истината и лъжата са в непрекъснат коитус. Бойко Борисов е гениален актьор. Путин също. По високите етажи винаги е пълно с гении на лъжата. В театъра гениите на лъжата ни забавляват и понякога илюзиите им са ужасно красиви. В политиката заради гениите на лъжата често умират хора, къде от глад, къде от друго. Малка разлика, но съществена.
Нужни ли са граници? Вашата работа показва условността им. От друга страна, сякаш сме така устроени, че трудно разбираме без съзнание за някаква подредба в разграфена структура.
- Границите са важни и крайно необходими. Те са стъпалата на разума. От едно стъпало отскачаш, в друго пропадаш. И така докъдето стигнеш.
Често говорите за себевъзприятието си като инструмент на по-висша сила. Според Вашата интуиция - кое, коя, кой или какво е Бог?
- Аз служа на едно невидимо и висше министерство на културата. Въобразявам си, че съм тук, за да свърша определено количество културна дейност... понякога тази дейност е животинска и груба, понякога е много нежна и ефирна, а понякога е просто нелепа. Позволявам си лукса да бъркам и в трите казана. Балансирам не защото смятам, че са еднакво нужни... а за да не умра от скука.
Фестивалът "Антистатик" представя 5 международни и 13 български танцови спектакъла от 20 до 30 април. Билетите за цялата програма са вече в продажба във всички каси в страната на EASY PAY, както и онлайн на EPAYGO.BG на преференциални цени. За "AVOIDING deLIFEath" билетите са на цена 10 лв., а за "LIVE Concert"– започват от 20 лв. Комбиниран билет за двете събития – 25 лв. Билети за двете събития ще се продават и на касата на City Sofia, един час преди началото им, но на по-високи цени.